Разговорник

bg Отрицание 2   »   sk Zápor 2

65 [шейсет и пет]

Отрицание 2

Отрицание 2

65 [šesťdesiatpäť]

Zápor 2

Изберете как искате да видите превода:   
български словашки Играйте Повече
Скъп ли е пръстенът? Je-ten -r-teň--rah-? J- t-- p----- d----- J- t-n p-s-e- d-a-ý- -------------------- Je ten prsteň drahý? 0
Не, той струва само сто евро. Nie,------ len-----e--. N--- s---- l-- s-- e--- N-e- s-o-í l-n s-o e-r- ----------------------- Nie, stojí len sto eur. 0
Но аз има само петдесет. Al--m---l---p--d-s-a-. A-- m-- l-- p--------- A-e m-m l-n p-ť-e-i-ť- ---------------------- Ale mám len päťdesiať. 0
Готов / готова ли си вече? Si-už -oto-ý? S- u- h------ S- u- h-t-v-? ------------- Si už hotový? 0
Не, още не. Ni-- eš-e--i-. N--- e--- n--- N-e- e-t- n-e- -------------- Nie, ešte nie. 0
Но ей сега съм готов / готова. A----ne--bu-e--h-----. A-- h--- b---- h------ A-e h-e- b-d-m h-t-v-. ---------------------- Ale hneď budem hotový. 0
Искаш ли още супа? Chce---y s--eš-e -ol----u? C---- b- s- e--- p-------- C-c-l b- s- e-t- p-l-e-k-? -------------------------- Chcel by si ešte polievku? 0
Не, не искам повече. Ni-, ------h--m. N--- u- n------- N-e- u- n-c-c-m- ---------------- Nie, už nechcem. 0
Но искам още един сладолед. A---eš-e je-----m---i-u. A-- e--- j---- z-------- A-e e-t- j-d-u z-r-l-n-. ------------------------ Ale ešte jednu zmrzlinu. 0
Отдавна ли живееш тук? B-v-š tu už dl--? B---- t- u- d---- B-v-š t- u- d-h-? ----------------- Bývaš tu už dlho? 0
Не, едва от един месец. N--,---- je--n-m--iac. N--- l-- j---- m------ N-e- l-n j-d-n m-s-a-. ---------------------- Nie, len jeden mesiac. 0
Но вече познавам много хора. Ale----ná- už ---a ľ-dí. A-- p----- u- v--- ľ---- A-e p-z-á- u- v-ľ- ľ-d-. ------------------------ Ale poznám už veľa ľudí. 0
Ще пътуваш ли утре за вкъщи? I-eš z-j--- d-m-v? I--- z----- d----- I-e- z-j-r- d-m-v- ------------------ Ideš zajtra domov? 0
Не, чак в края на седмицата. Nie- -- -----í---d. N--- a- c-- v------ N-e- a- c-z v-k-n-. ------------------- Nie, až cez víkend. 0
Но още в неделя ще се върна. A-e -rá-im-sa-už - ne--ľ-. A-- v----- s- u- v n------ A-e v-á-i- s- u- v n-d-ľ-. -------------------------- Ale vrátim sa už v nedeľu. 0
Дъщеря ти голяма ли е вече? J- t---a-d-é-- u----s-elá? J- t---- d---- u- d------- J- t-o-a d-é-a u- d-s-e-á- -------------------------- Je tvoja dcéra už dospelá? 0
Не, тя е едва на седемнайсет. N-e, m- -ba ---emn---. N--- m- i-- s--------- N-e- m- i-a s-d-m-á-ť- ---------------------- Nie, má iba sedemnásť. 0
Но вече има приятел. A---už má --ia--ľa. A-- u- m- p-------- A-e u- m- p-i-t-ľ-. ------------------- Ale už má priateľa. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Какво ни казват думите

По света има милиони книги. Не е известно колко от тях са написани до момента. Много знания са съхранени в тези книги. Ако някой можеше да ги прочете всички, щеше да знае много за живота. Защото книгите ни показват как нашият свят се променя. Всяка епоха има своите собствени книги. Като ги четем, разбираме кое е важно за хората. За съжаление, никой не може да прочете всички книги. Но съвременните технологии могат да ни помогнат да анализираме книгите. Чрез използването на цифровизация, книгите могат да се съхраняват като данни. След това, съдържанието им може да бъде анализирано. По този начин езиковедите виждат как нашият език се е променил. Още по-интересно е, обаче, да се преброи честотата на думите. По този начин може да се определи значението на някои неща. Учените изследвали повече от 5 милиона книги. Това били книги от последните пет века. Били анализирани общо 500 милиарда думи. Честотата на думите показва как са живели хората и тогава, и сега. Идеите и тенденциите са отразени в езика. Думата мъже е загубила част от смисъла си, например. Тя се използва по-рядко днес, отколкото някога. Честотата на думата жени, от друга страна, се е увеличила значително. Човек също може да види какво сме обичали да ядем като разгледа думите. Думата "сладолед" е била много важна през петдесетте години. След това, думите "пица" и "паста" станали популярни. Терминът "суши" е била доминиращ през последните няколко години. Но има една добра новина за всички любители на езиците... Нашият език придобива повече думи всяка година!