Разговорник

bg Притежателни местоимения 1   »   am የያዙ ተውላጠሮች 1

66 [шейсет и шест]

Притежателни местоимения 1

Притежателни местоимения 1

66 [ስልሳ ስድስት]

66 [silisa sidisiti]

የያዙ ተውላጠሮች 1

[āgenazabī tewilat’e simi 1]

Изберете как искате да видите превода:   
български амхарски Играйте Повече
аз – мой / свой / си እኔ ---ኔ እ- – የ- እ- – የ- ------- እኔ – የኔ 0
i-ē --y--ē i-- – y--- i-ē – y-n- ---------- inē – yenē
Не мога да намеря моя ключ / своя ключ / ключа си. ቁል-ን ማግኘት -ል---ም። ቁ--- ማ--- አ------ ቁ-ፌ- ማ-ኘ- አ-ቻ-ኩ-። ----------------- ቁልፌን ማግኘት አልቻልኩም። 0
k-u-----i--agin--ti -lichali-u-i. k-------- m-------- ā------------ k-u-i-ē-i m-g-n-e-i ā-i-h-l-k-m-. --------------------------------- k’ulifēni maginyeti ālichalikumi.
Не мога да намеря моя билет / своя билет / билета си. ትኬ-ን ማግ-ት--ል--ኩ-። ት--- ማ--- አ------ ት-ቴ- ማ-ኘ- አ-ቻ-ኩ-። ----------------- ትኬቴን ማግኘት አልቻልኩም። 0
ti-----i --g-nye-- ā-i----iku--. t------- m-------- ā------------ t-k-t-n- m-g-n-e-i ā-i-h-l-k-m-. -------------------------------- tikētēni maginyeti ālichalikumi.
ти – твой / свой / си አ-ተ/-- – -ን--ቺ አ--- ቺ – ያ---- አ-ተ- ቺ – ያ-ተ-ቺ -------------- አንተ/ ቺ – ያንተ/ቺ 0
ā---e/ --ī-–-y----e/--ī ā----- c-- – y--------- ā-i-e- c-ī – y-n-t-/-h- ----------------------- ānite/ chī – yanite/chī
Намери ли твоя ключ / своя ключ / ключа си? ቁ--ህን------ኘከ-/--? ቁ------- አ-------- ቁ-ፍ-ን-ሽ- አ-ኘ-ው-ሽ-? ------------------ ቁልፍህን/ሽን አገኘከው/ሽው? 0
k--li--hin---hini--------e---sh-wi? k---------------- ā---------------- k-u-i-i-i-i-s-i-i ā-e-y-k-w-/-h-w-? ----------------------------------- k’ulifihini/shini āgenyekewi/shiwi?
Намери ли твоя билет / своя билет / билета си? ት-ት--/-ን -ገኘ-ው/-ው? ት------- አ-------- ት-ት-ን-ሽ- አ-ኘ-ው-ሽ-? ------------------ ትኬትህን/ሽን አገኘከው/ሽው? 0
ti-ēt-hi--/sh--i--g--yek-w-----wi? t--------------- ā---------------- t-k-t-h-n-/-h-n- ā-e-y-k-w-/-h-w-? ---------------------------------- tikētihini/shini āgenyekewi/shiwi?
той – негов / му እሱ - -ሱ እ- – የ- እ- – የ- ------- እሱ – የሱ 0
i-- - yesu i-- – y--- i-u – y-s- ---------- isu – yesu
Знаеш ли къде е неговият ключ / ключът му? የ---------እ--ለ---ቃ--/ያለሽ? የ- ቁ-- የ- እ--- ታ--------- የ- ቁ-ፍ የ- እ-ዳ- ታ-ቃ-ህ-ያ-ሽ- ------------------------- የሱ ቁልፍ የት እንዳለ ታውቃለህ/ያለሽ? 0
yesu k’--i-- ye-i i--da----a--k’-l-h--ya-e-h-? y--- k------ y--- i------ t------------------- y-s- k-u-i-i y-t- i-i-a-e t-w-k-a-e-i-y-l-s-i- ---------------------------------------------- yesu k’ulifi yeti inidale tawik’alehi/yaleshi?
Знаеш ли къде е неговият билет / билетът му? የ- -ኬ--የት --ዳለ-ታ--ለ-----? የ- ት-- የ- እ--- ታ--------- የ- ት-ት የ- እ-ዳ- ታ-ቃ-ህ-ያ-ሽ- ------------------------- የሱ ትኬት የት እንዳለ ታውቃለህ/ያለሽ? 0
ye-u ti-ēti --ti--ni---- ta--k’a---i---les--? y--- t----- y--- i------ t------------------- y-s- t-k-t- y-t- i-i-a-e t-w-k-a-e-i-y-l-s-i- --------------------------------------------- yesu tikēti yeti inidale tawik’alehi/yaleshi?
тя – неин / й እሷ - -እሷ እ- – የ-- እ- – የ-ሷ -------- እሷ – የእሷ 0
is-a –-ye’iswa i--- – y------ i-w- – y-’-s-a -------------- iswa – ye’iswa
Нейните пари / парите й ги няма. የ-- ---ብ-የ-ም። የ-- ገ--- የ--- የ-ሷ ገ-ዘ- የ-ም- ------------- የእሷ ገንዘብ የለም። 0
y----wa -----eb--ye-emi. y------ g------- y------ y-’-s-a g-n-z-b- y-l-m-. ------------------------ ye’iswa genizebi yelemi.
Нейната кредитна карта / кредитната й карта също я няма. እ- ----የባ-ክ -----የለ-። እ- የ-- የ--- ካ--- የ--- እ- የ-ሷ የ-ን- ካ-ድ- የ-ም- --------------------- እና የእሷ የባንክ ካርድም የለም። 0
ina -e--s----e-ani---k-----m- -ele--. i-- y------ y------- k------- y------ i-a y-’-s-a y-b-n-k- k-r-d-m- y-l-m-. ------------------------------------- ina ye’iswa yebaniki karidimi yelemi.
ние – наш / ни እኛ - --ኛ እ- – የ-- እ- – የ-ኛ -------- እኛ – የእኛ 0
i--a –--e’i-ya i--- – y------ i-y- – y-’-n-a -------------- inya – ye’inya
Нашият дядо / дядо ни е болен. የ----ን- አ---ህ--ተ- ነው። የ-- ወ-- አ-- ህ---- ነ-- የ-ኛ ወ-ድ አ-ት ህ-ም-ኛ ነ-። --------------------- የእኛ ወንድ አያት ህመምተኛ ነው። 0
ye’-n-- w-ni-i ----i himemit-n-a -e-i. y------ w----- ā---- h---------- n---- y-’-n-a w-n-d- ā-a-i h-m-m-t-n-a n-w-. -------------------------------------- ye’inya wenidi āyati himemitenya newi.
Нашата баба / баба ни е здрава. የእኛ-ሴ- አ-ት ጤነ- --። የ-- ሴ- አ-- ጤ-- ና-- የ-ኛ ሴ- አ-ት ጤ-ኛ ና-። ------------------ የእኛ ሴት አያት ጤነኛ ናት። 0
ye’in-- s--i āya-i t’-n-nya-n---. y------ s--- ā---- t------- n---- y-’-n-a s-t- ā-a-i t-ē-e-y- n-t-. --------------------------------- ye’inya sēti āyati t’ēnenya nati.
вие – ваш / ви እና---–-የእናንተ እ--- – የ---- እ-ን- – የ-ና-ተ ------------ እናንተ – የእናንተ 0
in-n--e – y-’-nanite i------ – y--------- i-a-i-e – y-’-n-n-t- -------------------- inanite – ye’inanite
Деца, къде е вашият баща / баща ви? ልጆች- የ-ናን- አ----ት -ው? ል--- የ---- አ-- የ- ነ-- ል-ች- የ-ና-ተ አ-ት የ- ነ-? --------------------- ልጆች! የእናንተ አባት የት ነው? 0
l--oc--- y-’ina--te āba-- y-ti n-w-? l------- y--------- ā---- y--- n---- l-j-c-i- y-’-n-n-t- ā-a-i y-t- n-w-? ------------------------------------ lijochi! ye’inanite ābati yeti newi?
Деца, къде е вашата майка / майка ви? ል--! ----- -ናት-የት-ና-? ል--- የ---- እ-- የ- ና-- ል-ች- የ-ና-ተ እ-ት የ- ና-? --------------------- ልጆች! የእናንተ እናት የት ናት? 0
l-jo-hi! -e--n--i-- in-ti -et--nati? l------- y--------- i---- y--- n---- l-j-c-i- y-’-n-n-t- i-a-i y-t- n-t-? ------------------------------------ lijochi! ye’inanite inati yeti nati?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Няма намерено видео!

