Разговорник

bg Отрицание 2   »   fa ‫منفی کردن 2‬

65 [шейсет и пет]

Отрицание 2

Отрицание 2

‫65 [شصت و پنج]‬

65[ shast-o-panj]

‫منفی کردن 2‬

[nafye 2]

Изберете как искате да видите превода:   
български персийски Играйте Повече
Скъп ли е пръстенът? ‫-ین-حل-ه --ا- ا--؟‬ ‫--- ح--- گ--- ا---- ‫-ی- ح-ق- گ-ا- ا-ت-‬ -------------------- ‫این حلقه گران است؟‬ 0
i-----gh- ger------? i- h----- g---- a--- i- h-l-h- g-r-n a-t- -------------------- in halghe gerân ast?
Не, той струва само сто евро. ‫ن-، قی-- ا-ن-حلق---ق- ص---و-------‬ ‫--- ق--- ا-- ح--- ف-- ص- ی--- ا---- ‫-ه- ق-م- ا-ن ح-ق- ف-ط ص- ی-ر- ا-ت-‬ ------------------------------------ ‫نه، قیمت این حلقه فقط صد یورو است.‬ 0
n---g--ma-- in-hal-h-----hâ -----ooro-a--. n-- g------ i- h----- t---- s-- y---- a--- n-, g-y-a-e i- h-l-h- t-n-â s-d y-o-o a-t- ------------------------------------------ na, ghymate in halghe tanhâ sad yooro ast.
Но аз има само петдесет. ‫-ما ---ف-----جا- ------ا-م.‬ ‫--- م- ف-- پ---- ی--- د----- ‫-م- م- ف-ط پ-ج-ه ی-ر- د-ر-.- ----------------------------- ‫اما من فقط پنجاه یورو دارم.‬ 0
a-m- m-n--agh------jâ--yo-r- -âr--. a--- m-- f----- p----- y---- d----- a-m- m-n f-g-a- p-n-â- y-o-o d-r-m- ----------------------------------- ammâ man faghat panjâh yooro dâram.
Готов / готова ли си вече? ‫-و-کار-----م شد؟‬ ‫-- ک--- ت--- ش--- ‫-و ک-ر- ت-ا- ش-؟- ------------------ ‫تو کارت تمام شد؟‬ 0
t------t-t--âm-sh--? t- k---- t---- s---- t- k-r-t t-m-m s-o-? -------------------- to kârat tamâm shod?
Не, още не. ‫-ه، -----ن-.‬ ‫--- ه--- ن--- ‫-ه- ه-و- ن-.- -------------- ‫نه، هنوز نه.‬ 0
na- -a--- n-. n-- h---- n-- n-, h-n-z n-. ------------- na, hanuz na.
Но ей сега съм готов / готова. ‫ا-- --- -ح-ه ---یگ--تم-- -ی‌--د-‬ ‫--- چ-- ل--- ی د--- ت--- م------- ‫-م- چ-د ل-ظ- ی د-گ- ت-ا- م-‌-و-.- ---------------------------------- ‫اما چند لحظه ی دیگر تمام می‌شود.‬ 0
am-- -han- ----e--e--i--r---mâm-----a--d. a--- c---- l------- d---- t---- m-------- a-m- c-a-d l-h-e-y- d-g-r t-m-m m-s-a-a-. ----------------------------------------- ammâ chand lahze-ye digar tamâm mishavad.
Искаш ли още супа? ‫-ا- هم---- --------‬ ‫--- ه- س-- م-------- ‫-ا- ه- س-پ م-‌-و-ی-‬ --------------------- ‫باز هم سوپ می‌خوای؟‬ 0
bâ- -am so-p --kh-hi? b-- h-- s--- m------- b-z h-m s-o- m-k-â-i- --------------------- bâz ham soop mikhâhi?
Не, не искам повече. ‫نه، د-گر-ن-ی-خوا--.‬ ‫--- د--- ن---------- ‫-ه- د-گ- ن-ی-خ-ا-م-‬ --------------------- ‫نه، دیگر نمی‌خواهم.‬ 0
na, d-ga---em-------. n-- d---- n---------- n-, d-g-r n-m-k-â-a-. --------------------- na, digar nemikhâham.
Но искам още един сладолед. ‫--- ی--بست----ی-خو-هم.‬ ‫--- ی- ب---- م--------- ‫-م- ی- ب-ت-ی م-‌-و-ه-.- ------------------------ ‫اما یک بستنی می‌خواهم.‬ 0
a-----e- ----an- mik---a-. a--- y-- b------ m-------- a-m- y-k b-s-a-i m-k-â-a-. -------------------------- ammâ yek bastani mikhâham.
Отдавна ли живееш тук? ‫-ی-- --ت-ا-ت-که این-- -ند----ی--نی-‬ ‫---- و-- ا-- ک- ا---- ز---- م------- ‫-ی-ی و-ت ا-ت ک- ا-ن-ا ز-د-ی م-‌-ن-؟- ------------------------------------- ‫خیلی وقت است که اینجا زندگی می‌کنی؟‬ 0
k---- ------ha-t-injâ-ze--e-- m-----? k---- v---- h--- i--- z------ m------ k-y-i v-g-t h-s- i-j- z-n-e-i m-k-n-? ------------------------------------- khyli vaght hast injâ zendegi mikoni?
Не, едва от един месец. ‫--، --ز- -ک م-- ا---‬ ‫--- ت--- ی- م-- ا---- ‫-ه- ت-ز- ی- م-ه ا-ت-‬ ---------------------- ‫نه، تازه یک ماه است.‬ 0
na, tâz- yek mâ--as-. n-- t--- y-- m-- a--- n-, t-z- y-k m-h a-t- --------------------- na, tâze yek mâh ast.
Но вече познавам много хора. ‫--ا ب-----ی-ا- --دم آشن--شد-.‬ ‫--- ب- خ--- ا- م--- آ--- ش---- ‫-م- ب- خ-ل- ا- م-د- آ-ن- ش-م-‬ ------------------------------- ‫اما با خیلی از مردم آشنا شدم.‬ 0
am-â -â---yl- az ----o---sh--- shod--. a--- b- k---- a- m----- â----- s------ a-m- b- k-y-i a- m-r-o- â-h-n- s-o-a-. -------------------------------------- ammâ bâ khyli az mardom âshenâ shodam.
Ще пътуваш ли утре за вкъщи? ‫-ردا----ر-- -با --ش-ن)-خانه-‬ ‫---- م----- (-- م----- خ----- ‫-ر-ا م-‌-و- (-ا م-ش-ن- خ-ن-؟- ------------------------------ ‫فردا می‌روی (با ماشین) خانه؟‬ 0
fa----m------(-- --s--n-----n-? f---- m----- (-- m------ k----- f-r-â m-r-v- (-â m-s-i-) k-a-e- ------------------------------- fardâ miravi (bâ mâshin) khane?
Не, чак в края на седмицата. ‫-ه،---ر ه-ته---‌رو-.‬ ‫--- آ-- ه--- م------- ‫-ه- آ-ر ه-ت- م-‌-و-.- ---------------------- ‫نه، آخر هفته می‌روم.‬ 0
n--------e-h--t- -------. n-- â----- h---- m------- n-, â-h-r- h-f-e m-r-v-m- ------------------------- na, âkhare hafte miravam.
Но още в неделя ще се върна. ‫ام--م---ک-ن---بر-م-‌---م.‬ ‫--- م- ی----- ب- م-------- ‫-م- م- ی-ش-ب- ب- م-‌-ر-م-‬ --------------------------- ‫اما من یکشنبه بر می‌گردم.‬ 0
a-mâ man-y-k-s--nbe bar-miga----. a--- m-- y--------- b-- m-------- a-m- m-n y-k-s-a-b- b-r m-g-r-a-. --------------------------------- ammâ man yek-shanbe bar migardam.
Дъщеря ти голяма ли е вече? ‫د-تر تو --رگ شد- -ست؟‬ ‫---- ت- ب--- ش-- ا---- ‫-خ-ر ت- ب-ر- ش-ه ا-ت-‬ ----------------------- ‫دختر تو بزرگ شده است؟‬ 0
dokht--e -- boz-rg-sh--e a--? d------- t- b----- s---- a--- d-k-t-r- t- b-z-r- s-o-e a-t- ----------------------------- dokhtare to bozorg shode ast?
Не, тя е едва на седемнайсет. ‫-ه،-ا- -ازه-ه--ه -ا---اس--‬ ‫--- ا- ت--- ه--- س--- ا---- ‫-ه- ا- ت-ز- ه-د- س-ل- ا-ت-‬ ---------------------------- ‫نه، او تازه هفده سالش است.‬ 0
n-, -----z- hefd-------s- --t. n-- o- t--- h----- s----- a--- n-, o- t-z- h-f-a- s-l-s- a-t- ------------------------------ na, oo tâze hefdah sâlash ast.
Но вече има приятел. ‫ا-- او -لان-ی--د--ت---ر --رد-‬ ‫--- ا- ا--- ی- د--- پ-- د----- ‫-م- ا- ا-ا- ی- د-س- پ-ر د-ر-.- ------------------------------- ‫اما او الان یک دوست پسر دارد.‬ 0
a-m--o- y-k d-o-----sa- d--a-. a--- o- y-- d---- p---- d----- a-m- o- y-k d-o-t p-s-r d-r-d- ------------------------------ ammâ oo yek doost pesar dârad.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Какво ни казват думите

