Разговорник

bg трябва ми / имам нужда – искам   »   ad ИщыкIэгъэн / шIоигъон

69 [шейсет и девет]

трябва ми / имам нужда – искам

трябва ми / имам нужда – искам

69 [тIокIищрэ бгъурэ]

69 [tIokIishhrje bgurje]

ИщыкIэгъэн / шIоигъон

[IshhykIjegjen / shIoigon]

Изберете как искате да видите превода:   
български адигейски Играйте Повече
Трябва ми легло. Сэ-п-кI----и--кI---. С- п----- с--------- С- п-к-о- с-щ-к-а-ъ- -------------------- Сэ пэкIор сищыкIагъ. 0
S-e ----Ior ----hy-Ia-. S-- p------ s---------- S-e p-e-I-r s-s-h-k-a-. ----------------------- Sje pjekIor sishhykIag.
Искам да спя. Сэ-сы-ъы---шI-игъ-. С- с----- с-------- С- с-ч-ы- с-I-и-ъ-. ------------------- Сэ сычъые сшIоигъу. 0
S-e-sych-- sshIoi-u. S-- s----- s-------- S-e s-c-y- s-h-o-g-. -------------------- Sje sychye sshIoigu.
Тук има ли легло? М-щ -э-I-- чIэ-а? М-- п----- ч----- М-щ п-к-о- ч-э-а- ----------------- Мыщ пэкIор чIэта? 0
My--- -j-k--r-chIjeta? M---- p------ c------- M-s-h p-e-I-r c-I-e-a- ---------------------- Myshh pjekIor chIjeta?
Трябва ми лампа. С- -а-пэ с-щ---а-ъ. С- л---- с--------- С- л-м-э с-щ-к-а-ъ- ------------------- Сэ лампэ сищыкIагъ. 0
S---la-pj- s--hhy--ag. S-- l----- s---------- S-e l-m-j- s-s-h-k-a-. ---------------------- Sje lampje sishhykIag.
Искам да чета. С- -е--э--шIои-ъ-. С- с---- с-------- С- с-д-э с-I-и-ъ-. ------------------ Сэ седжэ сшIоигъу. 0
Sje---d---e-s-hI-i--. S-- s------ s-------- S-e s-d-h-e s-h-o-g-. --------------------- Sje sedzhje sshIoigu.
Тук има ли лампа? М-- -ам-- -I--а? М-- л---- ч----- М-щ л-м-э ч-э-а- ---------------- Мыщ лампэ чIэта? 0
Mysh--la-p-e-c-I-et-? M---- l----- c------- M-s-h l-m-j- c-I-e-a- --------------------- Myshh lampje chIjeta?
Трябва ми телефон. С- те--ф-----щ---а--. С- т------ с--------- С- т-л-ф-н с-щ-к-а-ъ- --------------------- Сэ телефон сищыкIагъ. 0
Sje -e--f-n-----hy-Ia-. S-- t------ s---------- S-e t-l-f-n s-s-h-k-a-. ----------------------- Sje telefon sishhykIag.
Искам да се обадя. С--те--ф-н--э ----о -ш--и--у. С- т--------- с---- с-------- С- т-л-ф-н-I- с-т-о с-I-и-ъ-. ----------------------------- Сэ телефонкIэ сытео сшIоигъу. 0
Sje telefon-Ij- s--eo --hIoi-u. S-- t---------- s---- s-------- S-e t-l-f-n-I-e s-t-o s-h-o-g-. ------------------------------- Sje telefonkIje syteo sshIoigu.
Тук има ли телефон? М---т-л-фон----а? М-- т------ щ---- М-щ т-л-ф-н щ-I-? ----------------- Мыщ телефон щыIа? 0
My-h----l------h-yI-? M---- t------ s------ M-s-h t-l-f-n s-h-I-? --------------------- Myshh telefon shhyIa?
Трябва ми камера. С--к---рэ-с-щ---а-ъ. С- к----- с--------- С- к-м-р- с-щ-к-а-ъ- -------------------- Сэ камерэ сищыкIагъ. 0
S-e ----rje---s--y--a-. S-- k------ s---------- S-e k-m-r-e s-s-h-k-a-. ----------------------- Sje kamerje sishhykIag.
Искам да снимам. Сэ----эт те--- ---оиг-у. С- с---- т---- с-------- С- с-р-т т-с-ы с-I-и-ъ-. ------------------------ Сэ сурэт тесхы сшIоигъу. 0
Sje su-je--t--hy-ss-Io--u. S-- s----- t---- s-------- S-e s-r-e- t-s-y s-h-o-g-. -------------------------- Sje surjet teshy sshIoigu.
Тук има ли камера? Мы- камерэ---Iа? М-- к----- щ---- М-щ к-м-р- щ-I-? ---------------- Мыщ камерэ щыIа? 0
M---h kame--- shh--a? M---- k------ s------ M-s-h k-m-r-e s-h-I-? --------------------- Myshh kamerje shhyIa?
Трябва ми компютър. Сэ -омпьютер-с-щ----г-. С- к-------- с--------- С- к-м-ь-т-р с-щ-к-а-ъ- ----------------------- Сэ компьютер сищыкIагъ. 0
Sje-----'ju-e-----h-yk--g. S-- k--------- s---------- S-e k-m-'-u-e- s-s-h-k-a-. -------------------------- Sje komp'juter sishhykIag.
Искам да изпратя е-майл. С--э-м--- ---эх-ы -шI-игъу. С- э----- з------ с-------- С- э-м-й- з-ъ-х-ы с-I-и-ъ-. --------------------------- Сэ э-мейл згъэхьы сшIоигъу. 0
S-e--e-mej- zg-e--y-s-h-o---. S-- j------ z------ s-------- S-e j---e-l z-j-h-y s-h-o-g-. ----------------------------- Sje je-mejl zgjeh'y sshIoigu.
Тук има ли компютър? Мыщ ком------ щ-I-? М-- к-------- щ---- М-щ к-м-ь-т-р щ-I-? ------------------- Мыщ компьютер щыIа? 0
M--h- ko---j-t-r s--yIa? M---- k--------- s------ M-s-h k-m-'-u-e- s-h-I-? ------------------------ Myshh komp'juter shhyIa?
Трябва ми химикалка. Сэ-р-ч-- си-ыкIагъ. С- р---- с--------- С- р-ч-э с-щ-к-а-ъ- ------------------- Сэ ручкэ сищыкIагъ. 0
Sj--ruc-k-- -i----kIag. S-- r------ s---------- S-e r-c-k-e s-s-h-k-a-. ----------------------- Sje ruchkje sishhykIag.
Искам да напиша нещо. С--з----э -т-ы с-I-и-ъ-. С- з----- с--- с-------- С- з-г-р- с-х- с-I-и-ъ-. ------------------------ Сэ зыгорэ стхы сшIоигъу. 0
Sj--z--orj--s--- ssh---g-. S-- z------ s--- s-------- S-e z-g-r-e s-h- s-h-o-g-. -------------------------- Sje zygorje sthy sshIoigu.
Тук има ли лист хартия и химикалка? М-щ---ь--эр- ру-кэр- -ыIэха? М-- т------- р------ щ------ М-щ т-ь-п-р- р-ч-э-э щ-I-х-? ---------------------------- Мыщ тхьапэрэ ручкэрэ щыIэха? 0
M-sh--t-'ap-erje-ru-h-jer-------Ije-a? M---- t--------- r--------- s--------- M-s-h t-'-p-e-j- r-c-k-e-j- s-h-I-e-a- -------------------------------------- Myshh th'apjerje ruchkjerje shhyIjeha?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Няма намерено видео!

