Разговорник

bg Притежателни местоимения 1   »   sk Privlastňovacie zámená 1

66 [шейсет и шест]

Притежателни местоимения 1

Притежателни местоимения 1

66 [šesťdesiatšesť]

Privlastňovacie zámená 1

Изберете как искате да видите превода:   
български словашки Играйте Повече
аз – мой / свой / си ja-- m-j j- – m-- j- – m-j -------- ja – môj 0
Не мога да намеря моя ключ / своя ключ / ключа си. Nem--em --j-ť--v-j ----. N------ n---- s--- k---- N-m-ž-m n-j-ť s-o- k-ú-. ------------------------ Nemôžem nájsť svoj kľúč. 0
Не мога да намеря моя билет / своя билет / билета си. Ne----m--á-sť--voj -e--o-n--lí-t--. N------ n---- s--- c------- l------ N-m-ž-m n-j-ť s-o- c-s-o-n- l-s-o-. ----------------------------------- Nemôžem nájsť svoj cestovný lístok. 0
ти – твой / свой / си ty --tvoj t- – t--- t- – t-o- --------- ty – tvoj 0
Намери ли твоя ключ / своя ключ / ключа си? Na-i-- si--ž--v--e kľúče? N----- s- u- s---- k----- N-š-e- s- u- s-o-e k-ú-e- ------------------------- Našiel si už svoje kľúče? 0
Намери ли твоя билет / своя билет / билета си? N--ie--s--u--svoj- --s----é -í-tky? N----- s- u- s---- c------- l------ N-š-e- s- u- s-o-e c-s-o-n- l-s-k-? ----------------------------------- Našiel si už svoje cestovné lístky? 0
той – негов / му o--– -eho o- – j--- o- – j-h- --------- on – jeho 0
Знаеш ли къде е неговият ключ / ключът му? V-e-- --- -e -eh- kľú-? V---- k-- j- j--- k---- V-e-, k-e j- j-h- k-ú-? ----------------------- Vieš, kde je jeho kľúč? 0
Знаеш ли къде е неговият билет / билетът му? Vi-š--kde j- -e---c-sto-ný----to-? V---- k-- j- j--- c------- l------ V-e-, k-e j- j-h- c-s-o-n- l-s-o-? ---------------------------------- Vieš, kde je jeho cestovný lístok? 0
тя – неин / й on- --j-j o-- – j-- o-a – j-j --------- ona – jej 0
Нейните пари / парите й ги няма. J-- p--ia-- -ú p---. J-- p------ s- p---- J-j p-n-a-e s- p-e-. -------------------- Jej peniaze sú preč. 0
Нейната кредитна карта / кредитната й карта също я няма. A-je- kred--------t- ---t----pr--. A j-- k------- k---- j- t--- p---- A j-j k-e-i-n- k-r-a j- t-e- p-e-. ---------------------------------- A jej kreditná karta je tiež preč. 0
ние – наш / ни m--- náš--n-š-,-na-e m- – n--- n---- n--- m- – n-š- n-š-, n-š- -------------------- my – náš, naša, naše 0
Нашият дядо / дядо ни е болен. Náš -e--o -e ch---. N-- d---- j- c----- N-š d-d-o j- c-o-ý- ------------------- Náš dedko je chorý. 0
Нашата баба / баба ни е здрава. Naša -ab-a je -d-avá. N--- b---- j- z------ N-š- b-b-a j- z-r-v-. --------------------- Naša babka je zdravá. 0
вие – ваш / ви vy --vá-- va--, --še v- – v--- v---- v--- v- – v-š- v-š-, v-š- -------------------- vy – váš, vaša, vaše 0
Деца, къде е вашият баща / баща ви? De--,--de -e---š oc-o? D---- k-- j- v-- o---- D-t-, k-e j- v-š o-k-? ---------------------- Deti, kde je váš ocko? 0
Деца, къде е вашата майка / майка ви? D-t-----e--e----a-m--i---? D---- k-- j- v--- m------- D-t-, k-e j- v-š- m-m-č-a- -------------------------- Deti, kde je vaša mamička? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Креативният език

Днес креативността е важна черта. Всеки иска да бъде креативен. Защото креативните хора се смятат за интелигентни. Но и нашият език също трябва да бъде креативен. Някога хората се опитвали да говорят възможно най-правилно. Докато днес човек трябва да говори възможно най-творчески. Рекламата и новите медии са примери за това. Те показват как може да се играе с езика. През последните 50 години значението на креативността се е увеличило значително. Дори научните изследвания се интересуват от това явление. Психолози, педагози и философи изследват творческите процеси. Креативността се дефинира като способността да се създаде нещо ново. Така че един креативен говорител произвежда нови езикови форми. Те могат да бъдат думи или граматически структури. Чрез изучаването на творческия език, лингвистите могат да определят каксе изменя езика. Но не всеки разбира новите езикови елементи. За да се разбере креативния език е нужно знание. Човек трябва да знае как функционира езика. И също трябва да е запознат със света, в който живее говорещият. Само тогава ще може да разбере какво иска да каже той. Тийнейджърският жаргон е пример за това. Децата и младите хора винаги измислят нови термини. Възрастните често не разбират тези думи. В наши дни вече се публикуват речници, които обясняват тийнейджърския жаргон. Но обикновено само след едно поколение те са вече остарели! Въпреки това, креативният език може да се научи. Обучаващите предлагат различни курсове по него. Но най-важното правило е винаги: активирате вътрешния си глас!