Разговорник

bg голям – малък   »   he ‫גדול – קטן‬

68 [шейсет и осем]

голям – малък

голям – малък

‫68 [שישים ושמונה]‬

68 [shishim ushmoneh]

‫גדול – קטן‬

[gadol – qatan]

Изберете как искате да видите превода:   
български иврит Играйте Повече
голям и малък ‫ג-ול-וק-ן‬ ‫---- ו---- ‫-ד-ל ו-ט-‬ ----------- ‫גדול וקטן‬ 0
g---l--'q--an g---- w------ g-d-l w-q-t-n ------------- gadol w'qatan
Слонът е голям. ‫-פיל--ד---‬ ‫---- ג----- ‫-פ-ל ג-ו-.- ------------ ‫הפיל גדול.‬ 0
h--il-ga---. h---- g----- h-p-l g-d-l- ------------ hapil gadol.
Мишката е малка. ‫--כב- -ט--‬ ‫----- ק---- ‫-ע-ב- ק-ן-‬ ------------ ‫העכבר קטן.‬ 0
h------a--qa-an. h-------- q----- h-'-k-b-r q-t-n- ---------------- ha'akhbar qatan.
тъмен и светъл ‫-ה- ו--י-‬ ‫--- ו----- ‫-ה- ו-ה-ר- ----------- ‫כהה ובהיר‬ 0
keheh -b-hir k---- u----- k-h-h u-a-i- ------------ keheh ubahir
Нощта е тъмна. ‫-ל--ה ---.‬ ‫----- כ---- ‫-ל-ל- כ-ה-‬ ------------ ‫הלילה כהה.‬ 0
ha-ayl---k-heh. h------- k----- h-l-y-a- k-h-h- --------------- halaylah keheh.
Денят е светъл. ‫--ום ---ר-‬ ‫---- ב----- ‫-י-ם ב-י-.- ------------ ‫היום בהיר.‬ 0
h-yo--bah--. h---- b----- h-y-m b-h-r- ------------ hayom bahir.
стар и млад ‫ז-ן---עיר‬ ‫--- ו----- ‫-ק- ו-ע-ר- ----------- ‫זקן וצעיר‬ 0
z---n-w--sa'-r z---- w------- z-q-n w-t-a-i- -------------- zaqen w'tsa'ir
Нашият дядо е много стар. ‫סבא שלנ- ---------‬ ‫--- ש--- מ--- ז---- ‫-ב- ש-נ- מ-ו- ז-ן-‬ -------------------- ‫סבא שלנו מאוד זקן.‬ 0
sa-a -h---nu m'od---qen. s--- s------ m--- z----- s-b- s-e-a-u m-o- z-q-n- ------------------------ saba shelanu m'od zaqen.
Преди 70 години е бил още млад. ‫---- 7- ----ה---הי--צעי--‬ ‫---- 7- ש-- ה-- ה-- צ----- ‫-פ-י 7- ש-ה ה-א ה-ה צ-י-.- --------------------------- ‫לפני 70 שנה הוא היה צעיר.‬ 0
l--n-y-70 -h-nah -u-ha-ah --a---. l----- 7- s----- h- h---- t------ l-f-e- 7- s-a-a- h- h-y-h t-a-i-. --------------------------------- lifney 70 shanah hu hayah tsa'ir.
красив и грозен ‫-פה ----ע-‬ ‫--- ו------ ‫-פ- ו-כ-ע-‬ ------------ ‫יפה ומכוער‬ 0
yafeh--m-kho'ar y---- u-------- y-f-h u-e-h-'-r --------------- yafeh umekho'ar
Пеперудата е красива. ‫הפר-ר-י---‬ ‫----- י---- ‫-פ-פ- י-ה-‬ ------------ ‫הפרפר יפה.‬ 0
h--a---- y--e-. h------- y----- h-p-r-a- y-f-h- --------------- haparpar yafeh.
Паякът е грозен. ‫ה---י- -כו-ר.‬ ‫------ מ------ ‫-ע-ב-ש מ-ו-ר-‬ --------------- ‫העכביש מכוער.‬ 0
h--ak-v--h---kh-'--. h--------- m-------- h-'-k-v-s- m-k-o-a-. -------------------- ha'akavish mekho'ar.
дебел и слаб ‫--ן ורז-‬ ‫--- ו---- ‫-מ- ו-ז-‬ ---------- ‫שמן ורזה‬ 0
s----n w'-az-h s----- w------ s-a-e- w-r-z-h -------------- shamen w'razeh
Жена с тегло 100 килограма е дебела. ‫-יש--ש--------0 -י-ו-הי- שמ---‬ ‫---- ש----- 1-- ק--- ה-- ש----- ‫-י-ה ש-ו-ל- 1-0 ק-ל- ה-א ש-נ-.- -------------------------------- ‫אישה ששוקלת 100 קילו היא שמנה.‬ 0
is--h -h----qele--100 -i---h- sh-e-a-. i---- s---------- 1-- q--- h- s------- i-h-h s-e-h-q-l-t 1-0 q-l- h- s-m-n-h- -------------------------------------- ishah sheshoqelet 100 qilo hi shmenah.
Мъж с тегло 50 килограма е слаб. ‫-י---ש------ קילו---א-רז-.‬ ‫--- ש---- 5- ק--- ה-- ר---- ‫-י- ש-ו-ל 5- ק-ל- ה-א ר-ה-‬ ---------------------------- ‫איש ששוקל 50 קילו הוא רזה.‬ 0
i-- she--------- -i-- h- -azeh. i-- s-------- 5- q--- h- r----- i-h s-e-h-q-l 5- q-l- h- r-z-h- ------------------------------- ish sheshoqel 50 qilo hu razeh.
скъп и евтин ‫-ק--וזול‬ ‫--- ו---- ‫-ק- ו-ו-‬ ---------- ‫יקר וזול‬ 0
ya-ar -'zol y---- w---- y-q-r w-z-l ----------- yaqar w'zol
Колата е скъпа. ‫-מ-ו-ית--ק-ה-‬ ‫------- י----- ‫-מ-ו-י- י-ר-.- --------------- ‫המכונית יקרה.‬ 0
h-me-h-ni- yeqara-. h--------- y------- h-m-k-o-i- y-q-r-h- ------------------- hamekhonit yeqarah.
Вестникът е евтин. ‫--ית-ן-ז---‬ ‫------ ז---- ‫-ע-ת-ן ז-ל-‬ ------------- ‫העיתון זול.‬ 0
h--iton-zo-. h------ z--- h-'-t-n z-l- ------------ ha'iton zol.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Кодово превключване

