Разговорник

bg Притежателни местоимения 1   »   ru Относительные местоимения

66 [шейсет и шест]

Притежателни местоимения 1

Притежателни местоимения 1

66 [шестьдесят шесть]

66 [shestʹdesyat shestʹ]

Относительные местоимения

[Otnositelʹnyye mestoimeniya]

Изберете как искате да видите превода:   
български руски Играйте Повече
аз – мой / свой / си Я – мой Я – м-- Я – м-й ------- Я – мой 0
Y- - --y Y- – m-- Y- – m-y -------- Ya – moy
Не мога да намеря моя ключ / своя ключ / ключа си. Я не----- -ай-и-с-о--кл--. Я н- м--- н---- с--- к---- Я н- м-г- н-й-и с-о- к-ю-. -------------------------- Я не могу найти свой ключ. 0
Ya ---m------y-- s-oy--ly-c-. Y- n- m--- n---- s--- k------ Y- n- m-g- n-y-i s-o- k-y-c-. ----------------------------- Ya ne mogu nayti svoy klyuch.
Не мога да намеря моя билет / своя билет / билета си. Я--е----- найти --ой -и---. Я н- м--- н---- с--- б----- Я н- м-г- н-й-и с-о- б-л-т- --------------------------- Я не могу найти свой билет. 0
Y- ne-m-----ayt--------i-e-. Y- n- m--- n---- s--- b----- Y- n- m-g- n-y-i s-o- b-l-t- ---------------------------- Ya ne mogu nayti svoy bilet.
ти – твой / свой / си Ты –--вой Т- – т--- Т- – т-о- --------- Ты – твой 0
T- - t-oy T- – t--- T- – t-o- --------- Ty – tvoy
Намери ли твоя ключ / своя ключ / ключа си? Т-----ё- св-й --ю-? Т- н---- с--- к---- Т- н-ш-л с-о- к-ю-? ------------------- Ты нашёл свой ключ? 0
Ty--as-ël--v-y ---u-h? T- n----- s--- k------ T- n-s-ë- s-o- k-y-c-? ---------------------- Ty nashël svoy klyuch?
Намери ли твоя билет / своя билет / билета си? Ты -ашёл-с-о--билет? Т- н---- с--- б----- Т- н-ш-л с-о- б-л-т- -------------------- Ты нашёл свой билет? 0
T- n--h-l-s-oy bi-et? T- n----- s--- b----- T- n-s-ë- s-o- b-l-t- --------------------- Ty nashël svoy bilet?
той – негов / му О- –---о О- – е-- О- – е-о -------- Он – его 0
O- –--e-o O- – y--- O- – y-g- --------- On – yego
Знаеш ли къде е неговият ключ / ключът му? Т-----ешь- --е-е---к---? Т- з------ г-- е-- к---- Т- з-а-ш-, г-е е-о к-ю-? ------------------------ Ты знаешь, где его ключ? 0
T------es-ʹ,-----y-go k-y-ch? T- z-------- g-- y--- k------ T- z-a-e-h-, g-e y-g- k-y-c-? ----------------------------- Ty znayeshʹ, gde yego klyuch?
Знаеш ли къде е неговият билет / билетът му? Т- ---е-ь, --е--г- -----? Т- з------ г-- е-- б----- Т- з-а-ш-, г-е е-о б-л-т- ------------------------- Ты знаешь, где его билет? 0
T-----y-s--,-gde y-g- b----? T- z-------- g-- y--- b----- T- z-a-e-h-, g-e y-g- b-l-t- ---------------------------- Ty znayeshʹ, gde yego bilet?
тя – неин / й О---- -ё О-- – е- О-а – е- -------- Она – её 0
Ona –-y-yë O-- – y--- O-a – y-y- ---------- Ona – yeyë
Нейните пари / парите й ги няма. Е- -е-ь-и -ро-ал-. Е- д----- п------- Е- д-н-г- п-о-а-и- ------------------ Её деньги пропали. 0
Y--ë--en-g- pro-a--. Y--- d----- p------- Y-y- d-n-g- p-o-a-i- -------------------- Yeyë denʹgi propali.
Нейната кредитна карта / кредитната й карта също я няма. И -ё--ре-ит-----а---ч----оже-н--. И е- к-------- к------- т--- н--- И е- к-е-и-н-й к-р-о-к- т-ж- н-т- --------------------------------- И её кредитной карточки тоже нет. 0
I y--- -------oy-----oc-k- -ozhe-n--. I y--- k-------- k-------- t---- n--- I y-y- k-e-i-n-y k-r-o-h-i t-z-e n-t- ------------------------------------- I yeyë kreditnoy kartochki tozhe net.
ние – наш / ни М- – -аш М- – н-- М- – н-ш -------- Мы – наш 0
M--–---sh M- – n--- M- – n-s- --------- My – nash
Нашият дядо / дядо ни е болен. Н-ш дедуш-а б-лен. Н-- д------ б----- Н-ш д-д-ш-а б-л-н- ------------------ Наш дедушка болен. 0
N--h -e---h-a b--en. N--- d------- b----- N-s- d-d-s-k- b-l-n- -------------------- Nash dedushka bolen.
Нашата баба / баба ни е здрава. На--------ка-здо---а. Н--- б------ з------- Н-ш- б-б-ш-а з-о-о-а- --------------------- Наша бабушка здорова. 0
Nas-a --b-s--a--dor-va. N---- b------- z------- N-s-a b-b-s-k- z-o-o-a- ----------------------- Nasha babushka zdorova.
вие – ваш / ви В- - в-ши В- – в--- В- – в-ш- --------- Вы – ваши 0
V--– v---i V- – v---- V- – v-s-i ---------- Vy – vashi
Деца, къде е вашият баща / баща ви? Д-т-- --- ваш п---? Д---- г-- в-- п---- Д-т-, г-е в-ш п-п-? ------------------- Дети, где ваш папа? 0
De-i--g---vash p-p-? D---- g-- v--- p---- D-t-, g-e v-s- p-p-? -------------------- Deti, gde vash papa?
Деца, къде е вашата майка / майка ви? Д-ти,-г-е --ш- м--а? Д---- г-- в--- м---- Д-т-, г-е в-ш- м-м-? -------------------- Дети, где ваша мама? 0
D-t-- g-- -a--------? D---- g-- v---- m---- D-t-, g-e v-s-a m-m-? --------------------- Deti, gde vasha mama?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Креативният език

