Разговорник

bg Отрицание 2   »   uk Заперечення 2

65 [шейсет и пет]

Отрицание 2

Отрицание 2

65 [шістдесят п’ять]

65 [shistdesyat pʺyatʹ]

Заперечення 2

[Zaperechennya 2]

Изберете как искате да видите превода:   
български украински Играйте Повече
Скъп ли е пръстенът? Перс-ен- до--ги-? П------- д------- П-р-т-н- д-р-г-й- ----------------- Перстень дорогий? 0
Pe-ste---dorohy--? P------- d-------- P-r-t-n- d-r-h-y-? ------------------ Perstenʹ dorohyy̆?
Не, той струва само сто евро. Н-------кош--є-ті---- с-о є---. Н-- в-- к----- т----- с-- є---- Н-, в-н к-ш-у- т-л-к- с-о є-р-. ------------------------------- Ні, він коштує тільки сто євро. 0
N-,-----k-sh-uye t-lʹk--sto y---o. N-- v-- k------- t----- s-- y----- N-, v-n k-s-t-y- t-l-k- s-o y-v-o- ---------------------------------- Ni, vin koshtuye tilʹky sto yevro.
Но аз има само петдесет. А-е-я --- т--ьки--’ят--сят. А-- я м-- т----- п--------- А-е я м-ю т-л-к- п-я-д-с-т- --------------------------- Але я маю тільки п’ятдесят. 0
Ale-ya---y- til------y--d--yat. A-- y- m--- t----- p----------- A-e y- m-y- t-l-k- p-y-t-e-y-t- ------------------------------- Ale ya mayu tilʹky p'yatdesyat.
Готов / готова ли си вече? Т---же г------ / г----а? Т- в-- г------ / г------ Т- в-е г-т-в-й / г-т-в-? ------------------------ Ти вже готовий / готова? 0
Ty--zhe ho-ovyy̆-/ hot---? T- v--- h------- / h------ T- v-h- h-t-v-y- / h-t-v-? -------------------------- Ty vzhe hotovyy̆ / hotova?
Не, още не. Н----- ні. Н-- щ- н-- Н-, щ- н-. ---------- Ні, ще ні. 0
N-,---c-e n-. N-- s---- n-- N-, s-c-e n-. ------------- Ni, shche ni.
Но ей сега съм готов / готова. Але с---- б-ду -отов-- --г-това. А-- с---- б--- г------ / г------ А-е с-о-о б-д- г-т-в-й / г-т-в-. -------------------------------- Але скоро буду готовий / готова. 0
A-e -ko-o b--u-h-to-y---/ -otova. A-- s---- b--- h------- / h------ A-e s-o-o b-d- h-t-v-y- / h-t-v-. --------------------------------- Ale skoro budu hotovyy̆ / hotova.
Искаш ли още супа? Хо--ш--е-с---? Х---- щ- с---- Х-ч-ш щ- с-п-? -------------- Хочеш ще супу? 0
Kho--es- -hch--sup-? K------- s---- s---- K-o-h-s- s-c-e s-p-? -------------------- Khochesh shche supu?
Не, не искам повече. Н-, я-----ше-----оч-. Н-- я б----- н- х---- Н-, я б-л-ш- н- х-ч-. --------------------- Ні, я більше не хочу. 0
N-,-y- --l--he--- kho-h-. N-- y- b------ n- k------ N-, y- b-l-s-e n- k-o-h-. ------------------------- Ni, ya bilʹshe ne khochu.
Но искам още един сладолед. Ал---- --н- м--оз-во. А-- щ- о--- м-------- А-е щ- о-н- м-р-з-в-. --------------------- Але ще одне морозиво. 0
Ale-----e-o--e -o-oz-vo. A-- s---- o--- m-------- A-e s-c-e o-n- m-r-z-v-. ------------------------ Ale shche odne morozyvo.
Отдавна ли живееш тук? Т--д---- вж- т-т--ив-ш? Т- д---- в-- т-- ж----- Т- д-в-о в-е т-т ж-в-ш- ----------------------- Ти довго вже тут живеш? 0
Ty ----o -zhe -u--zh-v-sh? T- d---- v--- t-- z------- T- d-v-o v-h- t-t z-y-e-h- -------------------------- Ty dovho vzhe tut zhyvesh?
Не, едва от един месец. Ні,-ті-ь-и міс--ь. Н-- т----- м------ Н-, т-л-к- м-с-ц-. ------------------ Ні, тільки місяць. 0
Ni,----ʹky---sya--ʹ. N-- t----- m-------- N-, t-l-k- m-s-a-s-. -------------------- Ni, tilʹky misyatsʹ.
Но вече познавам много хора. А-е я з----вж---а---- люде-. А-- я з--- в-- б----- л----- А-е я з-а- в-е б-г-т- л-д-й- ---------------------------- Але я знаю вже багато людей. 0
Ale-y--zna-- --he b--a-- ly----̆. A-- y- z---- v--- b----- l------- A-e y- z-a-u v-h- b-h-t- l-u-e-̆- --------------------------------- Ale ya znayu vzhe bahato lyudey̆.
Ще пътуваш ли утре за вкъщи? Їд-- за--р---од-му? Ї--- з----- д------ Ї-е- з-в-р- д-д-м-? ------------------- Їдеш завтра додому? 0
I-de---zav----do-om-? I----- z----- d------ I-d-s- z-v-r- d-d-m-? --------------------- Ïdesh zavtra dodomu?
Не, чак в края на седмицата. Ні, ті-ьк--у --хі-н-. Н-- т----- у в------- Н-, т-л-к- у в-х-д-і- --------------------- Ні, тільки у вихідні. 0
Ni------ky u---k-i-n-. N-- t----- u v-------- N-, t-l-k- u v-k-i-n-. ---------------------- Ni, tilʹky u vykhidni.
Но още в неделя ще се върна. Ал--я-по--рта--- ----у неді--. А-- я п--------- в-- у н------ А-е я п-в-р-а-с- в-е у н-д-л-. ------------------------------ Але я повертаюся вже у неділю. 0
A-e--- ----rta--s-a--z-e u-ne-i--u. A-- y- p----------- v--- u n------- A-e y- p-v-r-a-u-y- v-h- u n-d-l-u- ----------------------------------- Ale ya povertayusya vzhe u nedilyu.
Дъщеря ти голяма ли е вече? Тв-я--------ж- --р----? Т--- д---- в-- д------- Т-о- д-ч-а в-е д-р-с-а- ----------------------- Твоя дочка вже доросла? 0
Tv--a do-hk- -zhe-do-os-a? T---- d----- v--- d------- T-o-a d-c-k- v-h- d-r-s-a- -------------------------- Tvoya dochka vzhe dorosla?
Не, тя е едва на седемнайсет. Ні-------ль---сім-ад--т-. Н-- ї- т----- с---------- Н-, ї- т-л-к- с-м-а-ц-т-. ------------------------- Ні, їй тільки сімнадцять. 0
Ni----y- -i---- -i--ad--y--ʹ. N-- i--- t----- s------------ N-, i-y- t-l-k- s-m-a-t-y-t-. ----------------------------- Ni, ïy̆ tilʹky simnadtsyatʹ.
Но вече има приятел. А-----н---ж--ма- --оп--. А-- в--- в-- м-- х------ А-е в-н- в-е м-є х-о-ц-. ------------------------ Але вона вже має хлопця. 0
Ale --n- -z-e-m--e k-l-pts--. A-- v--- v--- m--- k--------- A-e v-n- v-h- m-y- k-l-p-s-a- ----------------------------- Ale vona vzhe maye khloptsya.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Какво ни казват думите

