Разговорник

bg трябва ми / имам нужда – искам   »   mk треба / има потреба – сака

69 [шейсет и девет]

трябва ми / имам нужда – искам

трябва ми / имам нужда – искам

69 [шеесет и девет]

69 [shyeyesyet i dyevyet]

треба / има потреба – сака

[tryeba / ima potryeba – saka]

Изберете как искате да видите превода:   
български македонски Играйте Повече
Трябва ми легло. Ми т-е-а--ревет. М- т---- к------ М- т-е-а к-е-е-. ---------------- Ми треба кревет. 0
M- tryeb--kr-evye-. M- t----- k-------- M- t-y-b- k-y-v-e-. ------------------- Mi tryeba kryevyet.
Искам да спя. Сака-----с---ам. С---- д- с------ С-к-м д- с-и-а-. ---------------- Сакам да спијам. 0
S-kam--a sp-ј--. S---- d- s------ S-k-m d- s-i-a-. ---------------- Sakam da spiјam.
Тук има ли легло? Им--ли-овде-к--ве-? И-- л- о--- к------ И-а л- о-д- к-е-е-? ------------------- Има ли овде кревет? 0
I-a-li--vd---kryev-e-? I-- l- o---- k-------- I-a l- o-d-e k-y-v-e-? ---------------------- Ima li ovdye kryevyet?
Трябва ми лампа. М- тре-а с---ил--. М- т---- с-------- М- т-е-а с-е-и-к-. ------------------ Ми треба светилка. 0
M- t---b- sv----l--. M- t----- s--------- M- t-y-b- s-y-t-l-a- -------------------- Mi tryeba svyetilka.
Искам да чета. Сак-м--а --там. С---- д- ч----- С-к-м д- ч-т-м- --------------- Сакам да читам. 0
S-kam da-c--tam. S---- d- c------ S-k-m d- c-i-a-. ---------------- Sakam da chitam.
Тук има ли лампа? Има -- -в-е е--а --е--лк-? И-- л- о--- е--- с-------- И-а л- о-д- е-н- с-е-и-к-? -------------------------- Има ли овде една светилка? 0
Im---- --dye----n------t----? I-- l- o---- y---- s--------- I-a l- o-d-e y-d-a s-y-t-l-a- ----------------------------- Ima li ovdye yedna svyetilka?
Трябва ми телефон. Ми---еба-т-----н. М- т---- т------- М- т-е-а т-л-ф-н- ----------------- Ми треба телефон. 0
M--t------t---yefo-. M- t----- t--------- M- t-y-b- t-e-y-f-n- -------------------- Mi tryeba tyelyefon.
Искам да се обадя. Са--м ----ел--онирам. С---- д- т----------- С-к-м д- т-л-ф-н-р-м- --------------------- Сакам да телефонирам. 0
Saka- ---tyelyef--ir-m. S---- d- t------------- S-k-m d- t-e-y-f-n-r-m- ----------------------- Sakam da tyelyefoniram.
Тук има ли телефон? И-а ли ов-е--е-е-он? И-- л- о--- т------- И-а л- о-д- т-л-ф-н- -------------------- Има ли овде телефон? 0
Ima-l--ovd-e--ye---fon? I-- l- o---- t--------- I-a l- o-d-e t-e-y-f-n- ----------------------- Ima li ovdye tyelyefon?
Трябва ми камера. Ми тр--а -амер-. М- т---- к------ М- т-е-а к-м-р-. ---------------- Ми треба камера. 0
M-----eb- -a-y-r-. M- t----- k------- M- t-y-b- k-m-e-a- ------------------ Mi tryeba kamyera.
Искам да снимам. Са--м да--отог-афир--. С---- д- ф------------ С-к-м д- ф-т-г-а-и-а-. ---------------------- Сакам да фотографирам. 0
S--am da -----ur------. S---- d- f------------- S-k-m d- f-t-g-r-f-r-m- ----------------------- Sakam da fotogurafiram.
Тук има ли камера? Им- л---вд- к---ра? И-- л- о--- к------ И-а л- о-д- к-м-р-? ------------------- Има ли овде камера? 0
Ima li -vdy- k-my-r-? I-- l- o---- k------- I-a l- o-d-e k-m-e-a- --------------------- Ima li ovdye kamyera?
Трябва ми компютър. М- -ре-а ---пју---. М- т---- к--------- М- т-е-а к-м-ј-т-р- ------------------- Ми треба компјутер. 0
M- t--eb---ompј-o-y--. M- t----- k----------- M- t-y-b- k-m-ј-o-y-r- ---------------------- Mi tryeba kompјootyer.
Искам да изпратя е-майл. С-кам--а испр--а- е--а E-m-i----р-ка. С---- д- и------- е--- E----- п------ С-к-м д- и-п-а-а- е-н- E-m-i- п-р-к-. ------------------------------------- Сакам да испратам една E-mail порака. 0
S---m d---sp-a-a--ye--- E-ma-l p--aka. S---- d- i------- y---- E----- p------ S-k-m d- i-p-a-a- y-d-a E-m-i- p-r-k-. -------------------------------------- Sakam da ispratam yedna E-mail poraka.
Тук има ли компютър? Има л- ов-е ----ју---? И-- л- о--- к--------- И-а л- о-д- к-м-ј-т-р- ---------------------- Има ли овде компјутер? 0
I-a-l-----ye k--p----ye-? I-- l- o---- k----------- I-a l- o-d-e k-m-ј-o-y-r- ------------------------- Ima li ovdye kompјootyer?
Трябва ми химикалка. М--тр--а-п--к--о. М- т---- п------- М- т-е-а п-н-а-о- ----------------- Ми треба пенкало. 0
M- --ye----yenka-o. M- t----- p-------- M- t-y-b- p-e-k-l-. ------------------- Mi tryeba pyenkalo.
Искам да напиша нещо. С-кам--а н-п------ешто. С---- д- н------ н----- С-к-м д- н-п-ш-м н-ш-о- ----------------------- Сакам да напишам нешто. 0
Saka- da--api--a--n-----o. S---- d- n------- n------- S-k-m d- n-p-s-a- n-e-h-o- -------------------------- Sakam da napisham nyeshto.
Тук има ли лист хартия и химикалка? Има-ли-------ист ---ти-а----е-кало? И-- л- о--- л--- х------ и п------- И-а л- о-д- л-с- х-р-и-а и п-н-а-о- ----------------------------------- Има ли овде лист хартија и пенкало? 0
Ima -i o-d-- -is---h-rtiј--i-py---alo? I-- l- o---- l--- k------- i p-------- I-a l- o-d-e l-s- k-a-t-ј- i p-e-k-l-? -------------------------------------- Ima li ovdye list khartiјa i pyenkalo?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Машинни преводи