Днес креативността е важна черта. Всеки иска да бъде креативен. Защото креативните хора се смятат за интелигентни. Но и нашият език също трябва да бъде креативен. Някога хората се опитвали да говорят възможно най-правилно. Докато днес човек трябва да говори възможно най-творчески. Рекламата и новите медии са примери за това. Те показват как може да се играе с езика. През последните 50 години значението на креативността се е увеличило значително. Дори научните изследвания се интересуват от това явление. Психолози, педагози и философи изследват творческите процеси. Креативността се дефинира като способността да се създаде нещо ново. Така че един креативен говорител произвежда нови езикови форми. Те могат да бъдат думи или граматически структури. Чрез изучаването на творческия език, лингвистите могат да определят каксе изменя езика. Но не всеки разбира новите езикови елементи. За да се разбере креативния език е нужно знание. Човек трябва да знае как функционира езика. И също трябва да е запознат със света, в който живее говорещият. Само тогава ще може да разбере какво иска да каже той. Тийнейджърският жаргон е пример за това. Децата и младите хора винаги измислят нови термини. Възрастните често не разбират тези думи. В наши дни вече се публикуват речници, които обясняват тийнейджърския жаргон. Но обикновено само след едно поколение те са вече остарели! Въпреки това, креативният език може да се научи. Обучаващите предлагат различни курсове по него. Но най-важното правило е винаги: активирате вътрешния си глас!