Разговорник

bg Притежателни местоимения 1   »   ad ЕхьылIэгъэ цIэпапкIэхэр 1

66 [шейсет и шест]

Притежателни местоимения 1

Притежателни местоимения 1

66 [тIокIищрэ хырэ]

66 [tIokIishhrje hyrje]

ЕхьылIэгъэ цIэпапкIэхэр 1

[Eh'ylIjegje cIjepapkIjehjer 1]

Изберете как искате да видите превода:   
български адигейски Играйте Повече
аз – мой / свой / си сэ---с---й с- – с---- с- – с-с-й ---------- сэ – сэсый 0
s-e -----s-j s-- – s----- s-e – s-e-y- ------------ sje – sjesyj
Не мога да намеря моя ключ / своя ключ / ключа си. С--унк-ыб-- з--оты---эп. С---------- з----------- С-I-н-I-б-э з-ъ-т-ж-р-п- ------------------------ СиIункIыбзэ згъотыжьрэп. 0
S-------bz-- zg--y---r-e-. S----------- z------------ S-I-n-I-b-j- z-o-y-h-r-e-. -------------------------- SiIunkIybzje zgotyzh'rjep.
Не мога да намеря моя билет / своя билет / билета си. С---л-т---ъо-ы-ь-эп. С------ з----------- С-б-л-т з-ъ-т-ж-р-п- -------------------- Сибилет згъотыжьрэп. 0
Si--le--zgot--h-rjep. S------ z------------ S-b-l-t z-o-y-h-r-e-. --------------------- Sibilet zgotyzh'rjep.
ти – твой / свой / си о –---й о – о-- о – о-й ------- о – оуй 0
o – ouj o – o-- o – o-j ------- o – ouj
Намери ли твоя ключ / своя ключ / ключа си? УиIункI-бзэ б---т-жьы-ъ-? У---------- б------------ У-I-н-I-б-э б-ъ-т-ж-ы-ъ-? ------------------------- УиIункIыбзэ бгъотыжьыгъа? 0
U--un--y-z-- bgo--zh'--a? U----------- b----------- U-I-n-I-b-j- b-o-y-h-y-a- ------------------------- UiIunkIybzje bgotyzh'yga?
Намери ли твоя билет / своя билет / билета си? Уи-илет бг-о-----г-а? У------ б------------ У-б-л-т б-ъ-т-ж-ы-ъ-? --------------------- Уибилет бгъотыжьыгъа? 0
U--i-e--b-oty---yg-? U------ b----------- U-b-l-t b-o-y-h-y-a- -------------------- Uibilet bgotyzh'yga?
той – негов / му а----ъ-лъфы-ъ)-- ащ-ий а- (---------- – а- и- а- (-ъ-л-ф-г-) – а- и- ---------------------- ар (хъулъфыгъ) – ащ ий 0
a---h-l--------s-h--j a- (------- – a--- i- a- (-u-f-g- – a-h- i- --------------------- ar (hulfyg) – ashh ij
Знаеш ли къде е неговият ключ / ключът му? А- (хъ-лъфы----иI-нк--бз- зыдэщыIэ- -шI-? А- (---------- и--------- з-------- о---- А- (-ъ-л-ф-г-) и-у-к-ы-з- з-д-щ-I-р о-I-? ----------------------------------------- Ащ (хъулъфыгъ) иIункIыбзэ зыдэщыIэр ошIа? 0
Ash-----l---) i-u-k----je-zydj-----I-er---h-a? A--- (------- i---------- z------------ o----- A-h- (-u-f-g- i-u-k-y-z-e z-d-e-h-y-j-r o-h-a- ---------------------------------------------- Ashh (hulfyg) iIunkIybzje zydjeshhyIjer oshIa?
Знаеш ли къде е неговият билет / билетът му? Ащ----у-----ъ)-иб------ы---ы-эр --I-? А- (---------- и----- з-------- о---- А- (-ъ-л-ф-г-) и-и-е- з-д-щ-I-р о-I-? ------------------------------------- Ащ (хъулъфыгъ) ибилет зыдэщыIэр ошIа? 0
A--h-(----y-) ---let----j--hhyI--- osh-a? A--- (------- i----- z------------ o----- A-h- (-u-f-g- i-i-e- z-d-e-h-y-j-r o-h-a- ----------------------------------------- Ashh (hulfyg) ibilet zydjeshhyIjer oshIa?
тя – неин / й а- -б-ыл--ы--)-- ащ ий а- (---------- – а- и- а- (-з-л-ф-г-) – а- и- ---------------------- ар (бзылъфыгъ) – ащ ий 0
ar -b--lf--)-- -s-h-ij a- (-------- – a--- i- a- (-z-l-y-) – a-h- i- ---------------------- ar (bzylfyg) – ashh ij
Нейните пари / парите й ги няма. Ащ--бзыл-ф---- -ах---х-р-к---ы-ъэх. А- (---------- и-------- к--------- А- (-з-л-ф-г-) и-х-щ-х-р к-о-ы-ъ-х- ----------------------------------- Ащ (бзылъфыгъ) иахъщэхэр кIодыгъэх. 0
A-hh --z-l-yg--ia--hhj-hje--k--d--jeh. A--- (-------- i----------- k--------- A-h- (-z-l-y-) i-h-h-j-h-e- k-o-y-j-h- -------------------------------------- Ashh (bzylfyg) iahshhjehjer kIodygjeh.
Нейната кредитна карта / кредитната й карта също я няма. Икр-д-- к-р-- щы-э-. И------ к---- щ----- И-р-д-т к-р-и щ-I-п- -------------------- Икредит карти щыIэп. 0
I-redit-k--ti--h--Ij-p. I------ k---- s-------- I-r-d-t k-r-i s-h-I-e-. ----------------------- Ikredit karti shhyIjep.
ние – наш / ни тэ ------й т- – т---- т- – т-т-й ---------- тэ – тэтый 0
t-e --tje-yj t-- – t----- t-e – t-e-y- ------------ tje – tjetyj
Нашият дядо / дядо ни е болен. Ти-этэжъ -ым-дж. Т------- с------ Т-т-т-ж- с-м-д-. ---------------- Титэтэжъ сымадж. 0
Titje-j--h-s-ma-zh. T--------- s------- T-t-e-j-z- s-m-d-h- ------------------- Titjetjezh symadzh.
Нашата баба / баба ни е здрава. Ти-а-э п-ау-т-у. Т----- п-------- Т-н-н- п-а---а-. ---------------- Тинанэ псау-тау. 0
T-n-----ps-u--au. T------ p-------- T-n-n-e p-a---a-. ----------------- Tinanje psau-tau.
вие – ваш / ви шъ- – ш-о--уй ш-- – ш------ ш-о – ш-о-ъ-й ------------- шъо – шъошъуй 0
s-o - s-o-huj s-- – s------ s-o – s-o-h-j ------------- sho – shoshuj
Деца, къде е вашият баща / баща ви? К-э--ц-ыкI--э-,--ъуят- -ы-э --I? К-------------- ш----- т--- щ--- К-э-э-I-к-у-э-, ш-у-т- т-д- щ-I- -------------------------------- КIэлэцIыкIухэр, шъуятэ тыдэ щыI? 0
K--e-jec--kIuhj-r,-sh--a--e -y-j--s--yI? K----------------- s------- t---- s----- K-j-l-e-I-k-u-j-r- s-u-a-j- t-d-e s-h-I- ---------------------------------------- KIjeljecIykIuhjer, shujatje tydje shhyI?
Деца, къде е вашата майка / майка ви? К---э-Iык-у-эр--ш-у-нэ тыд--щ-I? К-------------- ш----- т--- щ--- К-э-э-I-к-у-э-, ш-у-н- т-д- щ-I- -------------------------------- КIэлэцIыкIухэр, шъуянэ тыдэ щыI? 0
K-----ecI--I-h--r,-s-uj-nje t-dj---h--I? K----------------- s------- t---- s----- K-j-l-e-I-k-u-j-r- s-u-a-j- t-d-e s-h-I- ---------------------------------------- KIjeljecIykIuhjer, shujanje tydje shhyI?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Няма намерено видео!

