Разговорник

bg Притежателни местоимения 1   »   ur ‫قوائد اضافی 1‬

66 [шейсет и шест]

Притежателни местоимения 1

Притежателни местоимения 1

‫66 [چھیاسٹھ]‬

cheisat

‫قوائد اضافی 1‬

[qawaid izafi]

Изберете как искате да видите превода:   
български урду Играйте Повече
аз – мой / свой / си ‫----– میر-‬ ‫--- – م---- ‫-ی- – م-ر-‬ ------------ ‫میں – میرا‬ 0
mein mera m--- m--- m-i- m-r- --------- mein mera
Не мога да намеря моя ключ / своя ключ / ключа си. ‫مج-ے ---- --بی -----مل-رہ--ہے -‬ ‫---- م--- چ--- ن--- م- ر-- ہ- -- ‫-ج-ے م-ر- چ-ب- ن-ی- م- ر-ی ہ- -- --------------------------------- ‫مجھے میری چابی نہیں مل رہی ہے -‬ 0
mu--e--e-i-ch-a-i ---i--i- --h--hai - m---- m--- c----- n--- m-- r--- h-- - m-j-e m-r- c-a-b- n-h- m-l r-h- h-i - ------------------------------------- mujhe meri chaabi nahi mil rahi hai -
Не мога да намеря моя билет / своя билет / билета си. ‫-جھ----ر--ٹ-ٹ-نہیں--ل رہ- ہ- -‬ ‫---- م--- ٹ-- ن--- م- ر-- ہ- -- ‫-ج-ے م-ر- ٹ-ٹ ن-ی- م- ر-ا ہ- -- -------------------------------- ‫مجھے میرا ٹکٹ نہیں مل رہا ہے -‬ 0
muj-e -----t-c-et ---i -i- ------a--- m---- m--- t----- n--- m-- r--- h-- - m-j-e m-r- t-c-e- n-h- m-l r-h- h-i - ------------------------------------- mujhe mera ticket nahi mil raha hai -
ти – твой / свой / си ‫-م-----ھ-ر-‬ ‫-- – ت------ ‫-م – ت-ھ-ر-‬ ------------- ‫تم – تمھارا‬ 0
t-m --m--ra t-- t------ t-m t-m-h-a ----------- tum tumahra
Намери ли твоя ключ / своя ключ / ключа си? ‫-ی- ت--یں ت----ی-چابی م---ئی -‬ ‫--- ت---- ت----- چ--- م- گ-- ؟- ‫-ی- ت-ہ-ں ت-ھ-ر- چ-ب- م- گ-ی ؟- -------------------------------- ‫کیا تمہیں تمھاری چابی مل گئی ؟‬ 0
ky--tu-he--umh-ri ch--b- mi- gay-? k-- t---- t------ c----- m-- g---- k-a t-m-e t-m-a-i c-a-b- m-l g-y-? ---------------------------------- kya tumhe tumhari chaabi mil gayi?
Намери ли твоя билет / своя билет / билета си? ‫-یا-تمہیں -م--ر- ٹکٹ -ل --ا -‬ ‫--- ت---- ت----- ٹ-- م- گ-- ؟- ‫-ی- ت-ہ-ں ت-ھ-ر- ٹ-ٹ م- گ-ا ؟- ------------------------------- ‫کیا تمہیں تمھارا ٹکٹ مل گیا ؟‬ 0
k-- tumhe t-ma--a t-c-e--mil--a--? k-- t---- t------ t----- m-- g---- k-a t-m-e t-m-h-a t-c-e- m-l g-y-? ---------------------------------- kya tumhe tumahra ticket mil gaya?
той – негов / му ‫وہ - اس-ا‬ ‫-- – ا---- ‫-ہ – ا-ک-‬ ----------- ‫وہ – اسکا‬ 0
wo- -ska w-- u--- w-h u-k- -------- woh uska
Знаеш ли къде е неговият ключ / ключът му? ‫--ا--م--ں ----م ---کہ-ا--- چاب-----ں--ے -‬ ‫--- ت---- م---- ہ- ک- ا--- چ--- ک--- ہ- ؟- ‫-ی- ت-ہ-ں م-ل-م ہ- ک- ا-ک- چ-ب- ک-ا- ہ- ؟- ------------------------------------------- ‫کیا تمہیں معلوم ہے کہ اسکی چابی کہاں ہے ؟‬ 0
tu--e ma---- hai--u--i-cha-bi --hi- -ai? t---- m----- h--- u--- c----- k---- h--- t-m-e m-l-o- h-i- u-k- c-a-b- k-h-n h-i- ---------------------------------------- tumhe maloom hai, uski chaabi kahin hai?
Знаеш ли къде е неговият билет / билетът му? ‫ک---تم-ی- م-لوم-ہے -ہ ------ک- -ہ-ں--- -‬ ‫--- ت---- م---- ہ- ک- ا--- ٹ-- ک--- ہ- ؟- ‫-ی- ت-ہ-ں م-ل-م ہ- ک- ا-ک- ٹ-ٹ ک-ا- ہ- ؟- ------------------------------------------ ‫کیا تمہیں معلوم ہے کہ اسکا ٹکٹ کہاں ہے ؟‬ 0
t--h- --l--m -a-,-us---t--k---ka-i--h-i? t---- m----- h--- u--- t----- k---- h--- t-m-e m-l-o- h-i- u-k- t-c-e- k-h-n h-i- ---------------------------------------- tumhe maloom hai, uska ticket kahin hai?
тя – неин / й ‫و- –--سکا‬ ‫-- – ا---- ‫-ہ – ا-ک-‬ ----------- ‫وہ – اسکا‬ 0
woh uska w-- u--- w-h u-k- -------- woh uska
Нейните пари / парите й ги няма. ‫اس-ے پیس- غ-ئب -و --ے ہیں--‬ ‫---- پ--- غ--- ہ- گ-- ہ-- -- ‫-س-ے پ-س- غ-ئ- ہ- گ-ے ہ-ں -- ----------------------------- ‫اسکے پیسے غائب ہو گئے ہیں -‬ 0
u-k---paisay----ab h- g-ye hain-- u---- p----- g---- h- g--- h--- - u-k-y p-i-a- g-y-b h- g-y- h-i- - --------------------------------- uskay paisay gayab ho gaye hain -
Нейната кредитна карта / кредитната й карта също я няма. ‫ا-- ا-کا کریڈ---ارڈ-------ئ--ہو گ-------‬ ‫--- ا--- ک---- ک--- ب-- غ--- ہ- گ-- ہ- -- ‫-و- ا-ک- ک-ی-ٹ ک-ر- ب-ی غ-ئ- ہ- گ-ا ہ- -- ------------------------------------------ ‫اور اسکا کریڈٹ کارڈ بھی غائب ہو گیا ہے -‬ 0
a-- -ska ---- card b----ay----o--ay--ha--- a-- u--- c--- c--- b-- g---- h- g--- h-- - a-r u-k- c-d- c-r- b-i g-y-b h- g-y- h-i - ------------------------------------------ aur uska crdt card bhi gayab ho gaya hai -
ние – наш / ни ‫ہم ---م-ر-‬ ‫-- – ہ----- ‫-م – ہ-ا-ا- ------------ ‫ہم – ہمارا‬ 0
hu- ------a h-- h------ h-m h-m-a-a ----------- hum humhara
Нашият дядо / дядо ни е болен. ‫-مار-----ا ب--ار--ی- -‬ ‫----- د--- ب---- ہ-- -- ‫-م-ر- د-د- ب-م-ر ہ-ں -- ------------------------ ‫ہمارے دادا بیمار ہیں -‬ 0
h-mar-y da-a--e---- hain - h------ d--- b----- h--- - h-m-r-y d-d- b-m-a- h-i- - -------------------------- hamaray dada bemaar hain -
Нашата баба / баба ни е здрава. ‫ہم-ر- دا-----ما--ہ-ں -‬ ‫----- د--- ب---- ہ-- -- ‫-م-ر- د-د- ب-م-ر ہ-ں -- ------------------------ ‫ہماری دادی بیمار ہیں -‬ 0
hamari-d-------a-r---i- - h----- d--- b----- h--- - h-m-r- d-d- b-m-a- h-i- - ------------------------- hamari dadi bemaar hain -
вие – ваш / ви ‫تم ل-گ – -- -و-وں---‬ ‫-- ل-- – ت- ل---- ک-- ‫-م ل-گ – ت- ل-گ-ں ک-‬ ---------------------- ‫تم لوگ – تم لوگوں کا‬ 0
tu--log -um ---o--ka t-- l-- t-- l---- k- t-m l-g t-m l-g-n k- -------------------- tum log tum logon ka
Деца, къде е вашият баща / баща ви? ‫--و،-تم -وگو--کے-والد---ا- --ں -‬ ‫---- ت- ل---- ک- و--- ک--- ہ-- ؟- ‫-چ-، ت- ل-گ-ں ک- و-ل- ک-ا- ہ-ں ؟- ---------------------------------- ‫بچو، تم لوگوں کے والد کہاں ہیں ؟‬ 0
b----h-,-tu- -ogon-ke--aali- kah-n-h---? b------- t-- l---- k- w----- k---- h---- b-c-c-o- t-m l-g-n k- w-a-i- k-h-n h-i-? ---------------------------------------- bachcho, tum logon ke waalid kahan hain?
Деца, къде е вашата майка / майка ви? ‫-چو، ت- -و--- -ی -اں----ں -یں -‬ ‫---- ت- ل---- ک- م-- ک--- ہ-- ؟- ‫-چ-، ت- ل-گ-ں ک- م-ں ک-ا- ہ-ں ؟- --------------------------------- ‫بچو، تم لوگوں کی ماں کہاں ہیں ؟‬ 0
b------- --------- ki-maa- --han -ain? b------- t-- l---- k- m--- k---- h---- b-c-c-o- t-m l-g-n k- m-a- k-h-n h-i-? -------------------------------------- bachcho, tum logon ki maan kahan hain?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Креативният език

