Разговорник

bg Притежателни местоимения 2   »   be Прыналежныя займеннікі 2

67 [шейсет и седем]

Притежателни местоимения 2

Притежателни местоимения 2

67 [шэсцьдзесят сем]

67 [shests’dzesyat sem]

Прыналежныя займеннікі 2

[Prynalezhnyya zaymennіkі 2]

Изберете как искате да видите превода:   
български беларуски Играйте Повече
Очила ак-л--ы а------ а-у-я-ы ------- акуляры 0
ak--y--y a------- a-u-y-r- -------- akulyary
Той забрави своите очила / очилата си. Ё------- св-е-а---я--. Ё- з---- с--- а------- Ё- з-б-ў с-а- а-у-я-ы- ---------------------- Ён забыў свае акуляры. 0
En ---yu -va- a---y-ry. E- z---- s--- a-------- E- z-b-u s-a- a-u-y-r-. ----------------------- En zabyu svae akulyary.
Къде ли са неговите очила / очилата му? Д-----я-о ак-л-р-? Д-- ж я-- а------- Д-е ж я-о а-у-я-ы- ------------------ Дзе ж яго акуляры? 0
Dze-zh y--o-----yar-? D-- z- y--- a-------- D-e z- y-g- a-u-y-r-? --------------------- Dze zh yago akulyary?
Часовник гад--нн-к г-------- г-д-і-н-к --------- гадзіннік 0
g--z-n-іk g-------- g-d-і-n-k --------- gadzіnnіk
Неговият часовник / часовникът му е повреден. Яго--адз-н-і----ама--я. Я-- г-------- з-------- Я-о г-д-і-н-к з-а-а-с-. ----------------------- Яго гадзіннік зламаўся. 0
Y----g--z--n-- z-----sy-. Y--- g-------- z--------- Y-g- g-d-і-n-k z-a-a-s-a- ------------------------- Yago gadzіnnіk zlamausya.
Часовникът виси на стената. Га--інн-к в-------а------. Г-------- в----- н- с----- Г-д-і-н-к в-с-ц- н- с-я-е- -------------------------- Гадзіннік вісіць на сцяне. 0
G-d-іn--- vі------na--t--an-. G-------- v------ n- s------- G-d-і-n-k v-s-t-’ n- s-s-a-e- ----------------------------- Gadzіnnіk vіsіts’ na stsyane.
Паспорт па--а-т п------ п-ш-а-т ------- пашпарт 0
p-s-p--t p------- p-s-p-r- -------- pashpart
Той загуби своя паспорт / паспорта си. Ё------і---в-й-п-ш----. Ё- з----- с--- п------- Ё- з-у-і- с-о- п-ш-а-т- ----------------------- Ён згубіў свой пашпарт. 0
En ------ svo--p-s-----. E- z----- s--- p-------- E- z-u-і- s-o- p-s-p-r-. ------------------------ En zgubіu svoy pashpart.
Къде ли е неговият паспорт / паспортът му? Дзе-ж---о ---п-р-? Д-- ж я-- п------- Д-е ж я-о п-ш-а-т- ------------------ Дзе ж яго пашпарт? 0
D---zh y-g---as-p-rt? D-- z- y--- p-------- D-e z- y-g- p-s-p-r-? --------------------- Dze zh yago pashpart?
те – техен / свои / си я-ы - іх я-- – і- я-ы – і- -------- яны – іх 0
y--y---і-h y--- – і-- y-n- – і-h ---------- yany – іkh
Децата не могат да намерят своите родители / родителите си. Д-е-і--е мо-уць---а-сц--сва-х-б-цько-. Д---- н- м----- з------ с---- б------- Д-е-і н- м-г-ц- з-а-с-і с-а-х б-ц-к-ў- -------------------------------------- Дзеці не могуць знайсці сваіх бацькоў. 0
D-e--- n- -o--t------y--s--sv--k--b--s’-o-. D----- n- m------ z------- s----- b-------- D-e-s- n- m-g-t-’ z-a-s-s- s-a-k- b-t-’-o-. ------------------------------------------- Dzetsі ne moguts’ znaystsі svaіkh bats’kou.
Но ей там техните родители / родителите им идват! Але-во-- -ду---іх бац-к-! А-- в--- і---- і- б------ А-е в-с- і-у-ь і- б-ц-к-! ------------------------- Але вось ідуць іх бацькі! 0
A-e--o---і------і-h ---s-kі! A-- v--- і----- і-- b------- A-e v-s- і-u-s- і-h b-t-’-і- ---------------------------- Ale vos’ іduts’ іkh bats’kі!
Вие – Ваш / Ви В- –---ш В- – В-- В- – В-ш -------- Вы – Ваш 0
Vy---V-sh V- – V--- V- – V-s- --------- Vy – Vash
Как беше Вашето пътуване / пътуването Ви, господин Мюлер? Я---райш-- Ваш--п--зд--- --а-ар ---ер? Я- п------ В--- п------- с----- М----- Я- п-а-ш-а В-ш- п-е-д-а- с-а-а- М-л-р- -------------------------------------- Як прайшла Ваша паездка, спадар Мюлер? 0
Y-k pray--la--as-a-pa-zd-a-----d-- M-u-e-? Y-- p------- V---- p------- s----- M------ Y-k p-a-s-l- V-s-a p-e-d-a- s-a-a- M-u-e-? ------------------------------------------ Yak prayshla Vasha paezdka, spadar Myuler?
Къде е Вашата жена / жена Ви, господин Мюлер? Дзе---ш---онка- ----а-----ер? Д-- В--- ж----- с----- М----- Д-е В-ш- ж-н-а- с-а-а- М-л-р- ----------------------------- Дзе Ваша жонка, спадар Мюлер? 0
D-- -asha-z-o---, ---da---y-l--? D-- V---- z------ s----- M------ D-e V-s-a z-o-k-, s-a-a- M-u-e-? -------------------------------- Dze Vasha zhonka, spadar Myuler?
Вие – Ваш / Ви Вы-- Ваш В- – В-- В- – В-ш -------- Вы – Ваш 0
Vy – --sh V- – V--- V- – V-s- --------- Vy – Vash
Как беше Вашето пътуване / пътуването Ви, госпожо Шмит? Як пр-й-----аша------ка---пад-р--я Шмі-? Я- п------ В--- п------- с-------- Ш---- Я- п-а-ш-а В-ш- п-е-д-а- с-а-а-ы-я Ш-і-? ---------------------------------------- Як прайшла Ваша паездка, спадарыня Шміт? 0
Y-- -r-y-h---V---a -a--d-a, spad-rynya-Sh-і-? Y-- p------- V---- p------- s--------- S----- Y-k p-a-s-l- V-s-a p-e-d-a- s-a-a-y-y- S-m-t- --------------------------------------------- Yak prayshla Vasha paezdka, spadarynya Shmіt?
Къде е Вашият мъж / мъжът Ви, госпожо Шмит? Дз- --ш--уж----адары-----іт? Д-- В-- м--- с-------- Ш---- Д-е В-ш м-ж- с-а-а-ы-я Ш-і-? ---------------------------- Дзе Ваш муж, спадарыня Шміт? 0
Dze-Va----uzh, sp---r-ny----m--? D-- V--- m---- s--------- S----- D-e V-s- m-z-, s-a-a-y-y- S-m-t- -------------------------------- Dze Vash muzh, spadarynya Shmіt?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Генетична мутация прави говоренето възможно

