Разговорник

bg Притежателни местоимения 1   »   ro Pronume posesiv 1

66 [шейсет и шест]

Притежателни местоимения 1

Притежателни местоимения 1

66 [şaizeci şi şase]

Pronume posesiv 1

Изберете как искате да видите превода:   
български румънски Играйте Повече
аз – мой / свой / си e- - -l---u e- – a- m-- e- – a- m-u ----------- eu – al meu 0
Не мога да намеря моя ключ / своя ключ / ключа си. N- îm----se-- c----e. N- î-- g----- c------ N- î-i g-s-s- c-e-l-. --------------------- Nu îmi găsesc cheile. 0
Не мога да намеря моя билет / своя билет / билета си. N- --i----e-- ----t---d---ăl-t---e. N- î-- g----- b------ d- c--------- N- î-i g-s-s- b-l-t-l d- c-l-t-r-e- ----------------------------------- Nu îmi găsesc biletul de călătorie. 0
ти – твой / свой / си t- – -- -ău t- – a- t-- t- – a- t-u ----------- tu – al tău 0
Намери ли твоя ключ / своя ключ / ключа си? Ţi-----ăsit-ch-i--? Ţ---- g---- c------ Ţ---i g-s-t c-e-l-? ------------------- Ţi-ai găsit cheile? 0
Намери ли твоя билет / своя билет / билета си? Ţi--i gă--- bi--t-l de că--to---? Ţ---- g---- b------ d- c--------- Ţ---i g-s-t b-l-t-l d- c-l-t-r-e- --------------------------------- Ţi-ai găsit biletul de călătorie? 0
той – негов / му el --a- l-i e- – a- l-- e- – a- l-i ----------- el – al lui 0
Знаеш ли къде е неговият ключ / ключът му? Ş--i u--e -u-t-ch---- -u-? Ş--- u--- s--- c----- l--- Ş-i- u-d- s-n- c-e-l- l-i- -------------------------- Ştii unde sunt cheile lui? 0
Знаеш ли къде е неговият билет / билетът му? Ş-i- ---e--ste-b-----l --i de----ăt-r--? Ş--- u--- e--- b------ l-- d- c--------- Ş-i- u-d- e-t- b-l-t-l l-i d- c-l-t-r-e- ---------------------------------------- Ştii unde este biletul lui de călătorie? 0
тя – неин / й ea – al ei e- – a- e- e- – a- e- ---------- ea – al ei 0
Нейните пари / парите й ги няма. Bani--ei au----p--ut. B---- e- a- d-------- B-n-i e- a- d-s-ă-u-. --------------------- Banii ei au dispărut. 0
Нейната кредитна карта / кредитната й карта също я няма. Şi --rtea ei de--r---t-a d-sp--ut dease-e-e-. Ş- c----- e- d- c----- a d------- d---------- Ş- c-r-e- e- d- c-e-i- a d-s-ă-u- d-a-e-e-e-. --------------------------------------------- Şi cartea ei de credit a dispărut deasemenea. 0
ние – наш / ни noi - -l---st-u n-- – a- n----- n-i – a- n-s-r- --------------- noi – al nostru 0
Нашият дядо / дядо ни е болен. Bu------n---ru---t----ln-v. B------ n----- e--- b------ B-n-c-l n-s-r- e-t- b-l-a-. --------------------------- Bunicul nostru este bolnav. 0
Нашата баба / баба ни е здрава. Bun-c- -oas-ră -s-- s---t-as-. B----- n------ e--- s--------- B-n-c- n-a-t-ă e-t- s-n-t-a-ă- ------------------------------ Bunica noastră este sănătoasă. 0
вие – ваш / ви voi---a- vo-t-u v-- – a- v----- v-i – a- v-s-r- --------------- voi – al vostru 0
Деца, къде е вашият баща / баща ви? C--i-- un-e-es-e --ti----v-s---? C----- u--- e--- t------ v------ C-p-i- u-d- e-t- t-t-c-l v-s-r-? -------------------------------- Copii, unde este tăticul vostru? 0
Деца, къде е вашата майка / майка ви? C--i-, un-e-este m--i-a---as-r-? C----- u--- e--- m----- v------- C-p-i- u-d- e-t- m-m-c- v-a-t-ă- -------------------------------- Copii, unde este mămica voastră? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Креативният език

Днес креативността е важна черта. Всеки иска да бъде креативен. Защото креативните хора се смятат за интелигентни. Но и нашият език също трябва да бъде креативен. Някога хората се опитвали да говорят възможно най-правилно. Докато днес човек трябва да говори възможно най-творчески. Рекламата и новите медии са примери за това. Те показват как може да се играе с езика. През последните 50 години значението на креативността се е увеличило значително. Дори научните изследвания се интересуват от това явление. Психолози, педагози и философи изследват творческите процеси. Креативността се дефинира като способността да се създаде нещо ново. Така че един креативен говорител произвежда нови езикови форми. Те могат да бъдат думи или граматически структури. Чрез изучаването на творческия език, лингвистите могат да определят каксе изменя езика. Но не всеки разбира новите езикови елементи. За да се разбере креативния език е нужно знание. Човек трябва да знае как функционира езика. И също трябва да е запознат със света, в който живее говорещият. Само тогава ще може да разбере какво иска да каже той. Тийнейджърският жаргон е пример за това. Децата и младите хора винаги измислят нови термини. Възрастните често не разбират тези думи. В наши дни вече се публикуват речници, които обясняват тийнейджърския жаргон. Но обикновено само след едно поколение те са вече остарели! Въпреки това, креативният език може да се научи. Обучаващите предлагат различни курсове по него. Но най-важното правило е винаги: активирате вътрешния си глас!