Разговорник

bg Притежателни местоимения 1   »   uk Присвійні займенники 1

66 [шейсет и шест]

Притежателни местоимения 1

Притежателни местоимения 1

66 [шістдесят шість]

66 [shistdesyat shistʹ]

Присвійні займенники 1

[Prysviy̆ni zay̆mennyky 1]

Изберете как искате да видите превода:   
български украински Играйте Повече
аз – мой / свой / си я ---ій я – м-- я – м-й ------- я – мій 0
y----miy̆ y- – m--- y- – m-y- --------- ya – miy̆
Не мога да намеря моя ключ / своя ключ / ключа си. Я н- -о-у --а--и---г- -лю-а. Я н- м--- з----- м--- к----- Я н- м-ж- з-а-т- м-г- к-ю-а- ---------------------------- Я не можу знайти мого ключа. 0
YA-----ozhu -na--t- mo-o--l---ha. Y- n- m---- z------ m--- k------- Y- n- m-z-u z-a-̆-y m-h- k-y-c-a- --------------------------------- YA ne mozhu znay̆ty moho klyucha.
Не мога да намеря моя билет / своя билет / билета си. Я-не-м--у зн---и--о-о---итка. Я н- м--- з----- м--- к------ Я н- м-ж- з-а-т- м-г- к-и-к-. ----------------------------- Я не можу знайти мого квитка. 0
Y--n---ozhu--n--̆ty ------vy-k-. Y- n- m---- z------ m--- k------ Y- n- m-z-u z-a-̆-y m-h- k-y-k-. -------------------------------- YA ne mozhu znay̆ty moho kvytka.
ти – твой / свой / си т----т--й т- – т--- т- – т-і- --------- ти – твій 0
ty - t--y̆ t- – t---- t- – t-i-̆ ---------- ty – tviy̆
Намери ли твоя ключ / своя ключ / ключа си? Ти-зна-ш-- тві--к-юч? Т- з------ т--- к---- Т- з-а-ш-в т-і- к-ю-? --------------------- Ти знайшов твій ключ? 0
T--zn-y-s--v--v--- -l-u--? T- z-------- t---- k------ T- z-a-̆-h-v t-i-̆ k-y-c-? -------------------------- Ty znay̆shov tviy̆ klyuch?
Намери ли твоя билет / своя билет / билета си? Ти--н----- ---й---о-з-ий -в---к? Т- з------ т--- п------- к------ Т- з-а-ш-в т-і- п-о-з-и- к-и-о-? -------------------------------- Ти знайшов твій проїзний квиток? 0
Ty---a------ t-i---pr-ïzn----kvy--k? T- z-------- t---- p--------- k------ T- z-a-̆-h-v t-i-̆ p-o-̈-n-y- k-y-o-? ------------------------------------- Ty znay̆shov tviy̆ proïznyy̆ kvytok?
той – негов / му в-н----о-о в-- – й--- в-н – й-г- ---------- він – його 0
v-n ----oho v-- – y---- v-n – y-o-o ----------- vin – y̆oho
Знаеш ли къде е неговият ключ / ключът му? З---ш,-д--йо-о-кл-ч? З----- д- й--- к---- З-а-ш- д- й-г- к-ю-? -------------------- Знаєш, де його ключ? 0
Z------- de y̆oh- --y-ch? Z------- d- y---- k------ Z-a-e-h- d- y-o-o k-y-c-? ------------------------- Znayesh, de y̆oho klyuch?
Знаеш ли къде е неговият билет / билетът му? Зн--ш, де--ого п----ний--вит-к? З----- д- й--- п------- к------ З-а-ш- д- й-г- п-о-з-и- к-и-о-? ------------------------------- Знаєш, де його проїзний квиток? 0
Znay-sh--de-y-oho --o--z--y--k---ok? Z------- d- y---- p--------- k------ Z-a-e-h- d- y-o-o p-o-̈-n-y- k-y-o-? ------------------------------------ Znayesh, de y̆oho proïznyy̆ kvytok?
тя – неин / й во-а –--ї в--- – ї- в-н- – ї- --------- вона – її 0
v------ï-̈ v--- – i--- v-n- – i-i- ----------- vona – ïï
Нейните пари / парите й ги няма. Її-г--ш-- -е-ає. Ї- г----- н----- Ї- г-о-е- н-м-є- ---------------- Її грошей немає. 0
I--̈---osh-y- ---a--. I--- h------- n------ I-i- h-o-h-y- n-m-y-. --------------------- Ïï hroshey̆ nemaye.
Нейната кредитна карта / кредитната й карта също я няма. І ї- кре-----ї к---ки---к-ж не-ає. І ї- к-------- к----- т---- н----- І ї- к-е-и-н-ї к-р-к- т-к-ж н-м-є- ---------------------------------- І її кредитної картки також немає. 0
I--̈ï-k----tn-i- k-r-----a--z- nema-e. I i--- k--------- k----- t----- n------ I i-i- k-e-y-n-i- k-r-k- t-k-z- n-m-y-. --------------------------------------- I ïï kredytnoï kartky takozh nemaye.
ние – наш / ни м--– н-ш м- – н-- м- – н-ш -------- ми – наш 0
my --n--h m- – n--- m- – n-s- --------- my – nash
Нашият дядо / дядо ни е болен. Н---д--у-- --орий. Н-- д----- х------ Н-ш д-д-с- х-о-и-. ------------------ Наш дідусь хворий. 0
Nash d------khv-r-y-. N--- d----- k-------- N-s- d-d-s- k-v-r-y-. --------------------- Nash didusʹ khvoryy̆.
Нашата баба / баба ни е здрава. На-а-б-бу-я-здо-ов-. Н--- б----- з------- Н-ш- б-б-с- з-о-о-а- -------------------- Наша бабуся здорова. 0
Nas---ba---y- zdo--v-. N---- b------ z------- N-s-a b-b-s-a z-o-o-a- ---------------------- Nasha babusya zdorova.
вие – ваш / ви ви---в-ш в- – в-- в- – в-ш -------- ви – ваш 0
v--- ---h v- – v--- v- – v-s- --------- vy – vash
Деца, къде е вашият баща / баща ви? Ді--,----ваш-т-т-? Д---- д- в-- т---- Д-т-, д- в-ш т-т-? ------------------ Діти, де ваш тато? 0
Dit----e-va-h---t-? D---- d- v--- t---- D-t-, d- v-s- t-t-? ------------------- Dity, de vash tato?
Деца, къде е вашата майка / майка ви? Д-ти,-де ваш----м-? Д---- д- в--- м---- Д-т-, д- в-ш- м-м-? ------------------- Діти, де ваша мама? 0
D-ty---e-v--ha -a-a? D---- d- v---- m---- D-t-, d- v-s-a m-m-? -------------------- Dity, de vasha mama?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Креативният език

