Разговорник

bg Притежателни местоимения 1   »   ca Pronoms possessius 1

66 [шейсет и шест]

Притежателни местоимения 1

Притежателни местоимения 1

66 [seixanta-sis]

Pronoms possessius 1

Изберете как искате да видите превода:   
български каталонски Играйте Повече
аз – мой / свой / си j--- el---u j- – e- m-- j- – e- m-u ----------- jo – el meu 0
Не мога да намеря моя ключ / своя ключ / ключа си. No -r-bo l--me-a ---u. N- t---- l- m--- c---- N- t-o-o l- m-v- c-a-. ---------------------- No trobo la meva clau. 0
Не мога да намеря моя билет / своя билет / билета си. No-t-o-o----me---it--e-. N- t---- e- m-- b------- N- t-o-o e- m-u b-t-l-t- ------------------------ No trobo el meu bitllet. 0
ти – твой / свой / си t------ -eu t- – e- t-- t- – e- t-u ----------- tu – el teu 0
Намери ли твоя ключ / своя ключ / ключа си? H-s --o-at-----ev--c--u? H-- t----- l- t--- c---- H-s t-o-a- l- t-v- c-a-? ------------------------ Has trobat la teva clau? 0
Намери ли твоя билет / своя билет / билета си? H-s--ro-a--e- t-- b-t-l--? H-- t----- e- t-- b------- H-s t-o-a- e- t-u b-t-l-t- -------------------------- Has trobat el teu bitllet? 0
той – негов / му e---– -l -eu e-- – e- s-- e-l – e- s-u ------------ ell – el seu 0
Знаеш ли къде е неговият ключ / ключът му? S--s--n -- ----eva--l-u? S--- o- é- l- s--- c---- S-p- o- é- l- s-v- c-a-? ------------------------ Saps on és la seva clau? 0
Знаеш ли къде е неговият билет / билетът му? Saps-o---s -l --u --t-l-t? S--- o- é- e- s-- b------- S-p- o- é- e- s-u b-t-l-t- -------------------------- Saps on és el seu bitllet? 0
тя – неин / й el-a-–--- --u e--- – e- s-- e-l- – e- s-u ------------- ella – el seu 0
Нейните пари / парите й ги няма. E-- -eus-diners--an----ap--egut. E-- s--- d----- h-- d----------- E-s s-u- d-n-r- h-n d-s-p-r-g-t- -------------------------------- Els seus diners han desaparegut. 0
Нейната кредитна карта / кредитната й карта също я няма. La--ev----rge----e---èdit-tamb---a-d-----r-gu-. L- s--- t------ d- c----- t---- h- d----------- L- s-v- t-r-e-a d- c-è-i- t-m-é h- d-s-p-r-g-t- ----------------------------------------------- La seva targeta de crèdit també ha desaparegut. 0
ние – наш / ни nosa-tr-s - el n-s--e n-------- – e- n----- n-s-l-r-s – e- n-s-r- --------------------- nosaltres – el nostre 0
Нашият дядо / дядо ни е болен. E---os-re -vi-e--à m----t. E- n----- a-- e--- m------ E- n-s-r- a-i e-t- m-l-l-. -------------------------- El nostre avi està malalt. 0
Нашата баба / баба ни е здрава. La-nostra àv-a----à-b---e--al-t. L- n----- à--- e--- b- d- s----- L- n-s-r- à-i- e-t- b- d- s-l-t- -------------------------------- La nostra àvia està bé de salut. 0
вие – ваш / ви vo-a-t-e--– el v--t-e v-------- – e- v----- v-s-l-r-s – e- v-s-r- --------------------- vosaltres – el vostre 0
Деца, къде е вашият баща / баща ви? Nens--o--é- el v--tre--a-e? N---- o- é- e- v----- p---- N-n-, o- é- e- v-s-r- p-r-? --------------------------- Nens, on és el vostre pare? 0
Деца, къде е вашата майка / майка ви? N-n-, on é--la -ost-a-ma--? N---- o- é- l- v----- m---- N-n-, o- é- l- v-s-r- m-r-? --------------------------- Nens, on és la vostra mare? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Креативният език

Днес креативността е важна черта. Всеки иска да бъде креативен. Защото креативните хора се смятат за интелигентни. Но и нашият език също трябва да бъде креативен. Някога хората се опитвали да говорят възможно най-правилно. Докато днес човек трябва да говори възможно най-творчески. Рекламата и новите медии са примери за това. Те показват как може да се играе с езика. През последните 50 години значението на креативността се е увеличило значително. Дори научните изследвания се интересуват от това явление. Психолози, педагози и философи изследват творческите процеси. Креативността се дефинира като способността да се създаде нещо ново. Така че един креативен говорител произвежда нови езикови форми. Те могат да бъдат думи или граматически структури. Чрез изучаването на творческия език, лингвистите могат да определят каксе изменя езика. Но не всеки разбира новите езикови елементи. За да се разбере креативния език е нужно знание. Човек трябва да знае как функционира езика. И също трябва да е запознат със света, в който живее говорещият. Само тогава ще може да разбере какво иска да каже той. Тийнейджърският жаргон е пример за това. Децата и младите хора винаги измислят нови термини. Възрастните често не разбират тези думи. В наши дни вече се публикуват речници, които обясняват тийнейджърския жаргон. Но обикновено само след едно поколение те са вече остарели! Въпреки това, креативният език може да се научи. Обучаващите предлагат различни курсове по него. Но най-важното правило е винаги: активирате вътрешния си глас!