Разговорник

bg голям – малък   »   sl velik – majhen

68 [шейсет и осем]

голям – малък

голям – малък

68 [oseminšestdeset]

velik – majhen

Изберете как искате да видите превода:   
български словенски Играйте Повече
голям и малък veli--i- ma--en v---- i- m----- v-l-k i- m-j-e- --------------- velik in majhen 0
Слонът е голям. Slo-------l-k. S--- j- v----- S-o- j- v-l-k- -------------- Slon je velik. 0
Мишката е малка. M-- j- m--hn-. M-- j- m------ M-š j- m-j-n-. -------------- Miš je majhna. 0
тъмен и светъл t---n-------t-l t---- i- s----- t-m-n i- s-e-e- --------------- temen in svetel 0
Нощта е тъмна. Noč j- ---n-. N-- j- t----- N-č j- t-m-a- ------------- Noč je temna. 0
Денят е светъл. D---j- -v--el. D-- j- s------ D-n j- s-e-e-. -------------- Dan je svetel. 0
стар и млад s----i--mlad s--- i- m--- s-a- i- m-a- ------------ star in mlad 0
Нашият дядо е много стар. Naš de--k-j----l- -t-r. N-- d---- j- z--- s---- N-š d-d-k j- z-l- s-a-. ----------------------- Naš dedek je zelo star. 0
Преди 70 години е бил още млад. P-e--sedemdes--i-i--e---je-b---še-mlad. P--- s------------ l--- j- b-- š- m---- P-e- s-d-m-e-e-i-i l-t- j- b-l š- m-a-. --------------------------------------- Pred sedemdesetimi leti je bil še mlad. 0
красив и грозен l-- -n-g-d l-- i- g-- l-p i- g-d ---------- lep in grd 0
Пеперудата е красива. M----j -e le-. M----- j- l--- M-t-l- j- l-p- -------------- Metulj je lep. 0
Паякът е грозен. Pa--- -- ---. P---- j- g--- P-j-k j- g-d- ------------- Pajek je grd. 0
дебел и слаб deb-l i- --h d---- i- s-- d-b-l i- s-h ------------ debel in suh 0
Жена с тегло 100 килограма е дебела. Ž--ska-s---o-k------je-d--e-a. Ž----- s s-- k----- j- d------ Ž-n-k- s s-o k-l-m- j- d-b-l-. ------------------------------ Ženska s sto kilami je debela. 0
Мъж с тегло 50 килограма е слаб. M---i - -0----t--se-im-- ----m- -e-su-. M---- s 5- (------------ k----- j- s--- M-š-i s 5- (-e-d-s-t-m-) k-l-m- j- s-h- --------------------------------------- Moški s 50 (petdesetimi) kilami je suh. 0
скъп и евтин d--g----poc-ni d--- i- p----- d-a- i- p-c-n- -------------- drag in poceni 0
Колата е скъпа. Av-o j---r-g. A--- j- d---- A-t- j- d-a-. ------------- Avto je drag. 0
Вестникът е евтин. Č-s-pis--e-p-c---. Č------ j- p------ Č-s-p-s j- p-c-n-. ------------------ Časopis je poceni. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Кодово превключване

Все повече и повече хора израстват двуезични. Те могат да говорят повече от един език. Много от тези хора често превключват между езиците. Те решават кой език да използват в зависимост от ситуацията. Например, те говорят на различни езици по време на работа и у дома. По този начин се адаптират към околната си среда. Но съществува и възможност за спонтанно превключване на езиците. Това явление се нарича кодово превключване. При кодовото превключване, езикът бива сменен в процеса на говорене. Може да има много причини, поради които говорещите правят това. Често те не намират подходящата дума в даден език. И могат да изразят себе си по-добре чрез другия език. Причината може да бъде и в това, че говорещият се чувства по-уверен в единия от езиците. Той използва този език за частни или лични неща. Понякога определена дума не съществува в езика. В този случай на говорещия се налага да превключи на друг език. Или пък умишлено сменя езиците, за да не бъде разбран. В този случай кодовото превключване работи като таен език. По-рано, смесването на езиците беше критикувано. Смяташе се, че говорещият не може да говори правилно някой от двата езика. Днес на него се гледа по различен начин. Кодовото превключване се признава като специална езикова компетентност. Интересно е да се наблюдава говорещият, който използва кодово превключване. Често пъти той не просто сменя езика, на който говори. Други комуникативни елементи също се променят. Мнозина говорят по-бързо, по-високо или по-акцентирано на другия език. Или изведнъж започват да използват повече жестове и изражения на лицето. По този начин, кодовото превключване винаги е в известна степен и културно превключване…