Разговорник

bg трябва ми / имам нужда – искам   »   ro „a avea nevoie – a vrea”

69 [шейсет и девет]

трябва ми / имам нужда – искам

трябва ми / имам нужда – искам

69 [şaizeci şi nouă]

„a avea nevoie – a vrea”

Изберете как искате да видите превода:   
български румънски Играйте Повече
Трябва ми легло. Am-----ie--- un-p--. A- n----- d- u- p--- A- n-v-i- d- u- p-t- -------------------- Am nevoie de un pat. 0
Искам да спя. Vrea-----d-rm. V---- s- d---- V-e-u s- d-r-. -------------- Vreau să dorm. 0
Тук има ли легло? A-e----ic-----pa-? A---- a--- u- p--- A-e-i a-c- u- p-t- ------------------ Aveţi aici un pat? 0
Трябва ми лампа. A- n-v-------o -a---. A- n----- d- o l----- A- n-v-i- d- o l-m-ă- --------------------- Am nevoie de o lampă. 0
Искам да чета. Vr-----ă-cite--. V---- s- c------ V-e-u s- c-t-s-. ---------------- Vreau să citesc. 0
Тук има ли лампа? A-e-- -ici o-l-m--? A---- a--- o l----- A-e-i a-c- o l-m-ă- ------------------- Aveţi aici o lampă? 0
Трябва ми телефон. Am nev-i--de ---tel-f-n. A- n----- d- u- t------- A- n-v-i- d- u- t-l-f-n- ------------------------ Am nevoie de un telefon. 0
Искам да се обадя. Vrea--s--da--u- tel--o-. V---- s- d-- u- t------- V-e-u s- d-u u- t-l-f-n- ------------------------ Vreau să dau un telefon. 0
Тук има ли телефон? Av--- ai-- -n-telef--? A---- a--- u- t------- A-e-i a-c- u- t-l-f-n- ---------------------- Aveţi aici un telefon? 0
Трябва ми камера. A--ne---e d--o-c--eră---t-. A- n----- d- o c----- f---- A- n-v-i- d- o c-m-r- f-t-. --------------------------- Am nevoie de o cameră foto. 0
Искам да снимам. Vreau s------graf--z. V---- s- f----------- V-e-u s- f-t-g-a-i-z- --------------------- Vreau să fotografiez. 0
Тук има ли камера? Av--- a-c- o-cam-r- f--o? A---- a--- o c----- f---- A-e-i a-c- o c-m-r- f-t-? ------------------------- Aveţi aici o cameră foto? 0
Трябва ми компютър. Am----oi- d--u-----culat-r. A- n----- d- u- c---------- A- n-v-i- d- u- c-l-u-a-o-. --------------------------- Am nevoie de un calculator. 0
Искам да изпратя е-майл. Vre-u-să-t-imi---n --M---. V---- s- t----- u- E------ V-e-u s- t-i-i- u- E-M-i-. -------------------------- Vreau să trimit un E-Mail. 0
Тук има ли компютър? A-eţi--ic- un--a-cula--r? A---- a--- u- c---------- A-e-i a-c- u- c-l-u-a-o-? ------------------------- Aveţi aici un calculator? 0
Трябва ми химикалка. Îm- treb-ie un -ix. Î-- t------ u- p--- Î-i t-e-u-e u- p-x- ------------------- Îmi trebuie un pix. 0
Искам да напиша нещо. V-e-- -ă s---- --va. V---- s- s---- c---- V-e-u s- s-r-u c-v-. -------------------- Vreau să scriu ceva. 0
Тук има ли лист хартия и химикалка? A--ţi-aici-o---a----e h---i--şi--- pi-? A---- a--- o f---- d- h----- ş- u- p--- A-e-i a-c- o f-a-e d- h-r-i- ş- u- p-x- --------------------------------------- Aveţi aici o foaie de hârtie şi un pix? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Машинни преводи

Човек, който има нужда от превод на текстове, трябва да плати много пари. Професионалните устни или писмени преводачи са скъпи. Въпреки това, става все по-важно да разбираме други езици. Компютърни учени и компютърни лингвисти искат да решат този проблем. Те работят от известно време върху развитието на инструменти за превод. Днес съществуват много различни програми. Но качеството на машинните преводи обикновено не е добро. Въпреки това, програмистите не са виновни за това! Езиците са много сложни структури. Компютрите, от друга страна, се основават на прости математически принципи. Следователно, те не винаги могат да обработят правилно езиците. Една програма за превод трябва напълно да научи даден език. За да може това да се случи, експертите трябва да го обучат на хиляди думи и правила. Това е практически невъзможно . За компютъра е по-лесно да схрусква цифри. В това си го бива! Компютърът може да изчисли кои комбинации са често срещани. Той разпознава, например, кои думи често се срещат една до друга. За тази цел е нужно да бъде захранен с текстове на различни езици. По този начин той научава какво е характерно за дадени езици. Този статистически метод подобрява автоматичните преводи. Въпреки това, компютрите не могат да заменят хората. Никоя машина не може да имитира човешкия мозък, когато става дума за език. Затова устните и писмените преводачи ще имат работа още дълго време! В бъдеще, простите текстове със сигурност ще могат да бъдат превеждани от компютри. Песните, поезията и литературата, от друга страна, се нуждаят от живи елементи. Те виреят върху човешкият езиков усет. И е по-добре така...