Все повече и повече хора израстват двуезични. Те могат да говорят повече от един език. Много от тези хора често превключват между езиците. Те решават кой език да използват в зависимост от ситуацията. Например, те говорят на различни езици по време на работа и у дома. По този начин се адаптират към околната си среда. Но съществува и възможност за спонтанно превключване на езиците. Това явление се нарича кодово превключване. При кодовото превключване, езикът бива сменен в процеса на говорене. Може да има много причини, поради които говорещите правят това. Често те не намират подходящата дума в даден език. И могат да изразят себе си по-добре чрез другия език. Причината може да бъде и в това, че говорещият се чувства по-уверен в единия от езиците. Той използва този език за частни или лични неща. Понякога определена дума не съществува в езика. В този случай на говорещия се налага да превключи на друг език. Или пък умишлено сменя езиците, за да не бъде разбран. В този случай кодовото превключване работи като таен език. По-рано, смесването на езиците беше критикувано. Смяташе се, че говорещият не може да говори правилно някой от двата езика. Днес на него се гледа по различен начин. Кодовото превключване се признава като специална езикова компетентност. Интересно е да се наблюдава говорещият, който използва кодово превключване. Често пъти той не просто сменя езика, на който говори. Други комуникативни елементи също се променят. Мнозина говорят по-бързо, по-високо или по-акцентирано на другия език. Или изведнъж започват да използват повече жестове и изражения на лицето. По този начин, кодовото превключване винаги е в известна степен и културно превключване…