Разговорник

bg трябва ми / имам нужда – искам   »   da have brug for – ville

69 [шейсет и девет]

трябва ми / имам нужда – искам

трябва ми / имам нужда – искам

69 [niogtres]

have brug for – ville

Изберете как искате да видите превода:   
български датски Играйте Повече
Трябва ми легло. J----a--br-g---- e- -e--. J-- h-- b--- f-- e- s---- J-g h-r b-u- f-r e- s-n-. ------------------------- Jeg har brug for en seng. 0
Искам да спя. J-g -i- so--. J-- v-- s---- J-g v-l s-v-. ------------- Jeg vil sove. 0
Тук има ли легло? E--d-- -- -e-g-her? E- d-- e- s--- h--- E- d-r e- s-n- h-r- ------------------- Er der en seng her? 0
Трябва ми лампа. Je---ar----g -o- en-l-mpe. J-- h-- b--- f-- e- l----- J-g h-r b-u- f-r e- l-m-e- -------------------------- Jeg har brug for en lampe. 0
Искам да чета. Jeg --l ---e. J-- v-- l---- J-g v-l l-s-. ------------- Jeg vil læse. 0
Тук има ли лампа? Er-der--n-l--pe h--? E- d-- e- l---- h--- E- d-r e- l-m-e h-r- -------------------- Er der en lampe her? 0
Трябва ми телефон. Je- har--rug---r en --le-on. J-- h-- b--- f-- e- t------- J-g h-r b-u- f-r e- t-l-f-n- ---------------------------- Jeg har brug for en telefon. 0
Искам да се обадя. J-- v-----ng-. J-- v-- r----- J-g v-l r-n-e- -------------- Jeg vil ringe. 0
Тук има ли телефон? E- --r -n tel-fon he-? E- d-- e- t------ h--- E- d-r e- t-l-f-n h-r- ---------------------- Er der en telefon her? 0
Трябва ми камера. Jeg-har brug---r-et -ame-a. J-- h-- b--- f-- e- k------ J-g h-r b-u- f-r e- k-m-r-. --------------------------- Jeg har brug for et kamera. 0
Искам да снимам. J-g-vi- f-t-gra--r-. J-- v-- f----------- J-g v-l f-t-g-a-e-e- -------------------- Jeg vil fotografere. 0
Тук има ли камера? Er-de- -t --me-- h-r? E- d-- e- k----- h--- E- d-r e- k-m-r- h-r- --------------------- Er der et kamera her? 0
Трябва ми компютър. Je--h-r -r-g--or e--c-mpu---. J-- h-- b--- f-- e- c-------- J-g h-r b-u- f-r e- c-m-u-e-. ----------------------------- Jeg har brug for en computer. 0
Искам да изпратя е-майл. Je--v-l s-n-e -n-e-mail. J-- v-- s---- e- e------ J-g v-l s-n-e e- e-m-i-. ------------------------ Jeg vil sende en e-mail. 0
Тук има ли компютър? Er-de--en------te----r? E- d-- e- c------- h--- E- d-r e- c-m-u-e- h-r- ----------------------- Er der en computer her? 0
Трябва ми химикалка. J-g h-r---ug -o---- --gl-pen. J-- h-- b--- f-- e- k-------- J-g h-r b-u- f-r e- k-g-e-e-. ----------------------------- Jeg har brug for en kuglepen. 0
Искам да напиша нещо. J-g-vil ---iv- n-ge-. J-- v-- s----- n----- J-g v-l s-r-v- n-g-t- --------------------- Jeg vil skrive noget. 0
Тук има ли лист хартия и химикалка? Er---- e- --y-k----pi- og e--k---epe- -er? E- d-- e- s----- p---- o- e- k------- h--- E- d-r e- s-y-k- p-p-r o- e- k-g-e-e- h-r- ------------------------------------------ Er der et stykke papir og en kuglepen her? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Машинни преводи

Човек, който има нужда от превод на текстове, трябва да плати много пари. Професионалните устни или писмени преводачи са скъпи. Въпреки това, става все по-важно да разбираме други езици. Компютърни учени и компютърни лингвисти искат да решат този проблем. Те работят от известно време върху развитието на инструменти за превод. Днес съществуват много различни програми. Но качеството на машинните преводи обикновено не е добро. Въпреки това, програмистите не са виновни за това! Езиците са много сложни структури. Компютрите, от друга страна, се основават на прости математически принципи. Следователно, те не винаги могат да обработят правилно езиците. Една програма за превод трябва напълно да научи даден език. За да може това да се случи, експертите трябва да го обучат на хиляди думи и правила. Това е практически невъзможно . За компютъра е по-лесно да схрусква цифри. В това си го бива! Компютърът може да изчисли кои комбинации са често срещани. Той разпознава, например, кои думи често се срещат една до друга. За тази цел е нужно да бъде захранен с текстове на различни езици. По този начин той научава какво е характерно за дадени езици. Този статистически метод подобрява автоматичните преводи. Въпреки това, компютрите не могат да заменят хората. Никоя машина не може да имитира човешкия мозък, когато става дума за език. Затова устните и писмените преводачи ще имат работа още дълго време! В бъдеще, простите текстове със сигурност ще могат да бъдат превеждани от компютри. Песните, поезията и литературата, от друга страна, се нуждаят от живи елементи. Те виреят върху човешкият езиков усет. И е по-добре така...