Разговорник

bg голям – малък   »   sq i madh – i vogёl

68 [шейсет и осем]

голям – малък

голям – малък

68 [gjashtёdhjetёetetё]

i madh – i vogёl

Изберете как искате да видите превода:   
български албански Играйте Повече
голям и малък i madh dh- - v-gёl i m--- d-- i v---- i m-d- d-e i v-g-l ------------------ i madh dhe i vogёl 0
Слонът е голям. Elefa--i-ёsh---- mad-. E------- ё---- i m---- E-e-a-t- ё-h-ё i m-d-. ---------------------- Elefanti ёshtё i madh. 0
Мишката е малка. Mi- -sh---i vo--l. M-- ё---- i v----- M-u ё-h-ё i v-g-l- ------------------ Miu ёshtё i vogёl. 0
тъмен и светъл i----ё- --- i--e-ёt i e---- d-- i ç---- i e-r-t d-e i ç-l-t ------------------- i errёt dhe i çelёt 0
Нощта е тъмна. Na-a ё--tё e --r-t. N--- ё---- e e----- N-t- ё-h-ё e e-r-t- ------------------- Nata ёshtё e errёt. 0
Денят е светъл. Di-- ----ё-m- d--t-. D--- ё---- m- d----- D-t- ё-h-ё m- d-i-ё- -------------------- Dita ёshtё me dritё. 0
стар и млад i vj---r-d-e i -i i v----- d-- i r- i v-e-ё- d-e i r- ----------------- i vjetёr dhe i ri 0
Нашият дядо е много стар. G--sh---n--ё-htё-shu-- ---j-t--. G----- y-- ё---- s---- i v------ G-y-h- y-ё ё-h-ё s-u-ё i v-e-ё-. -------------------------------- Gjyshi ynё ёshtё shumё i vjetёr. 0
Преди 70 години е бил още млад. Par--70 vje---- -i--sht- a------ ri. P--- 7- v------ a- i---- a---- i r-- P-r- 7- v-e-ё-h a- i-h-e a-o-a i r-. ------------------------------------ Para 70 vjetёsh ai ishte akoma i ri. 0
красив и грозен i----ur --e-i---ёmtu-r i b---- d-- i s------- i b-k-r d-e i s-ё-t-a- ---------------------- i bukur dhe i shёmtuar 0
Пеперудата е красива. F---u-a--shtё-- ----r. F------ ё---- e b----- F-u-u-a ё-h-ё e b-k-r- ---------------------- Flutura ёshtё e bukur. 0
Паякът е грозен. Mer-----a ----- e--h-mtuar. M-------- ё---- e s-------- M-r-m-n-a ё-h-ё e s-ё-t-a-. --------------------------- Merimanga ёshtё e shёmtuar. 0
дебел и слаб i ---s-ё d-e---h---ё i t----- d-- i h---- i t-a-h- d-e i h-l-ё -------------------- i trashё dhe i hollё 0
Жена с тегло 100 килограма е дебела. N-ё-gru---0--ki-e ёsh-ё - shёnd--hё. N-- g--- 1-- k--- ё---- e s--------- N-ё g-u- 1-0 k-l- ё-h-ё e s-ё-d-s-ё- ------------------------------------ Njё grua 100 kile ёshtё e shёndoshё. 0
Мъж с тегло 50 килограма е слаб. Njё---r-ё--- k-le-ёs-t- i-dobёt. N-- b---- 5- k--- ё---- i d----- N-ё b-r-ё 5- k-l- ё-h-ё i d-b-t- -------------------------------- Njё burrё 50 kile ёshtё i dobёt. 0
скъп и евтин i ---ren----dh- i l--ё i s-------- d-- i l--- i s-t-e-j-ё d-e i l-r- ---------------------- i shtrenjtё dhe i lirё 0
Колата е скъпа. M--i-a ----ё-e-s---enjtё. M----- ё---- e s--------- M-k-n- ё-h-ё e s-t-e-j-ё- ------------------------- Makina ёshtё e shtrenjtё. 0
Вестникът е евтин. Gazeta----tё --lir-. G----- ё---- e l---- G-z-t- ё-h-ё e l-r-. -------------------- Gazeta ёshtё e lirё. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Кодово превключване

Все повече и повече хора израстват двуезични. Те могат да говорят повече от един език. Много от тези хора често превключват между езиците. Те решават кой език да използват в зависимост от ситуацията. Например, те говорят на различни езици по време на работа и у дома. По този начин се адаптират към околната си среда. Но съществува и възможност за спонтанно превключване на езиците. Това явление се нарича кодово превключване. При кодовото превключване, езикът бива сменен в процеса на говорене. Може да има много причини, поради които говорещите правят това. Често те не намират подходящата дума в даден език. И могат да изразят себе си по-добре чрез другия език. Причината може да бъде и в това, че говорещият се чувства по-уверен в единия от езиците. Той използва този език за частни или лични неща. Понякога определена дума не съществува в езика. В този случай на говорещия се налага да превключи на друг език. Или пък умишлено сменя езиците, за да не бъде разбран. В този случай кодовото превключване работи като таен език. По-рано, смесването на езиците беше критикувано. Смяташе се, че говорещият не може да говори правилно някой от двата езика. Днес на него се гледа по различен начин. Кодовото превключване се признава като специална езикова компетентност. Интересно е да се наблюдава говорещият, който използва кодово превключване. Често пъти той не просто сменя езика, на който говори. Други комуникативни елементи също се променят. Мнозина говорят по-бързо, по-високо или по-акцентирано на другия език. Или изведнъж започват да използват повече жестове и изражения на лицето. По този начин, кодовото превключване винаги е в известна степен и културно превключване…