Разговорник

bg трябва ми / имам нужда – искам   »   be мець патрэбу – хацець

69 [шейсет и девет]

трябва ми / имам нужда – искам

трябва ми / имам нужда – искам

69 [шэсцьдзесят дзевяць]

69 [shests’dzesyat dzevyats’]

мець патрэбу – хацець

[mets’ patrebu – khatsets’]

Изберете как искате да видите превода:   
български беларуски Играйте Повече
Трябва ми легло. Мне патр---- л-жа-. М-- п------- л----- М-е п-т-э-н- л-ж-к- ------------------- Мне патрэбны ложак. 0
M---pa--eb-y-loz-ak. M-- p------- l------ M-e p-t-e-n- l-z-a-. -------------------- Mne patrebny lozhak.
Искам да спя. Я--а---сп---. Я х--- с----- Я х-ч- с-а-ь- ------------- Я хачу спаць. 0
Ya--h-chu spa---. Y- k----- s------ Y- k-a-h- s-a-s-. ----------------- Ya khachu spats’.
Тук има ли легло? Т-т -сц- л-жак? Т-- ё--- л----- Т-т ё-ц- л-ж-к- --------------- Тут ёсць ложак? 0
Tu- y--t----o-h--? T-- y----- l------ T-t y-s-s- l-z-a-? ------------------ Tut yosts’ lozhak?
Трябва ми лампа. М-- па-рэбн-я --мпа. М-- п-------- л----- М-е п-т-э-н-я л-м-а- -------------------- Мне патрэбная лямпа. 0
M-e-----eb-----ly-mpa. M-- p--------- l------ M-e p-t-e-n-y- l-a-p-. ---------------------- Mne patrebnaya lyampa.
Искам да чета. Я х-чу ---а-ь. Я х--- ч------ Я х-ч- ч-т-ц-. -------------- Я хачу чытаць. 0
Y--k--chu -----t--. Y- k----- c-------- Y- k-a-h- c-y-a-s-. ------------------- Ya khachu chytats’.
Тук има ли лампа? Т-т----ь л----? Т-- ё--- л----- Т-т ё-ц- л-м-а- --------------- Тут ёсць лямпа? 0
T-- --s-s- -y--p-? T-- y----- l------ T-t y-s-s- l-a-p-? ------------------ Tut yosts’ lyampa?
Трябва ми телефон. Мне п-трэ-ны-тэ-е-о-. М-- п------- т------- М-е п-т-э-н- т-л-ф-н- --------------------- Мне патрэбны тэлефон. 0
Mn- ----e--y -elef-n. M-- p------- t------- M-e p-t-e-n- t-l-f-n- --------------------- Mne patrebny telefon.
Искам да се обадя. Я-ха-у -атэ--ф-на-ац-. Я х--- п-------------- Я х-ч- п-т-л-ф-н-в-ц-. ---------------------- Я хачу патэлефанаваць. 0
Ya-k---h- ---e--fa-a-a--’. Y- k----- p--------------- Y- k-a-h- p-t-l-f-n-v-t-’- -------------------------- Ya khachu patelefanavats’.
Тук има ли телефон? Т-т ёсць тэ-е---? Т-- ё--- т------- Т-т ё-ц- т-л-ф-н- ----------------- Тут ёсць тэлефон? 0
Tu- -osts’ -e-efon? T-- y----- t------- T-t y-s-s- t-l-f-n- ------------------- Tut yosts’ telefon?
Трябва ми камера. М----а--э-ны -о--ап-р-т. М-- п------- ф---------- М-е п-т-э-н- ф-т-а-а-а-. ------------------------ Мне патрэбны фотаапарат. 0
M-e pa--ebn- fo-a-p---t. M-- p------- f---------- M-e p-t-e-n- f-t-a-a-a-. ------------------------ Mne patrebny fotaaparat.
Искам да снимам. Я----у ф---граф-в-ц-. Я х--- ф------------- Я х-ч- ф-т-г-а-а-а-ь- --------------------- Я хачу фатаграфаваць. 0
Y--k----u-f--ag--fava---. Y- k----- f-------------- Y- k-a-h- f-t-g-a-a-a-s-. ------------------------- Ya khachu fatagrafavats’.
Тук има ли камера? Т-т ё-----от-а-а---? Т-- ё--- ф---------- Т-т ё-ц- ф-т-а-а-а-? -------------------- Тут ёсць фотаапарат? 0
T-- --sts’ -o-aa-a-at? T-- y----- f---------- T-t y-s-s- f-t-a-a-a-? ---------------------- Tut yosts’ fotaaparat?
Трябва ми компютър. М-е п-тр---- ---п-ют--. М-- п------- к--------- М-е п-т-э-н- к-м-’-т-р- ----------------------- Мне патрэбны камп’ютэр. 0
Mne pa-------k-mp----er. M-- p------- k---------- M-e p-t-e-n- k-m-'-u-e-. ------------------------ Mne patrebny kamp'yuter.
Искам да изпратя е-майл. Я--а-у-дас-----эл--тр-н-- ---т. Я х--- д------ э--------- л---- Я х-ч- д-с-а-ь э-е-т-о-н- л-с-. ------------------------------- Я хачу даслаць электронны ліст. 0
Y- -ha--u das-at-- el--tro-ny-l---. Y- k----- d------- e--------- l---- Y- k-a-h- d-s-a-s- e-e-t-o-n- l-s-. ----------------------------------- Ya khachu daslats’ elektronny lіst.
Тук има ли компютър? Т-т----ь к----ю-эр? Т-- ё--- к--------- Т-т ё-ц- к-м-’-т-р- ------------------- Тут ёсць камп’ютэр? 0
T-t -o--s--k----y--er? T-- y----- k---------- T-t y-s-s- k-m-'-u-e-? ---------------------- Tut yosts’ kamp'yuter?
Трябва ми химикалка. Мне -атрэб--я---ч-а. М-- п-------- р----- М-е п-т-э-н-я р-ч-а- -------------------- Мне патрэбная ручка. 0
M-e--a---bnay--r-ch--. M-- p--------- r------ M-e p-t-e-n-y- r-c-k-. ---------------------- Mne patrebnaya ruchka.
Искам да напиша нещо. Я --чу--т-с-ц- нап--аць. Я х--- ш------ н-------- Я х-ч- ш-о-ь-і н-п-с-ц-. ------------------------ Я хачу штосьці напісаць. 0
Y---hach- --t-s’--- --p--a--’. Y- k----- s-------- n--------- Y- k-a-h- s-t-s-t-і n-p-s-t-’- ------------------------------ Ya khachu shtos’tsі napіsats’.
Тук има ли лист хартия и химикалка? Тут----ь-а---ш -ап----і -----? Т-- ё--- а---- п----- і р----- Т-т ё-ц- а-к-ш п-п-р- і р-ч-а- ------------------------------ Тут ёсць аркуш паперы і ручка? 0
Tut--------ark-s--p-per--і-ruc-k-? T-- y----- a----- p----- і r------ T-t y-s-s- a-k-s- p-p-r- і r-c-k-? ---------------------------------- Tut yosts’ arkush papery і ruchka?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Машинни преводи