Човек, който има нужда от превод на текстове, трябва да плати много пари. Професионалните устни или писмени преводачи са скъпи. Въпреки това, става все по-важно да разбираме други езици. Компютърни учени и компютърни лингвисти искат да решат този проблем. Те работят от известно време върху развитието на инструменти за превод. Днес съществуват много различни програми. Но качеството на машинните преводи обикновено не е добро. Въпреки това, програмистите не са виновни за това! Езиците са много сложни структури. Компютрите, от друга страна, се основават на прости математически принципи. Следователно, те не винаги могат да обработят правилно езиците. Една програма за превод трябва напълно да научи даден език. За да може това да се случи, експертите трябва да го обучат на хиляди думи и правила. Това е практически невъзможно . За компютъра е по-лесно да схрусква цифри. В това си го бива! Компютърът може да изчисли кои комбинации са често срещани. Той разпознава, например, кои думи често се срещат една до друга. За тази цел е нужно да бъде захранен с текстове на различни езици. По този начин той научава какво е характерно за дадени езици. Този статистически метод подобрява автоматичните преводи. Въпреки това, компютрите не могат да заменят хората. Никоя машина не може да имитира човешкия мозък, когато става дума за език. Затова устните и писмените преводачи ще имат работа още дълго време! В бъдеще, простите текстове със сигурност ще могат да бъдат превеждани от компютри. Песните, поезията и литературата, от друга страна, се нуждаят от живи елементи. Те виреят върху човешкият езиков усет. И е по-добре така...