Разговорник

bg трябва ми / имам нужда – искам   »   sq mё duhet – dua

69 [шейсет и девет]

трябва ми / имам нужда – искам

трябва ми / имам нужда – искам

69 [gjashtёdhjetёenёntё]

mё duhet – dua

Изберете как искате да видите превода:   
български албански Играйте Повече
Трябва ми легло. Mё duhe----- --e-a-. M- d---- n-- k------ M- d-h-t n-ё k-e-a-. -------------------- Mё duhet njё krevat. 0
Искам да спя. U-ё d-a-tё -le. U-- d-- t- f--- U-ё d-a t- f-e- --------------- Unё dua tё fle. 0
Тук има ли легло? A--a-------ev-- k--u? A k- n-- k----- k---- A k- n-ё k-e-a- k-t-? --------------------- A ka njё krevat kёtu? 0
Трябва ми лампа. Mё d--et--j--llam-ё. M- d---- n-- l------ M- d-h-t n-ё l-a-p-. -------------------- Mё duhet njё llampё. 0
Искам да чета. Unё-d-a tё ---o-. U-- d-- t- l----- U-ё d-a t- l-x-j- ----------------- Unё dua tё lexoj. 0
Тук има ли лампа? A--a--jё--la-bё----u? A k- n-- l----- k---- A k- n-ё l-a-b- k-t-? --------------------- A ka njё llambё kёtu? 0
Трябва ми телефон. M---uhe- --- t-lefo-. M- d---- n-- t------- M- d-h-t n-ё t-l-f-n- --------------------- Mё duhet njё telefon. 0
Искам да се обадя. D-a-t- m-r- -ё-----fo-. D-- t- m--- n- t------- D-a t- m-r- n- t-l-f-n- ----------------------- Dua tё marr nё telefon. 0
Тук има ли телефон? A ka -j- -e---o--k-tu? A k- n-- t------ k---- A k- n-ё t-l-f-n k-t-? ---------------------- A ka njё telefon kёtu? 0
Трябва ми камера. M--d-h-t-nj-----e-a. M- d---- n-- k------ M- d-h-t n-ё k-m-r-. -------------------- Mё duhet njё kamera. 0
Искам да снимам. D-a ---f---gr---j. D-- t- f---------- D-a t- f-t-g-a-o-. ------------------ Dua tё fotografoj. 0
Тук има ли камера? A--a-k-tu-n-- -a--ra? A k- k--- n-- k------ A k- k-t- n-ё k-m-r-? --------------------- A ka kёtu njё kamera? 0
Трябва ми компютър. Mё --h-----ё -o-pjut--. M- d---- n-- k--------- M- d-h-t n-ё k-m-j-t-r- ----------------------- Mё duhet njё kompjuter. 0
Искам да изпратя е-майл. Du---- dё--oj-----e----l. D-- t- d----- n-- e------ D-a t- d-r-o- n-ё e-m-i-. ------------------------- Dua tё dёrgoj njё e-mail. 0
Тук има ли компютър? A-ndo-he- nj--kompj-ter -ёt-? A n------ n-- k-------- k---- A n-o-h-t n-ё k-m-j-t-r k-t-? ----------------------------- A ndodhet njё kompjuter kёtu? 0
Трябва ми химикалка. Mё -uh-t nj- -t-lola--. M- d---- n-- s--------- M- d-h-t n-ё s-i-o-a-s- ----------------------- Mё duhet njё stilolaps. 0
Искам да напиша нещо. D----ё s-kru-j di-ka. D-- t- s------ d----- D-a t- s-k-u-j d-ç-a- --------------------- Dua tё shkruaj diçka. 0
Тук има ли лист хартия и химикалка? A-ka k-tu--j- -op- le-----he-nj- ----o-ap-? A k- k--- n-- c--- l---- d-- n-- s--------- A k- k-t- n-ё c-p- l-t-r d-e n-ё s-i-o-a-s- ------------------------------------------- A ka kёtu njё copё letёr dhe njё stilolaps? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Машинни преводи

Човек, който има нужда от превод на текстове, трябва да плати много пари. Професионалните устни или писмени преводачи са скъпи. Въпреки това, става все по-важно да разбираме други езици. Компютърни учени и компютърни лингвисти искат да решат този проблем. Те работят от известно време върху развитието на инструменти за превод. Днес съществуват много различни програми. Но качеството на машинните преводи обикновено не е добро. Въпреки това, програмистите не са виновни за това! Езиците са много сложни структури. Компютрите, от друга страна, се основават на прости математически принципи. Следователно, те не винаги могат да обработят правилно езиците. Една програма за превод трябва напълно да научи даден език. За да може това да се случи, експертите трябва да го обучат на хиляди думи и правила. Това е практически невъзможно . За компютъра е по-лесно да схрусква цифри. В това си го бива! Компютърът може да изчисли кои комбинации са често срещани. Той разпознава, например, кои думи често се срещат една до друга. За тази цел е нужно да бъде захранен с текстове на различни езици. По този начин той научава какво е характерно за дадени езици. Този статистически метод подобрява автоматичните преводи. Въпреки това, компютрите не могат да заменят хората. Никоя машина не може да имитира човешкия мозък, когато става дума за език. Затова устните и писмените преводачи ще имат работа още дълго време! В бъдеще, простите текстове със сигурност ще могат да бъдат превеждани от компютри. Песните, поезията и литературата, от друга страна, се нуждаят от живи елементи. Те виреят върху човешкият езиков усет. И е по-добре така...