Днес креативността е важна черта. Всеки иска да бъде креативен. Защото креативните хора се смятат за интелигентни. Но и нашият език също трябва да бъде креативен. Някога хората се опитвали да говорят възможно най-правилно. Докато днес човек трябва да говори възможно най-творчески. Рекламата и новите медии са примери за това. Те показват как може да се играе с езика. През последните 50 години значението на креативността се е увеличило значително. Дори научните изследвания се интересуват от това явление. Психолози, педагози и философи изследват творческите процеси. Креативността се дефинира като способността да се създаде нещо ново. Така че един креативен говорител произвежда нови езикови форми. Те могат да бъдат думи или граматически структури. Чрез изучаването на творческия език, лингвистите могат да определят каксе изменя езика. Но не всеки разбира новите езикови елементи. За да се разбере креативния език е нужно знание. Човек трябва да знае как функционира езика. И също трябва да е запознат със света, в който живее говорещият. Само тогава ще може да разбере какво иска да каже той. Тийнейджърският жаргон е пример за това. Децата и младите хора винаги измислят нови термини. Възрастните често не разбират тези думи. В наши дни вече се публикуват речници, които обясняват тийнейджърския жаргон. Но обикновено само след едно поколение те са вече остарели! Въпреки това, креативният език може да се научи. Обучаващите предлагат различни курсове по него. Но най-важното правило е винаги: активирате вътрешния си глас!