Разговорник

bg Притежателни местоимения 2   »   el Κτητικές αντωνυμίες 2

67 [шейсет и седем]

Притежателни местоимения 2

Притежателни местоимения 2

67 [εξήντα επτά]

67 [exḗnta eptá]

Κτητικές αντωνυμίες 2

[Ktētikés antōnymíes 2]

Изберете как искате да видите превода:   
български гръцки Играйте Повече
Очила τ---υ-λιά τ- γ----- τ- γ-α-ι- --------- τα γυαλιά 0
t- g-aliá t- g----- t- g-a-i- --------- ta gyaliá
Той забрави своите очила / очилата си. Ξέχ-σ--τα γ-αλι----υ. Ξ----- τ- γ----- τ--- Ξ-χ-σ- τ- γ-α-ι- τ-υ- --------------------- Ξέχασε τα γυαλιά του. 0
X-cha-e -a g-al---t-u. X------ t- g----- t--- X-c-a-e t- g-a-i- t-u- ---------------------- Xéchase ta gyaliá tou.
Къде ли са неговите очила / очилата му? Μ----ύ -χε- τ---υ-λιά το-; Μ- π-- έ--- τ- γ----- τ--- Μ- π-ύ έ-ε- τ- γ-α-ι- τ-υ- -------------------------- Μα πού έχει τα γυαλιά του; 0
Ma--oú éc-e---a g-al-- to-? M- p-- é---- t- g----- t--- M- p-ú é-h-i t- g-a-i- t-u- --------------------------- Ma poú échei ta gyaliá tou?
Часовник το-ρο-όι τ- ρ---- τ- ρ-λ-ι -------- το ρολόι 0
t- r-lói t- r---- t- r-l-i -------- to rolói
Неговият часовник / часовникът му е повреден. Το -ολ-- τ-υ χάλ-σ-. Τ- ρ---- τ-- χ------ Τ- ρ-λ-ι τ-υ χ-λ-σ-. -------------------- Το ρολόι του χάλασε. 0
To--oló----u----la--. T- r---- t-- c------- T- r-l-i t-u c-á-a-e- --------------------- To rolói tou chálase.
Часовникът виси на стената. Τ- -ολ-ι-κρέ--τ-ι-στ-- το--ο. Τ- ρ---- κ------- σ--- τ----- Τ- ρ-λ-ι κ-έ-ε-α- σ-ο- τ-ί-ο- ----------------------------- Το ρολόι κρέμεται στον τοίχο. 0
T--rol-----ém-t---s--n toí---. T- r---- k------- s--- t------ T- r-l-i k-é-e-a- s-o- t-í-h-. ------------------------------ To rolói krémetai ston toícho.
Паспорт το ----ατ-ριο τ- δ--------- τ- δ-α-α-ή-ι- ------------- το διαβατήριο 0
t- --a---ḗrio t- d--------- t- d-a-a-ḗ-i- ------------- to diabatḗrio
Той загуби своя паспорт / паспорта си. Έ---ε -ο--ια-α-------ου. Έ---- τ- δ--------- τ--- Έ-α-ε τ- δ-α-α-ή-ι- τ-υ- ------------------------ Έχασε το διαβατήριό του. 0
É-h--e to---a-a----- -ou. É----- t- d--------- t--- É-h-s- t- d-a-a-ḗ-i- t-u- ------------------------- Échase to diabatḗrió tou.
Къде ли е неговият паспорт / паспортът му? Μα πού έ-ει -ο-δι--ατήρι- ---; Μ- π-- έ--- τ- δ--------- τ--- Μ- π-ύ έ-ε- τ- δ-α-α-ή-ι- τ-υ- ------------------------------ Μα πού έχει το διαβατήριό του; 0
M- --- éch----o--ia-atḗr-- -o-? M- p-- é---- t- d--------- t--- M- p-ú é-h-i t- d-a-a-ḗ-i- t-u- ------------------------------- Ma poú échei to diabatḗrió tou?
те – техен / свои / си αυ-- – δικ-----ς α--- – δ--- τ--- α-τ- – δ-κ- τ-υ- ---------------- αυτά – δικά τους 0
a--á –--ik- to-s a--- – d--- t--- a-t- – d-k- t-u- ---------------- autá – diká tous
Децата не могат да намерят своите родители / родителите си. Τα -αιδιά δ-ν--πο--ύν-ν- βρο-ν--ου- γ----- τ---. Τ- π----- δ-- μ------ ν- β---- τ--- γ----- τ---- Τ- π-ι-ι- δ-ν μ-ο-ο-ν ν- β-ο-ν τ-υ- γ-ν-ί- τ-υ-. ------------------------------------------------ Τα παιδιά δεν μπορούν να βρουν τους γονείς τους. 0
Ta -aid---d---mpo-oú--na br--n-tous-gone-s-to-s. T- p----- d-- m------ n- b---- t--- g----- t---- T- p-i-i- d-n m-o-o-n n- b-o-n t-u- g-n-í- t-u-. ------------------------------------------------ Ta paidiá den mporoún na broun tous goneís tous.
Но ей там техните родители / родителите им идват! Αλλά-να- -ρ-ον--ι--ι γον--ς -ο-ς! Α--- ν-- έ------- ο- γ----- τ---- Α-λ- ν-, έ-χ-ν-α- ο- γ-ν-ί- τ-υ-! --------------------------------- Αλλά να, έρχονται οι γονείς τους! 0
Allá--a,-ér------i o- -o--ís--ous! A--- n-- é-------- o- g----- t---- A-l- n-, é-c-o-t-i o- g-n-í- t-u-! ---------------------------------- Allá na, érchontai oi goneís tous!
Вие – Ваш / Ви εσ-ί- - -----σ-ς ε---- – δ--- σ-- ε-ε-ς – δ-κ- σ-ς ---------------- εσείς – δικό σας 0
e-eí-------ó sas e---- – d--- s-- e-e-s – d-k- s-s ---------------- eseís – dikó sas
Как беше Вашето пътуване / пътуването Ви, господин Мюлер? Πώς-ήταν -ο-τ-ξ-δι----, -ύρι--Mü-l-r; Π-- ή--- τ- τ----- σ--- κ---- M------ Π-ς ή-α- τ- τ-ξ-δ- σ-ς- κ-ρ-ε M-l-e-; ------------------------------------- Πώς ήταν το ταξίδι σας, κύριε Müller; 0
Pṓ--ḗtan--- -a--d- sa-- ----- --ll-r? P-- ḗ--- t- t----- s--- k---- M------ P-s ḗ-a- t- t-x-d- s-s- k-r-e M-l-e-? ------------------------------------- Pṓs ḗtan to taxídi sas, kýrie Müller?
Къде е Вашата жена / жена Ви, господин Мюлер? Πού-ε-ν---η γ-ν-ίκα--ας---ύριε-Mülle-; Π-- ε---- η γ------ σ--- κ---- M------ Π-ύ ε-ν-ι η γ-ν-ί-α σ-ς- κ-ρ-ε M-l-e-; -------------------------------------- Πού είναι η γυναίκα σας, κύριε Müller; 0
P-ú---n-i --gy--í-a sa-, ký-ie--ü--er? P-- e---- ē g------ s--- k---- M------ P-ú e-n-i ē g-n-í-a s-s- k-r-e M-l-e-? -------------------------------------- Poú eínai ē gynaíka sas, kýrie Müller?
Вие – Ваш / Ви εσεί--– -ικό--ας ε---- – δ--- σ-- ε-ε-ς – δ-κ- σ-ς ---------------- εσείς – δικό σας 0
es-ís-–----- sas e---- – d--- s-- e-e-s – d-k- s-s ---------------- eseís – dikó sas
Как беше Вашето пътуване / пътуването Ви, госпожо Шмит? Πώ- ήτ-ν τ----ξ--ι σα----υρί---chmidt; Π-- ή--- τ- τ----- σ--- κ---- S------- Π-ς ή-α- τ- τ-ξ-δ- σ-ς- κ-ρ-α S-h-i-t- -------------------------------------- Πώς ήταν το ταξίδι σας, κυρία Schmidt; 0
Pṓ---t----- t---di-s--- -yr-- -ch-i-t? P-- ḗ--- t- t----- s--- k---- S------- P-s ḗ-a- t- t-x-d- s-s- k-r-a S-h-i-t- -------------------------------------- Pṓs ḗtan to taxídi sas, kyría Schmidt?
Къде е Вашият мъж / мъжът Ви, госпожо Шмит? Πο--εί-αι - --τρ-- σ-ς,-κυ--α S-hm-d-; Π-- ε---- ο ά----- σ--- κ---- S------- Π-ύ ε-ν-ι ο ά-τ-α- σ-ς- κ-ρ-α S-h-i-t- -------------------------------------- Πού είναι ο άντρας σας, κυρία Schmidt; 0
Poú-eí-ai - -nt--s-sa-----rí---c---d-? P-- e---- o á----- s--- k---- S------- P-ú e-n-i o á-t-a- s-s- k-r-a S-h-i-t- -------------------------------------- Poú eínai o ántras sas, kyría Schmidt?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Генетична мутация прави говоренето възможно