Човек, който има нужда от превод на текстове, трябва да плати много пари. Професионалните устни или писмени преводачи са скъпи. Въпреки това, става все по-важно да разбираме други езици. Компютърни учени и компютърни лингвисти искат да решат този проблем. Те работят от известно време върху развитието на инструменти за превод. Днес съществуват много различни програми. Но качеството на машинните преводи обикновено не е добро. Въпреки това, програмистите не са виновни за това! Езиците са много сложни структури. Компютрите, от друга страна, се основават на прости математически принципи. Следователно, те не винаги могат да обработят правилно езиците. Една програма за превод трябва напълно да научи даден език. За да може това да се случи, експертите трябва да го обучат на хиляди думи и правила. Това е практически невъзможно . За компютъра е по-лесно да схрусква цифри. В това си го бива! Компютърът може да изчисли кои комбинации са често срещани. Той разпознава, например, кои думи често се срещат една до друга. За тази цел е нужно да бъде захранен с текстове на различни езици. По този начин той научава какво е характерно за дадени езици. Този статистически метод подобрява автоматичните преводи. Въпреки това, компютрите не могат да заменят хората. Никоя машина не може да имитира човешкия мозък, когато става дума за език. Затова устните и писмените преводачи ще имат работа още дълго време! В бъдеще, простите текстове със сигурност ще могат да бъдат превеждани от компютри. Песните, поезията и литературата, от друга страна, се нуждаят от живи елементи. Те виреят върху човешкият езиков усет. И е по-добре така...