Креативният език

Днес креативността е важна черта. Всеки иска да бъде креативен. Защото креативните хора се смятат за интелигентни. Но и нашият език също трябва да бъде креативен. Някога хората се опитвали да говорят възможно най-правилно. Докато днес човек трябва да говори възможно най-творчески. Рекламата и новите медии са примери за това. Те показват как може да се играе с езика. През последните 50 години значението на креативността се е увеличило значително. Дори научните изследвания се интересуват от това явление. Психолози, педагози и философи изследват творческите процеси. Креативността се дефинира като способността да се създаде нещо ново. Така че един креативен говорител произвежда нови езикови форми. Те могат да бъдат думи или граматически структури. Чрез изучаването на творческия език, лингвистите могат да определят каксе изменя езика. Но не всеки разбира новите езикови елементи. За да се разбере креативния език е нужно знание. Човек трябва да знае как функционира езика. И също трябва да е запознат със света, в който живее говорещият. Само тогава ще може да разбере какво иска да каже той. Тийнейджърският жаргон е пример за това. Децата и младите хора винаги измислят нови термини. Възрастните често не разбират тези думи. В наши дни вече се публикуват речници, които обясняват тийнейджърския жаргон. Но обикновено само след едно поколение те са вече остарели! Въпреки това, креативният език може да се научи. Обучаващите предлагат различни курсове по него. Но най-важното правило е винаги: активирате вътрешния си глас!