Днес креативността е важна черта. Всеки иска да бъде креативен. Защото креативните хора се смятат за интелигентни. Но и нашият език също трябва да бъде креативен. Някога хората се опитвали да говорят възможно най-правилно. Докато днес човек трябва да говори възможно най-творчески. Рекламата и новите медии са примери за това. Те показват как може да се играе с езика. През последните 50 години значението на креативността се е увеличило значително. Дори научните изследвания се интересуват от това явление. Психолози, педагози и философи изследват творческите процеси. Креативността се дефинира като способността да се създаде нещо ново. Така че един креативен говорител произвежда нови езикови форми. Те могат да бъдат думи или граматически структури. Чрез изучаването на творческия език, лингвистите могат да определят каксе изменя езика. Но не всеки разбира новите езикови елементи. За да се разбере креативния език е нужно знание. Човек трябва да знае как функционира езика. И също трябва да е запознат със света, в който живее говорещият. Само тогава ще може да разбере какво иска да каже той. Тийнейджърският жаргон е пример за това. Децата и младите хора винаги измислят нови термини. Възрастните често не разбират тези думи. В наши дни вече се публикуват речници, които обясняват тийнейджърския жаргон. Но обикновено само след едно поколение те са вече остарели! Въпреки това, креативният език може да се научи. Обучаващите предлагат различни курсове по него. Но най-важното правило е винаги: активирате вътрешния си глас!