По света има милиони книги. Не е известно колко от тях са написани до момента. Много знания са съхранени в тези книги. Ако някой можеше да ги прочете всички, щеше да знае много за живота. Защото книгите ни показват как нашият свят се променя. Всяка епоха има своите собствени книги. Като ги четем, разбираме кое е важно за хората. За съжаление, никой не може да прочете всички книги. Но съвременните технологии могат да ни помогнат да анализираме книгите. Чрез използването на цифровизация, книгите могат да се съхраняват като данни. След това, съдържанието им може да бъде анализирано. По този начин езиковедите виждат как нашият език се е променил. Още по-интересно е, обаче, да се преброи честотата на думите. По този начин може да се определи значението на някои неща. Учените изследвали повече от 5 милиона книги. Това били книги от последните пет века. Били анализирани общо 500 милиарда думи. Честотата на думите показва как са живели хората и тогава, и сега. Идеите и тенденциите са отразени в езика. Думата мъже е загубила част от смисъла си, например. Тя се използва по-рядко днес, отколкото някога. Честотата на думата жени, от друга страна, се е увеличила значително. Човек също може да види какво сме обичали да ядем като разгледа думите. Думата "сладолед" е била много важна през петдесетте години. След това, думите "пица" и "паста" станали популярни. Терминът "суши" е била доминиращ през последните няколко години. Но има една добра новина за всички любители на езиците... Нашият език придобива повече думи всяка година!