Разговорник

bg Притежателни местоимения 1   »   ky Possessive pronouns 1

66 [шейсет и шест]

Притежателни местоимения 1

Притежателни местоимения 1

66 [алтымыш алты]

66 [altımış altı]

Possessive pronouns 1

[Eelik at atooçtor 1]

Изберете как искате да видите превода:   
български киргизки Играйте Повече
аз – мой / свой / си м-н----енин м-- - м---- м-н - м-н-н ----------- мен - менин 0
m-n---men-n m-- - m---- m-n - m-n-n ----------- men - menin
Не мога да намеря моя ключ / своя ключ / ключа си. Мен ------мд---аб- а-б-й -а--мын. М-- а-------- т--- а---- ж------- М-н а-к-ч-м-ы т-б- а-б-й ж-т-м-н- --------------------------------- Мен ачкычымды таба албай жатамын. 0
M----ç-ı-ı------b- al-a- j-tam--. M-- a-------- t--- a---- j------- M-n a-k-ç-m-ı t-b- a-b-y j-t-m-n- --------------------------------- Men açkıçımdı taba albay jatamın.
Не мога да намеря моя билет / своя билет / билета си. Б-л-т-мд--тап--й---тамы-. Б-------- т----- ж------- Б-л-т-м-и т-п-а- ж-т-м-н- ------------------------- Билетимди таппай жатамын. 0
Bi-e----- -----y-ja-a-ı-. B-------- t----- j------- B-l-t-m-i t-p-a- j-t-m-n- ------------------------- Biletimdi tappay jatamın.
ти – твой / свой / си с---- --н-н с-- - с---- с-н - с-н-н ----------- сен - сенин 0
s-- - ---in s-- - s---- s-n - s-n-n ----------- sen - senin
Намери ли твоя ключ / своя ключ / ключа си? А-кыч-ңд--тапты--ы? А-------- т-------- А-к-ч-ң-ы т-п-ы-б-? ------------------- Ачкычыңды таптыңбы? 0
Aç-----dı--a-tı--ı? A-------- t-------- A-k-ç-ŋ-ı t-p-ı-b-? ------------------- Açkıçıŋdı taptıŋbı?
Намери ли твоя билет / своя билет / билета си? Б-л--и--- --пт--б-? Б-------- т-------- Б-л-т-ң-и т-п-ы-б-? ------------------- Билетиңди таптыңбы? 0
B-let-ŋ-- t--t----? B-------- t-------- B-l-t-ŋ-i t-p-ı-b-? ------------------- Biletiŋdi taptıŋbı?
той – негов / му ал - -н-н а- - а--- а- - а-ы- --------- ал - анын 0
a--- a--n a- - a--- a- - a-ı- --------- al - anın
Знаеш ли къде е неговият ключ / ключът му? Ан-- -чк--ы кай-а -к---н-----с--б-? А--- а----- к---- э----- б--------- А-ы- а-к-ч- к-й-а э-е-и- б-л-с-ң-и- ----------------------------------- Анын ачкычы кайда экенин билесиңби? 0
An----çk-çı-k-yd- e---i--bi--si-b-? A--- a----- k---- e----- b--------- A-ı- a-k-ç- k-y-a e-e-i- b-l-s-ŋ-i- ----------------------------------- Anın açkıçı kayda ekenin bilesiŋbi?
Знаеш ли къде е неговият билет / билетът му? Анын-б--е-и-------э-ени- -илес--би? А--- б----- к---- э----- б--------- А-ы- б-л-т- к-й-а э-е-и- б-л-с-ң-и- ----------------------------------- Анын билети кайда экенин билесиңби? 0
A-ı- ---e-- -a--a-e--n-- -ilesiŋbi? A--- b----- k---- e----- b--------- A-ı- b-l-t- k-y-a e-e-i- b-l-s-ŋ-i- ----------------------------------- Anın bileti kayda ekenin bilesiŋbi?
тя – неин / й ал –---ын а- – а--- а- – а-ы- --------- ал – анын 0
al-– -n-n a- – a--- a- – a-ı- --------- al – anın
Нейните пари / парите й ги няма. Ан----------жо---ду. А--- а----- ж------- А-ы- а-ч-с- ж-г-л-у- -------------------- Анын акчасы жоголду. 0
A--n--kças---o-o-d-. A--- a----- j------- A-ı- a-ç-s- j-g-l-u- -------------------- Anın akçası jogoldu.
Нейната кредитна карта / кредитната й карта също я няма. Жа-а ---н---е--ттик-к-ртас- д----к. Ж--- а--- к-------- к------ д- ж--- Ж-н- а-ы- к-е-и-т-к к-р-а-ы д- ж-к- ----------------------------------- Жана анын кредиттик картасы да жок. 0
J--- a-ın k--d---ik ----a-- -a-j-k. J--- a--- k-------- k------ d- j--- J-n- a-ı- k-e-i-t-k k-r-a-ı d- j-k- ----------------------------------- Jana anın kredittik kartası da jok.
ние – наш / ни б-- - -изд-н б-- - б----- б-з - б-з-и- ------------ биз - биздин 0
b-- - b-z-in b-- - b----- b-z - b-z-i- ------------ biz - bizdin
Нашият дядо / дядо ни е болен. Би-дин-чо---т------ор-- ж--ат. Б----- ч-- а----- о---- ж----- Б-з-и- ч-ң а-а-ы- о-р-п ж-т-т- ------------------------------ Биздин чоң атабыз ооруп жатат. 0
B-z-i----ŋ---------o-u- -at--. B----- ç-- a----- o---- j----- B-z-i- ç-ŋ a-a-ı- o-r-p j-t-t- ------------------------------ Bizdin çoŋ atabız oorup jatat.
Нашата баба / баба ни е здрава. Б---ин---ң--па-ыз--н ----с----г---а-ш-. Б----- ч-- а-------- д-- с------ ж----- Б-з-и- ч-ң а-а-ы-д-н д-н с-о-у-у ж-к-ы- --------------------------------------- Биздин чоң апабыздын ден соолугу жакшы. 0
Biz-----o- ----------den---o---u---kş-. B----- ç-- a-------- d-- s------ j----- B-z-i- ç-ŋ a-a-ı-d-n d-n s-o-u-u j-k-ı- --------------------------------------- Bizdin çoŋ apabızdın den soolugu jakşı.
вие – ваш / ви с---р-- -ил-рдин с---- - с------- с-л-р - с-л-р-и- ---------------- силер - силердин 0
si--r-- s-ler-in s---- - s------- s-l-r - s-l-r-i- ---------------- siler - silerdin
Деца, къде е вашият баща / баща ви? Б--д-р,-силе-дин атаңа---а-д-? Б------ с------- а----- к----- Б-л-а-, с-л-р-и- а-а-а- к-й-а- ------------------------------ Балдар, силердин атаңар кайда? 0
Ba---r, si---din-ataŋar-k-y--? B------ s------- a----- k----- B-l-a-, s-l-r-i- a-a-a- k-y-a- ------------------------------ Baldar, silerdin ataŋar kayda?
Деца, къде е вашата майка / майка ви? Балда---си--р-и- --аң-р кай-а? Б------ с------- а----- к----- Б-л-а-, с-л-р-и- а-а-а- к-й-а- ------------------------------ Балдар, силердин апаңар кайда? 0
Ba-d-r----lerd-- ap--ar -a---? B------ s------- a----- k----- B-l-a-, s-l-r-i- a-a-a- k-y-a- ------------------------------ Baldar, silerdin apaŋar kayda?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Няма намерено видео!

