Разговорник

bg голям – малък   »   sv stor – liten

68 [шейсет и осем]

голям – малък

голям – малък

68 [sextioåtta]

stor – liten

Изберете как искате да видите превода:   
български шведски Играйте Повече
голям и малък s--- oc---i-en s--- o-- l---- s-o- o-h l-t-n -------------- stor och liten 0
Слонът е голям. Elef--t----- -to-. E-------- ä- s---- E-e-a-t-n ä- s-o-. ------------------ Elefanten är stor. 0
Мишката е малка. M---- ---lit-n. M---- ä- l----- M-s-n ä- l-t-n- --------------- Musen är liten. 0
тъмен и светъл mörk--ch-ljus m--- o-- l--- m-r- o-h l-u- ------------- mörk och ljus 0
Нощта е тъмна. N---e- ä---ör-. N----- ä- m---- N-t-e- ä- m-r-. --------------- Natten är mörk. 0
Денят е светъл. D-g----- -j--. D---- ä- l---- D-g-n ä- l-u-. -------------- Dagen är ljus. 0
стар и млад g--mal--c- --g g----- o-- u-- g-m-a- o-h u-g -------------- gammal och ung 0
Нашият дядо е много стар. Vår -arfa----m--f-r ä- ---k-t -a--al. V-- f----- / m----- ä- m----- g------ V-r f-r-a- / m-r-a- ä- m-c-e- g-m-a-. ------------------------------------- Vår farfar / morfar är mycket gammal. 0
Преди 70 години е бил още млад. F-r--0--------- va--h-n --nu ---. F-- 7- å- s---- v-- h-- ä--- u--- F-r 7- å- s-d-n v-r h-n ä-n- u-g- --------------------------------- För 70 år sedan var han ännu ung. 0
красив и грозен vack-r-och -ul v----- o-- f-- v-c-e- o-h f-l -------------- vacker och ful 0
Пеперудата е красива. Fj-rilen -r v---e-. F------- ä- v------ F-ä-i-e- ä- v-c-e-. ------------------- Fjärilen är vacker. 0
Паякът е грозен. Spin-eln ---f--. S------- ä- f--- S-i-d-l- ä- f-l- ---------------- Spindeln är ful. 0
дебел и слаб t--c- -c- -m-l t---- o-- s--- t-o-k o-h s-a- -------------- tjock och smal 0
Жена с тегло 100 килограма е дебела. E--k----a ----0- -g----t--ck. E- k----- p- 1-- k- ä- t----- E- k-i-n- p- 1-0 k- ä- t-o-k- ----------------------------- En kvinna på 100 kg är tjock. 0
Мъж с тегло 50 килограма е слаб. En ma- -å 5--kg är--mal. E- m-- p- 5- k- ä- s---- E- m-n p- 5- k- ä- s-a-. ------------------------ En man på 50 kg är smal. 0
скъп и евтин d-r o--------g d-- o-- b----- d-r o-h b-l-i- -------------- dyr och billig 0
Колата е скъпа. B--en -r--yr. B---- ä- d--- B-l-n ä- d-r- ------------- Bilen är dyr. 0
Вестникът е евтин. T-d-i-g-n -r-billig. T-------- ä- b------ T-d-i-g-n ä- b-l-i-. -------------------- Tidningen är billig. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Кодово превключване

Все повече и повече хора израстват двуезични. Те могат да говорят повече от един език. Много от тези хора често превключват между езиците. Те решават кой език да използват в зависимост от ситуацията. Например, те говорят на различни езици по време на работа и у дома. По този начин се адаптират към околната си среда. Но съществува и възможност за спонтанно превключване на езиците. Това явление се нарича кодово превключване. При кодовото превключване, езикът бива сменен в процеса на говорене. Може да има много причини, поради които говорещите правят това. Често те не намират подходящата дума в даден език. И могат да изразят себе си по-добре чрез другия език. Причината може да бъде и в това, че говорещият се чувства по-уверен в единия от езиците. Той използва този език за частни или лични неща. Понякога определена дума не съществува в езика. В този случай на говорещия се налага да превключи на друг език. Или пък умишлено сменя езиците, за да не бъде разбран. В този случай кодовото превключване работи като таен език. По-рано, смесването на езиците беше критикувано. Смяташе се, че говорещият не може да говори правилно някой от двата езика. Днес на него се гледа по различен начин. Кодовото превключване се признава като специална езикова компетентност. Интересно е да се наблюдава говорещият, който използва кодово превключване. Често пъти той не просто сменя езика, на който говори. Други комуникативни елементи също се променят. Мнозина говорят по-бързо, по-високо или по-акцентирано на другия език. Или изведнъж започват да използват повече жестове и изражения на лицето. По този начин, кодовото превключване винаги е в известна степен и културно превключване…