Човекът е единственото живо същество на Земята, което може да говори. Това го отличава от животните и растенията. Разбира се, животните и растенията също общуват помежду си. Въпреки това, те не говорят сложен сричков език. Но защо човека може да говори? Някои физически характеристики са необходими, за да се случи това. Тези физически характеристики се откриват само при хората. Но все пак, това не означава непременно, че човек сам ги е развил. В еволюционната история нищо не се случва без причина. Някъде в този процес човекът започнал да говори. Ние все още не знаем кога точно се е случило това. Но нещо трябва да се е случило, което е дало реч на човека. Изследователите смятат, че за това е отговорна генетичната мутация. Антрополозите са сравнили генетичния материал на различни живи същества. Добре известно е, че специален ген влияе на речта. Хората, при които той е повреден имат проблеми с говора. Те не могат да се изразяват добре и им е трудно да разбират думите. Този ген е изследван при хора, маймуни и мишки. Той е много подобен при хората и шимпанзетата. Могат да бъдат идентифицирани само две малки разлики. Но тези разлики се проявяват в мозъка. В комбинация с други гени, те влияят на някои мозъчни дейности. По този начин хората могат да говорят, докато маймуните не могат. Въпреки това, загадката на човешкия език все още не е разгадана. Защото само генетичната мутация не е достатъчна, за да се появи речта. Изследователите имплантирали човешкия вариант на гена в мишки. Но това не ги направило способни да говорят... Само предизвикало огромна какафония от писукания!