Разговорник

bg Притежателни местоимения 2   »   zh 物主代词2

67 [шейсет и седем]

Притежателни местоимения 2

Притежателни местоимения 2

67[六十七]

67 [Liùshíqī]

物主代词2

[wù zhǔ dàicí 2]

Изберете как искате да видите превода:   
български китайски (опростен) Играйте Повече
Очила -镜 眼- 眼- -- 眼镜 0
yǎnjì-g y------ y-n-ì-g ------- yǎnjìng
Той забрави своите очила / очилата си. 他-- -的 眼----了 。 他 把 他- 眼- 忘 了 。 他 把 他- 眼- 忘 了 。 --------------- 他 把 他的 眼镜 忘 了 。 0
t- -- t--de y--j--g w-ng--. t- b- t- d- y------ w------ t- b- t- d- y-n-ì-g w-n-l-. --------------------------- tā bǎ tā de yǎnjìng wàngle.
Къде ли са неговите очила / очилата му? 他的-眼- 到--- - ？ 他- 眼- 到- 在 哪 ？ 他- 眼- 到- 在 哪 ？ -------------- 他的 眼镜 到底 在 哪 ？ 0
Tā--- y---ì---d---- --i--ǎ? T- d- y------ d---- z-- n-- T- d- y-n-ì-g d-o-ǐ z-i n-? --------------------------- Tā de yǎnjìng dàodǐ zài nǎ?
Часовник 钟，表 钟-- 钟-表 --- 钟，表 0
Zh-n-, -iǎo Z----- b--- Z-ō-g- b-ǎ- ----------- Zhōng, biǎo
Неговият часовник / часовникът му е повреден. 他--表 坏 了-。 他- 表 坏 了 。 他- 表 坏 了 。 ---------- 他的 表 坏 了 。 0
tā--e--i----u-il-. t- d- b--- h------ t- d- b-ǎ- h-à-l-. ------------------ tā de biǎo huàile.
Часовникът виси на стената. 钟--- 墙 上 。 钟 挂- 墙 上 。 钟 挂- 墙 上 。 ---------- 钟 挂在 墙 上 。 0
Zhō-g -u----- qiá-- --àn-. Z---- g-- z-- q---- s----- Z-ō-g g-à z-i q-á-g s-à-g- -------------------------- Zhōng guà zài qiáng shàng.
Паспорт 护- 护- 护- -- 护照 0
Hùz--o H----- H-z-à- ------ Hùzhào
Той загуби своя паспорт / паспорта си. 他-- 他的 护照-- - 。 他 把 他- 护- 丢 了 。 他 把 他- 护- 丢 了 。 --------------- 他 把 他的 护照 丢 了 。 0
t- b---ā ------h---di---. t- b- t- d- h----- d----- t- b- t- d- h-z-à- d-ū-e- ------------------------- tā bǎ tā de hùzhào diūle.
Къде ли е неговият паспорт / паспортът му? 他- 护照--底---哪里-？ 他- 护- 到- 在 哪- ？ 他- 护- 到- 在 哪- ？ --------------- 他的 护照 到底 在 哪里 ？ 0
Tā-de hùzhào -àod- -ài --l-? T- d- h----- d---- z-- n---- T- d- h-z-à- d-o-ǐ z-i n-l-? ---------------------------- Tā de hùzhào dàodǐ zài nǎlǐ?
те – техен / свои / си 她--的 她--- 她-她- ---- 她–她的 0
T--–-----e T- – t- d- T- – t- d- ---------- Tā – tā de
Децата не могат да намерят своите родители / родителите си. 孩子们--能 -到 -们的 父母 孩-- 不- 找- 他-- 父- 孩-们 不- 找- 他-的 父- ---------------- 孩子们 不能 找到 他们的 父母 0
háizimen-bù---g zh-od---t--e- -e----ǔ h------- b----- z------ t---- d- f--- h-i-i-e- b-n-n- z-ǎ-d-o t-m-n d- f-m- ------------------------------------- háizimen bùnéng zhǎodào tāmen de fùmǔ
Но ей там техните родители / родителите им идват! 但--他-的 父- -了 ！ 但- 他-- 父- 来- ！ 但- 他-的 父- 来- ！ -------------- 但是 他们的 父母 来了 ！ 0
d--s-ì tām-- d-----ǔ--ái--! d----- t---- d- f--- l----- d-n-h- t-m-n d- f-m- l-i-e- --------------------------- dànshì tāmen de fùmǔ láile!
Вие – Ваш / Ви 您–您的 您--- 您-您- ---- 您–您的 0
N-- –-n-n de N-- – n-- d- N-n – n-n d- ------------ Nín – nín de
Как беше Вашето пътуване / пътуването Ви, господин Мюлер? 米勒-生---的----怎么--？ 米---- 您- 旅- 怎-- ？ 米-先-， 您- 旅- 怎-样 ？ ----------------- 米勒先生， 您的 旅行 怎么样 ？ 0
mǐ--ē--x-ā-----g,-n-n de-lǚx--g ----- y--g? m- l-- x--------- n-- d- l----- z---- y---- m- l-i x-ā-s-ē-g- n-n d- l-x-n- z-n-e y-n-? ------------------------------------------- mǐ lēi xiānshēng, nín de lǚxíng zěnme yàng?
Къде е Вашата жена / жена Ви, господин Мюлер? 米勒--，-您的----在 哪- ？ 米---- 您- 太- 在 哪- ？ 米-先-， 您- 太- 在 哪- ？ ------------------ 米勒先生， 您的 太太 在 哪里 ？ 0
M- --i-xi-n-h--g- -ín-d- --it-i -ài-nǎl-? M- l-- x--------- n-- d- t----- z-- n---- M- l-i x-ā-s-ē-g- n-n d- t-i-à- z-i n-l-? ----------------------------------------- Mǐ lēi xiānshēng, nín de tàitài zài nǎlǐ?
Вие – Ваш / Ви 您--的 您--- 您-您- ---- 您–您的 0
Nín – n----e N-- – n-- d- N-n – n-n d- ------------ Nín – nín de
Как беше Вашето пътуване / пътуването Ви, госпожо Шмит? 施密特女士--您的-旅- -么样-？ 施----- 您- 旅- 怎-- ？ 施-特-士- 您- 旅- 怎-样 ？ ------------------ 施密特女士， 您的 旅行 怎么样 ？ 0
sh- -- ---nǚsh---nín de --xí-g zěn-e--àng? s-- m- t- n----- n-- d- l----- z---- y---- s-ī m- t- n-s-ì- n-n d- l-x-n- z-n-e y-n-? ------------------------------------------ shī mì tè nǚshì, nín de lǚxíng zěnme yàng?
Къде е Вашият мъж / мъжът Ви, госпожо Шмит? 施密特--，--的--- - 哪- ？ 施----- 您- 先- 在 哪- ？ 施-特-士- 您- 先- 在 哪- ？ ------------------- 施密特女士， 您的 先生 在 哪里 ？ 0
Shī-mì ---n-s-ì, -í-----x-ā---ēng--ài-nǎl-? S-- m- t- n----- n-- d- x-------- z-- n---- S-ī m- t- n-s-ì- n-n d- x-ā-s-ē-g z-i n-l-? ------------------------------------------- Shī mì tè nǚshì, nín de xiānshēng zài nǎlǐ?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Генетична мутация прави говоренето възможно

