Разговорник

bg трябва ми / имам нужда – искам   »   lv vajadzēt – gribēt

69 [шейсет и девет]

трябва ми / имам нужда – искам

трябва ми / имам нужда – искам

69 [sešdesmit deviņi]

vajadzēt – gribēt

Изберете как искате да видите превода:   
български латвийски Играйте Повече
Трябва ми легло. Ma- v---g--ultu. M-- v---- g----- M-n v-j-g g-l-u- ---------------- Man vajag gultu. 0
Искам да спя. E------u g-l-t. E- g---- g----- E- g-i-u g-l-t- --------------- Es gribu gulēt. 0
Тук има ли легло? V---t--ir----t-? V-- t- i- g----- V-i t- i- g-l-a- ---------------- Vai te ir gulta? 0
Трябва ми лампа. M-- --jag-lamp-. M-- v---- l----- M-n v-j-g l-m-u- ---------------- Man vajag lampu. 0
Искам да чета. Es-g-i-- l--ī-. E- g---- l----- E- g-i-u l-s-t- --------------- Es gribu lasīt. 0
Тук има ли лампа? Va---e ir-l-m--? V-- t- i- l----- V-i t- i- l-m-a- ---------------- Vai te ir lampa? 0
Трябва ми телефон. Ma- ---a--t----o-u. M-- v---- t-------- M-n v-j-g t-l-f-n-. ------------------- Man vajag telefonu. 0
Искам да се обадя. Es ----u-p--z-a--t. E- g---- p--------- E- g-i-u p-e-v-n-t- ------------------- Es gribu piezvanīt. 0
Тук има ли телефон? Va--t--ir--el--o-s? V-- t- i- t-------- V-i t- i- t-l-f-n-? ------------------- Vai te ir telefons? 0
Трябва ми камера. M-n-vajag f-t-a-arāt-. M-- v---- f----------- M-n v-j-g f-t-a-a-ā-u- ---------------------- Man vajag fotoaparātu. 0
Искам да снимам. E--gr-b- -ot-gra--t. E- g---- f---------- E- g-i-u f-t-g-a-ē-. -------------------- Es gribu fotografēt. 0
Тук има ли камера? Vai -- ir f-t-apa---s? V-- t- i- f----------- V-i t- i- f-t-a-a-ā-s- ---------------------- Vai te ir fotoaparāts? 0
Трябва ми компютър. Ma--va-ag-dat---. M-- v---- d------ M-n v-j-g d-t-r-. ----------------- Man vajag datoru. 0
Искам да изпратя е-майл. Es--ribu -o--tīt --p--t--v----l-. E- g---- n------ e------ v------- E- g-i-u n-s-t-t e-p-s-a v-s-u-i- --------------------------------- Es gribu nosūtīt e-pasta vēstuli. 0
Тук има ли компютър? Va- ----r----or-? V-- t- i- d------ V-i t- i- d-t-r-? ----------------- Vai te ir dators? 0
Трябва ми химикалка. Ma- ---ag ---dsp----. M-- v---- p---------- M-n v-j-g p-l-s-a-v-. --------------------- Man vajag pildspalvu. 0
Искам да напиша нещо. Es--r--u-k-ut -o --ra--tīt. E- g---- k--- k- u--------- E- g-i-u k-u- k- u-r-k-t-t- --------------------------- Es gribu kaut ko uzrakstīt. 0
Тук има ли лист хартия и химикалка? V-i--e----pa---- la-a un pi-d-palv-? V-- t- i- p----- l--- u- p---------- V-i t- i- p-p-r- l-p- u- p-l-s-a-v-? ------------------------------------ Vai te ir papīra lapa un pildspalva? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Машинни преводи

Човек, който има нужда от превод на текстове, трябва да плати много пари. Професионалните устни или писмени преводачи са скъпи. Въпреки това, става все по-важно да разбираме други езици. Компютърни учени и компютърни лингвисти искат да решат този проблем. Те работят от известно време върху развитието на инструменти за превод. Днес съществуват много различни програми. Но качеството на машинните преводи обикновено не е добро. Въпреки това, програмистите не са виновни за това! Езиците са много сложни структури. Компютрите, от друга страна, се основават на прости математически принципи. Следователно, те не винаги могат да обработят правилно езиците. Една програма за превод трябва напълно да научи даден език. За да може това да се случи, експертите трябва да го обучат на хиляди думи и правила. Това е практически невъзможно . За компютъра е по-лесно да схрусква цифри. В това си го бива! Компютърът може да изчисли кои комбинации са често срещани. Той разпознава, например, кои думи често се срещат една до друга. За тази цел е нужно да бъде захранен с текстове на различни езици. По този начин той научава какво е характерно за дадени езици. Този статистически метод подобрява автоматичните преводи. Въпреки това, компютрите не могат да заменят хората. Никоя машина не може да имитира човешкия мозък, когато става дума за език. Затова устните и писмените преводачи ще имат работа още дълго време! В бъдеще, простите текстове със сигурност ще могат да бъдат превеждани от компютри. Песните, поезията и литературата, от друга страна, се нуждаят от живи елементи. Те виреят върху човешкият езиков усет. И е по-добре така...