По света има милиони книги. Не е известно колко от тях са написани до момента. Много знания са съхранени в тези книги. Ако някой можеше да ги прочете всички, щеше да знае много за живота. Защото книгите ни показват как нашият свят се променя. Всяка епоха има своите собствени книги. Като ги четем, разбираме кое е важно за хората. За съжаление, никой не може да прочете всички книги. Но съвременните технологии могат да ни помогнат да анализираме книгите. Чрез използването на цифровизация, книгите могат да се съхраняват като данни. След това, съдържанието им може да бъде анализирано. По този начин езиковедите виждат как нашият език се е променил. Още по-интересно е, обаче, да се преброи честотата на думите. По този начин може да се определи значението на някои неща. Учените изследвали повече от 5 милиона книги. Това били книги от последните пет века. Били анализирани общо 500 милиарда думи. Честотата на думите показва как са живели хората и тогава, и сега. Идеите и тенденциите са отразени в езика. Думата мъже е загубила част от смисъла си, например. Тя се използва по-рядко днес, отколкото някога. Честотата на думата жени, от друга страна, се е увеличила значително. Човек също може да види какво сме обичали да ядем като разгледа думите. Думата "сладолед" е била много важна през петдесетте години. След това, думите "пица" и "паста" станали популярни. Терминът "суши" е била доминиращ през последните няколко години. Но има една добра новина за всички любители на езиците... Нашият език придобива повече думи всяка година!