Човекът е единственото живо същество на Земята, което може да говори. Това го отличава от животните и растенията. Разбира се, животните и растенията също общуват помежду си. Въпреки това, те не говорят сложен сричков език. Но защо човека може да говори? Някои физически характеристики са необходими, за да се случи това. Тези физически характеристики се откриват само при хората. Но все пак, това не означава непременно, че човек сам ги е развил. В еволюционната история нищо не се случва без причина. Някъде в този процес човекът започнал да говори. Ние все още не знаем кога точно се е случило това. Но нещо трябва да се е случило, което е дало реч на човека. Изследователите смятат, че за това е отговорна генетичната мутация. Антрополозите са сравнили генетичния материал на различни живи същества. Добре известно е, че специален ген влияе на речта. Хората, при които той е повреден имат проблеми с говора. Те не могат да се изразяват добре и им е трудно да разбират думите. Този ген е изследван при хора, маймуни и мишки. Той е много подобен при хората и шимпанзетата. Могат да бъдат идентифицирани само две малки разлики. Но тези разлики се проявяват в мозъка. В комбинация с други гени, те влияят на някои мозъчни дейности. По този начин хората могат да говорят, докато маймуните не могат. Въпреки това, загадката на човешкия език все още не е разгадана. Защото само генетичната мутация не е достатъчна, за да се появи речта. Изследователите имплантирали човешкия вариант на гена в мишки. Но това не ги направило способни да говорят... Само предизвикало огромна какафония от писукания!