Креативният език

Днес креативността е важна черта. Всеки иска да бъде креативен. Защото креативните хора се смятат за интелигентни. Но и нашият език също трябва да бъде креативен. Някога хората се опитвали да говорят възможно най-правилно. Докато днес човек трябва да говори възможно най-творчески. Рекламата и новите медии са примери за това. Те показват как може да се играе с езика. През последните 50 години значението на креативността се е увеличило значително. Дори научните изследвания се интересуват от това явление. Психолози, педагози и философи изследват творческите процеси. Креативността се дефинира като способността да се създаде нещо ново. Така че един креативен говорител произвежда нови езикови форми. Те могат да бъдат думи или граматически структури. Чрез изучаването на творческия език, лингвистите могат да определят каксе изменя езика. Но не всеки разбира новите езикови елементи. За да се разбере креативния език е нужно знание. Човек трябва да знае как функционира езика. И също трябва да е запознат със света, в който живее говорещият. Само тогава ще може да разбере какво иска да каже той. Тийнейджърският жаргон е пример за това. Децата и младите хора винаги измислят нови термини. Възрастните често не разбират тези думи. В наши дни вече се публикуват речници, които обясняват тийнейджърския жаргон. Но обикновено само след едно поколение те са вече остарели! Въпреки това, креативният език може да се научи. Обучаващите предлагат различни курсове по него. Но най-важното правило е винаги: активирате вътрешния си глас!