Разговорник

bg Притежателни местоимения 1   »   fr Pronoms possessifs 1

66 [шейсет и шест]

Притежателни местоимения 1

Притежателни местоимения 1

66 [soixante-six]

Pronoms possessifs 1

Изберете как искате да видите превода:   
български френски Играйте Повече
аз – мой / свой / си je ---a-/---n j- – m- / m-- j- – m- / m-n ------------- je – ma / mon 0
Не мога да намеря моя ключ / своя ключ / ключа си. Je -e -rou-- -as--a----f. J- n- t----- p-- m- c---- J- n- t-o-v- p-s m- c-e-. ------------------------- Je ne trouve pas ma clef. 0
Не мога да намеря моя билет / своя билет / билета си. J- ne t--u----as-mon b----t. J- n- t----- p-- m-- b------ J- n- t-o-v- p-s m-n b-l-e-. ---------------------------- Je ne trouve pas mon billet. 0
ти – твой / свой / си tu -----/ --n t- – t- / t-- t- – t- / t-n ------------- tu – ta / ton 0
Намери ли твоя ключ / своя ключ / ключа си? A---u-tr-uv---- -l-- ? A---- t----- t- c--- ? A---u t-o-v- t- c-e- ? ---------------------- As-tu trouvé ta clef ? 0
Намери ли твоя билет / своя билет / билета си? As-----rou-é-to- --l-e--? A---- t----- t-- b----- ? A---u t-o-v- t-n b-l-e- ? ------------------------- As-tu trouvé ton billet ? 0
той – негов / му i--– s--/ s-n i- – s- / s-- i- – s- / s-n ------------- il – sa / son 0
Знаеш ли къде е неговият ключ / ключът му? Sais--- -- -s- -a c--- ? S------ o- e-- s- c--- ? S-i---u o- e-t s- c-e- ? ------------------------ Sais-tu où est sa clef ? 0
Знаеш ли къде е неговият билет / билетът му? S-i---u-où-es----- --ll-t-? S------ o- e-- s-- b----- ? S-i---u o- e-t s-n b-l-e- ? --------------------------- Sais-tu où est son billet ? 0
тя – неин / й e-le-–-s- ----n e--- – s- / s-- e-l- – s- / s-n --------------- elle – sa / son 0
Нейните пари / парите й ги няма. S-n-a-g-nt-a -is-aru. S-- a----- a d------- S-n a-g-n- a d-s-a-u- --------------------- Son argent a disparu. 0
Нейната кредитна карта / кредитната й карта също я няма. Sa-cart- -- -rédit-- -u----d-s-aru. S- c---- d- c----- a a---- d------- S- c-r-e d- c-é-i- a a-s-i d-s-a-u- ----------------------------------- Sa carte de crédit a aussi disparu. 0
ние – наш / ни no-s----o-re n--- – n---- n-u- – n-t-e ------------ nous – notre 0
Нашият дядо / дядо ни е болен. N-----gran----re-es- m-l-de. N---- g--------- e-- m------ N-t-e g-a-d-p-r- e-t m-l-d-. ---------------------------- Notre grand-père est malade. 0
Нашата баба / баба ни е здрава. No--e g--nd--èr- -st-en-b--n----n--. N---- g--------- e-- e- b---- s----- N-t-e g-a-d-m-r- e-t e- b-n-e s-n-é- ------------------------------------ Notre grand-mère est en bonne santé. 0
вие – ваш / ви v-u--–--o-re v--- – v---- v-u- – v-t-e ------------ vous – votre 0
Деца, къде е вашият баща / баща ви? L-- -n----s- -- --t---tr--p----? L-- e------- o- e-- v---- p--- ? L-s e-f-n-s- o- e-t v-t-e p-p- ? -------------------------------- Les enfants, où est votre papa ? 0
Деца, къде е вашата майка / майка ви? L-- ----nt----ù e-- -ot----a-an ? L-- e------- o- e-- v---- m---- ? L-s e-f-n-s- o- e-t v-t-e m-m-n ? --------------------------------- Les enfants, où est votre maman ? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Креативният език

Днес креативността е важна черта. Всеки иска да бъде креативен. Защото креативните хора се смятат за интелигентни. Но и нашият език също трябва да бъде креативен. Някога хората се опитвали да говорят възможно най-правилно. Докато днес човек трябва да говори възможно най-творчески. Рекламата и новите медии са примери за това. Те показват как може да се играе с езика. През последните 50 години значението на креативността се е увеличило значително. Дори научните изследвания се интересуват от това явление. Психолози, педагози и философи изследват творческите процеси. Креативността се дефинира като способността да се създаде нещо ново. Така че един креативен говорител произвежда нови езикови форми. Те могат да бъдат думи или граматически структури. Чрез изучаването на творческия език, лингвистите могат да определят каксе изменя езика. Но не всеки разбира новите езикови елементи. За да се разбере креативния език е нужно знание. Човек трябва да знае как функционира езика. И също трябва да е запознат със света, в който живее говорещият. Само тогава ще може да разбере какво иска да каже той. Тийнейджърският жаргон е пример за това. Децата и младите хора винаги измислят нови термини. Възрастните често не разбират тези думи. В наши дни вече се публикуват речници, които обясняват тийнейджърския жаргон. Но обикновено само след едно поколение те са вече остарели! Въпреки това, креативният език може да се научи. Обучаващите предлагат различни курсове по него. Но най-важното правило е винаги: активирате вътрешния си глас!