Разговорник

bg голям – малък   »   ca gran - petit

68 [шейсет и осем]

голям – малък

голям – малък

68 [seixanta-vuit]

gran - petit

Изберете как искате да видите превода:   
български каталонски Играйте Повече
голям и малък gran-i-----t g--- i p---- g-a- i p-t-t ------------ gran i petit 0
Слонът е голям. L’e-efant és-g-an. L-------- é- g---- L-e-e-a-t é- g-a-. ------------------ L’elefant és gran. 0
Мишката е малка. E--rat--í-é- p--it. E- r----- é- p----- E- r-t-l- é- p-t-t- ------------------- El ratolí és petit. 0
тъмен и светъл fosc-i ---r f--- i c--- f-s- i c-a- ----------- fosc i clar 0
Нощта е тъмна. La nit-é--f--c-. L- n-- é- f----- L- n-t é- f-s-a- ---------------- La nit és fosca. 0
Денят е светъл. El-d---és----r. E- d-- é- c---- E- d-a é- c-a-. --------------- El dia és clar. 0
стар и млад ve---- -o-e v--- i j--- v-l- i j-v- ----------- vell i jove 0
Нашият дядо е много стар. El--os-r--av---- m-l- -e--. E- n----- a-- é- m--- v---- E- n-s-r- a-i é- m-l- v-l-. --------------------------- El nostre avi és molt vell. 0
Преди 70 години е бил още млад. Fa-70-a--s-encara---a--ove. F- 7- a--- e----- e-- j---- F- 7- a-y- e-c-r- e-a j-v-. --------------------------- Fa 70 anys encara era jove. 0
красив и грозен bell i-lleig b--- i l---- b-l- i l-e-g ------------ bell i lleig 0
Пеперудата е красива. L- pap-llona--s b--i-a. L- p-------- é- b------ L- p-p-l-o-a é- b-n-c-. ----------------------- La papallona és bonica. 0
Паякът е грозен. L’ar-ny--és --etj-. L------- é- l------ L-a-a-y- é- l-e-j-. ------------------- L’aranya és lletja. 0
дебел и слаб g-as - --im g--- i p--- g-a- i p-i- ----------- gras i prim 0
Жена с тегло 100 килограма е дебела. U-a -on--de ---- q-i-o---s---as--. U-- d--- d- c--- q----- é- g------ U-a d-n- d- c-n- q-i-o- é- g-a-s-. ---------------------------------- Una dona de cent quilos és grassa. 0
Мъж с тегло 50 килограма е слаб. Un---m--de-c-nq-a--a---i--- é- -rim. U- h--- d- c-------- q----- é- p---- U- h-m- d- c-n-u-n-a q-i-o- é- p-i-. ------------------------------------ Un home de cinquanta quilos és prim. 0
скъп и евтин c-r-- --r-t c-- i b---- c-r i b-r-t ----------- car i barat 0
Колата е скъпа. E----txe-é--car. E- c---- é- c--- E- c-t-e é- c-r- ---------------- El cotxe és car. 0
Вестникът е евтин. El--i--i -- --rat. E- d---- é- b----- E- d-a-i é- b-r-t- ------------------ El diari és barat. 0

Кодово превключване

Все повече и повече хора израстват двуезични. Те могат да говорят повече от един език. Много от тези хора често превключват между езиците. Те решават кой език да използват в зависимост от ситуацията. Например, те говорят на различни езици по време на работа и у дома. По този начин се адаптират към околната си среда. Но съществува и възможност за спонтанно превключване на езиците. Това явление се нарича кодово превключване. При кодовото превключване, езикът бива сменен в процеса на говорене. Може да има много причини, поради които говорещите правят това. Често те не намират подходящата дума в даден език. И могат да изразят себе си по-добре чрез другия език. Причината може да бъде и в това, че говорещият се чувства по-уверен в единия от езиците. Той използва този език за частни или лични неща. Понякога определена дума не съществува в езика. В този случай на говорещия се налага да превключи на друг език. Или пък умишлено сменя езиците, за да не бъде разбран. В този случай кодовото превключване работи като таен език. По-рано, смесването на езиците беше критикувано. Смяташе се, че говорещият не може да говори правилно някой от двата езика. Днес на него се гледа по различен начин. Кодовото превключване се признава като специална езикова компетентност. Интересно е да се наблюдава говорещият, който използва кодово превключване. Често пъти той не просто сменя езика, на който говори. Други комуникативни елементи също се променят. Мнозина говорят по-бързо, по-високо или по-акцентирано на другия език. Или изведнъж започват да използват повече жестове и изражения на лицето. По този начин, кодовото превключване винаги е в известна степен и културно превключване…