Креативният език

Днес креативността е важна черта. Всеки иска да бъде креативен. Защото креативните хора се смятат за интелигентни. Но и нашият език също трябва да бъде креативен. Някога хората се опитвали да говорят възможно най-правилно. Докато днес човек трябва да говори възможно най-творчески. Рекламата и новите медии са примери за това. Те показват как може да се играе с езика. През последните 50 години значението на креативността се е увеличило значително. Дори научните изследвания се интересуват от това явление. Психолози, педагози и философи изследват творческите процеси. Креативността се дефинира като способността да се създаде нещо ново. Така че един креативен говорител произвежда нови езикови форми. Те могат да бъдат думи или граматически структури. Чрез изучаването на творческия език, лингвистите могат да определят каксе изменя езика. Но не всеки разбира новите езикови елементи. За да се разбере креативния език е нужно знание. Човек трябва да знае как функционира езика. И също трябва да е запознат със света, в който живее говорещият. Само тогава ще може да разбере какво иска да каже той. Тийнейджърският жаргон е пример за това. Децата и младите хора винаги измислят нови термини. Възрастните често не разбират тези думи. В наши дни вече се публикуват речници, които обясняват тийнейджърския жаргон. Но обикновено само след едно поколение те са вече остарели! Въпреки това, креативният език може да се научи. Обучаващите предлагат различни курсове по него. Но най-важното правило е винаги: активирате вътрешния си глас!