Човекът е единственото живо същество на Земята, което може да говори. Това го отличава от животните и растенията. Разбира се, животните и растенията също общуват помежду си. Въпреки това, те не говорят сложен сричков език. Но защо човека може да говори? Някои физически характеристики са необходими, за да се случи това. Тези физически характеристики се откриват само при хората. Но все пак, това не означава непременно, че човек сам ги е развил. В еволюционната история нищо не се случва без причина. Някъде в този процес човекът започнал да говори. Ние все още не знаем кога точно се е случило това. Но нещо трябва да се е случило, което е дало реч на човека. Изследователите смятат, че за това е отговорна генетичната мутация. Антрополозите са сравнили генетичния материал на различни живи същества. Добре известно е, че специален ген влияе на речта. Хората, при които той е повреден имат проблеми с говора. Те не могат да се изразяват добре и им е трудно да разбират думите. Този ген е изследван при хора, маймуни и мишки. Той е много подобен при хората и шимпанзетата. Могат да бъдат идентифицирани само две малки разлики. Но тези разлики се проявяват в мозъка. В комбинация с други гени, те влияят на някои мозъчни дейности. По този начин хората могат да говорят, докато маймуните не могат. Въпреки това, загадката на човешкия език все още не е разгадана. Защото само генетичната мутация не е достатъчна, за да се появи речта. Изследователите имплантирали човешкия вариант на гена в мишки. Но това не ги направило способни да говорят... Само предизвикало огромна какафония от писукания!