Разговорник

bg Отрицание 2   »   et Eitamine 2

65 [шейсет и пет]

Отрицание 2

Отрицание 2

65 [kuuskümmend viis]

Eitamine 2

Изберете как искате да видите превода:   
български естонски Играйте Повече
Скъп ли е пръстенът? K------ s-rm-- o--kal---? K-- s-- s----- o- k------ K-s s-e s-r-u- o- k-l-i-? ------------------------- Kas see sõrmus on kallis? 0
Не, той струва само сто евро. Ei- s-e-m----b-a--u---s--- eurot. E-- s-- m----- a----- s--- e----- E-, s-e m-k-a- a-n-l- s-d- e-r-t- --------------------------------- Ei, see maksab ainult sada eurot. 0
Но аз има само петдесет. K--- -----n ai-ul--vii--ümm---. K--- m-- o- a----- v----------- K-i- m-l o- a-n-l- v-i-k-m-e-d- ------------------------------- Kuid mul on ainult viiskümmend. 0
Готов / готова ли си вече? O-e- sa--u-- -a--i-? O--- s- j--- v------ O-e- s- j-b- v-l-i-? -------------------- Oled sa juba valmis? 0
Не, още не. E-, --el---t-e. E-- v--- m----- E-, v-e- m-t-e- --------------- Ei, veel mitte. 0
Но ей сега съм готов / готова. Ag- -o-e---en-v-l--s. A-- k--- o--- v------ A-a k-h- o-e- v-l-i-. --------------------- Aga kohe olen valmis. 0
Искаш ли още супа? S-ovi- sa ---- ----i? S----- s- v--- s----- S-o-i- s- v-e- s-p-i- --------------------- Soovid sa veel suppi? 0
Не, не искам повече. Ei,-m- ---taha-r--ke-. E-- m- e- t--- r------ E-, m- e- t-h- r-h-e-. ---------------------- Ei, ma ei taha rohkem. 0
Но искам още един сладолед. Aga----l üh- j-ä----. A-- v--- ü-- j------- A-a v-e- ü-t j-ä-i-t- --------------------- Aga veel üht jäätist. 0
Отдавна ли живееш тук? E--d--a -u-a-k-u---iin? E--- s- j--- k--- s---- E-a- s- j-b- k-u- s-i-? ----------------------- Elad sa juba kaua siin? 0
Не, едва от един месец. Ei--a---s ---mes---u-d. E-- a---- e------ k---- E-, a-l-s e-i-e-t k-u-. ----------------------- Ei, alles esimest kuud. 0
Но вече познавам много хора. K--d m--t----n j-b- -al-u--n-m--i. K--- m- t----- j--- p---- i------- K-i- m- t-n-e- j-b- p-l-u i-i-e-i- ---------------------------------- Kuid ma tunnen juba palju inimesi. 0
Ще пътуваш ли утре за вкъщи? Sõi------ -om-e -o-u? S----- s- h---- k---- S-i-a- s- h-m-e k-j-? --------------------- Sõidad sa homme koju? 0
Не, чак в края на седмицата. E-,---l-- -äd-l-va-e----l. E-- a---- n--------------- E-, a-l-s n-d-l-v-h-t-s-l- -------------------------- Ei, alles nädalavahetusel. 0
Но още в неделя ще се върна. Aga-ma--u-en juba-püh--ä-v-l---g--i. A-- m- t---- j--- p--------- t------ A-a m- t-l-n j-b- p-h-p-e-a- t-g-s-. ------------------------------------ Aga ma tulen juba pühapäeval tagasi. 0
Дъщеря ти голяма ли е вече? K-s su tü--r -n-j-b- täisk-sv--ud? K-- s- t---- o- j--- t------------ K-s s- t-t-r o- j-b- t-i-k-s-a-u-? ---------------------------------- Kas su tütar on juba täiskasvanud? 0
Не, тя е едва на седемнайсет. Ei- ta -n-a-l-- s-----te--t. E-- t- o- a---- s----------- E-, t- o- a-l-s s-i-s-t-i-t- ---------------------------- Ei, ta on alles seitseteist. 0
Но вече има приятел. A----a---n --ba p-i-s-s-b--. A-- t-- o- j--- p----------- A-a t-l o- j-b- p-i-s-s-b-r- ---------------------------- Aga tal on juba poiss-sõber. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Какво ни казват думите

По света има милиони книги. Не е известно колко от тях са написани до момента. Много знания са съхранени в тези книги. Ако някой можеше да ги прочете всички, щеше да знае много за живота. Защото книгите ни показват как нашият свят се променя. Всяка епоха има своите собствени книги. Като ги четем, разбираме кое е важно за хората. За съжаление, никой не може да прочете всички книги. Но съвременните технологии могат да ни помогнат да анализираме книгите. Чрез използването на цифровизация, книгите могат да се съхраняват като данни. След това, съдържанието им може да бъде анализирано. По този начин езиковедите виждат как нашият език се е променил. Още по-интересно е, обаче, да се преброи честотата на думите. По този начин може да се определи значението на някои неща. Учените изследвали повече от 5 милиона книги. Това били книги от последните пет века. Били анализирани общо 500 милиарда думи. Честотата на думите показва как са живели хората и тогава, и сега. Идеите и тенденциите са отразени в езика. Думата мъже е загубила част от смисъла си, например. Тя се използва по-рядко днес, отколкото някога. Честотата на думата жени, от друга страна, се е увеличила значително. Човек също може да види какво сме обичали да ядем като разгледа думите. Думата "сладолед" е била много важна през петдесетте години. След това, думите "пица" и "паста" станали популярни. Терминът "суши" е била доминиращ през последните няколко години. Но има една добра новина за всички любители на езиците... Нашият език придобива повече думи всяка година!