Машинни преводи

Човек, който има нужда от превод на текстове, трябва да плати много пари. Професионалните устни или писмени преводачи са скъпи. Въпреки това, става все по-важно да разбираме други езици. Компютърни учени и компютърни лингвисти искат да решат този проблем. Те работят от известно време върху развитието на инструменти за превод. Днес съществуват много различни програми. Но качеството на машинните преводи обикновено не е добро. Въпреки това, програмистите не са виновни за това! Езиците са много сложни структури. Компютрите, от друга страна, се основават на прости математически принципи. Следователно, те не винаги могат да обработят правилно езиците. Една програма за превод трябва напълно да научи даден език. За да може това да се случи, експертите трябва да го обучат на хиляди думи и правила. Това е практически невъзможно . За компютъра е по-лесно да схрусква цифри. В това си го бива! Компютърът може да изчисли кои комбинации са често срещани. Той разпознава, например, кои думи често се срещат една до друга. За тази цел е нужно да бъде захранен с текстове на различни езици. По този начин той научава какво е характерно за дадени езици. Този статистически метод подобрява автоматичните преводи. Въпреки това, компютрите не могат да заменят хората. Никоя машина не може да имитира човешкия мозък, когато става дума за език. Затова устните и писмените преводачи ще имат работа още дълго време! В бъдеще, простите текстове със сигурност ще могат да бъдат превеждани от компютри. Песните, поезията и литературата, от друга страна, се нуждаят от живи елементи. Те виреят върху човешкият езиков усет. И е по-добре така...