Разговорник

bg трябва ми / имам нужда – искам   »   uk потребувати – хотіти

69 [шейсет и девет]

трябва ми / имам нужда – искам

трябва ми / имам нужда – искам

69 [шістдесят дев’ять]

69 [shistdesyat devʺyatʹ]

потребувати – хотіти

[potrebuvaty – khotity]

Изберете как искате да видите превода:   
български украински Играйте Повече
Трябва ми легло. Мені--отрі--- --ж--. М--- п------- л----- М-н- п-т-і-н- л-ж-о- -------------------- Мені потрібне ліжко. 0
M-n---o--------iz---. M--- p------- l------ M-n- p-t-i-n- l-z-k-. --------------------- Meni potribne lizhko.
Искам да спя. Я--о-- спа--. Я х--- с----- Я х-ч- с-а-и- ------------- Я хочу спати. 0
Y--k-och--sp--y. Y- k----- s----- Y- k-o-h- s-a-y- ---------------- YA khochu spaty.
Тук има ли легло? Тут-- л-жко? Т-- є л----- Т-т є л-ж-о- ------------ Тут є ліжко? 0
T----e -iz--o? T-- y- l------ T-t y- l-z-k-? -------------- Tut ye lizhko?
Трябва ми лампа. Ме-- -о-рібна-лам-а. М--- п------- л----- М-н- п-т-і-н- л-м-а- -------------------- Мені потрібна лампа. 0
Meni -o-----a l----. M--- p------- l----- M-n- p-t-i-n- l-m-a- -------------------- Meni potribna lampa.
Искам да чета. Я --чу -ит-ти. Я х--- ч------ Я х-ч- ч-т-т-. -------------- Я хочу читати. 0
YA -h-c---c-yt--y. Y- k----- c------- Y- k-o-h- c-y-a-y- ------------------ YA khochu chytaty.
Тук има ли лампа? Чи є-----ламп-? Ч- є т-- л----- Ч- є т-т л-м-а- --------------- Чи є тут лампа? 0
Ch-------- l--p-? C-- y- t-- l----- C-y y- t-t l-m-a- ----------------- Chy ye tut lampa?
Трябва ми телефон. М-ні --т---е----лефо-. М--- п------- т------- М-н- п-т-і-е- т-л-ф-н- ---------------------- Мені потрібен телефон. 0
M--i pot--b----el--o-. M--- p------- t------- M-n- p-t-i-e- t-l-f-n- ---------------------- Meni potriben telefon.
Искам да се обадя. Я--о-у-з--елефо-у-ат-. Я х--- з-------------- Я х-ч- з-т-л-ф-н-в-т-. ---------------------- Я хочу зателефонувати. 0
Y- kh-ch--za--le---u-a-y. Y- k----- z-------------- Y- k-o-h- z-t-l-f-n-v-t-. ------------------------- YA khochu zatelefonuvaty.
Тук има ли телефон? Тут - т--еф-н? Т-- є т------- Т-т є т-л-ф-н- -------------- Тут є телефон? 0
Tut-ye t-lef--? T-- y- t------- T-t y- t-l-f-n- --------------- Tut ye telefon?
Трябва ми камера. Мені-по----ний-фо-о--а--т. М--- п-------- ф---------- М-н- п-т-і-н-й ф-т-а-а-а-. -------------------------- Мені потрібний фотоапарат. 0
M--- p-t-i-n-y̆-f-t-apa--t. M--- p--------- f---------- M-n- p-t-i-n-y- f-t-a-a-a-. --------------------------- Meni potribnyy̆ fotoaparat.
Искам да снимам. Я х--- --то-ра-у-а-и. Я х--- ф------------- Я х-ч- ф-т-г-а-у-а-и- --------------------- Я хочу фотографувати. 0
YA -ho----f-tohr-f-vat-. Y- k----- f------------- Y- k-o-h- f-t-h-a-u-a-y- ------------------------ YA khochu fotohrafuvaty.
Тук има ли камера? Тут-- -о----а-а-? Т-- є ф---------- Т-т є ф-т-а-а-а-? ----------------- Тут є фотоапарат? 0
T----e f------r-t? T-- y- f---------- T-t y- f-t-a-a-a-? ------------------ Tut ye fotoaparat?
Трябва ми компютър. М-ні п-т----н ----’ют--. М--- п------- к--------- М-н- п-т-і-е- к-м-’-т-р- ------------------------ Мені потрібен комп’ютер. 0
M--i----r---n--omp-y-t--. M--- p------- k---------- M-n- p-t-i-e- k-m-ʺ-u-e-. ------------------------- Meni potriben kompʺyuter.
Искам да изпратя е-майл. Я-хочу---с--т---о-ідо-л---- е-е---онно--по-то-. Я х--- п------ п----------- е---------- п------ Я х-ч- п-с-а-и п-в-д-м-е-н- е-е-т-о-н-ю п-ш-о-. ----------------------------------------------- Я хочу послати повідомлення електронною поштою. 0
YA -hoch- --s---y-p--i--mlenn-- e-ek---n--y-----ht-y-. Y- k----- p------ p------------ e----------- p-------- Y- k-o-h- p-s-a-y p-v-d-m-e-n-a e-e-t-o-n-y- p-s-t-y-. ------------------------------------------------------ YA khochu poslaty povidomlennya elektronnoyu poshtoyu.
Тук има ли компютър? Чи-- ----ко-п’----? Ч- є т-- к--------- Ч- є т-т к-м-’-т-р- ------------------- Чи є тут комп’ютер? 0
C----- ----ko-pʺy---r? C-- y- t-- k---------- C-y y- t-t k-m-ʺ-u-e-? ---------------------- Chy ye tut kompʺyuter?
Трябва ми химикалка. М--і по-рі--а-кульк-в---у-к-. М--- п------- к------- р----- М-н- п-т-і-н- к-л-к-в- р-ч-а- ----------------------------- Мені потрібна кулькова ручка. 0
M-ni p-tribn--ku-ʹk--a-ruch--. M--- p------- k------- r------ M-n- p-t-i-n- k-l-k-v- r-c-k-. ------------------------------ Meni potribna kulʹkova ruchka.
Искам да напиша нещо. Я----у --щ- -апи--т-. Я х--- д--- н-------- Я х-ч- д-щ- н-п-с-т-. --------------------- Я хочу дещо написати. 0
Y- kh--h--de-h-h----py----. Y- k----- d------ n-------- Y- k-o-h- d-s-c-o n-p-s-t-. --------------------------- YA khochu deshcho napysaty.
Тук има ли лист хартия и химикалка? Ту- є аркуш-п---ру ------ко---ручк-? Т-- є а---- п----- і к------- р----- Т-т є а-к-ш п-п-р- і к-л-к-в- р-ч-а- ------------------------------------ Тут є аркуш паперу і кулькова ручка? 0
Tut y--ar-----pape-u-i-kul-k-va -uc-k-? T-- y- a----- p----- i k------- r------ T-t y- a-k-s- p-p-r- i k-l-k-v- r-c-k-? --------------------------------------- Tut ye arkush paperu i kulʹkova ruchka?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Машинни преводи

Човек, който има нужда от превод на текстове, трябва да плати много пари. Професионалните устни или писмени преводачи са скъпи. Въпреки това, става все по-важно да разбираме други езици. Компютърни учени и компютърни лингвисти искат да решат този проблем. Те работят от известно време върху развитието на инструменти за превод. Днес съществуват много различни програми. Но качеството на машинните преводи обикновено не е добро. Въпреки това, програмистите не са виновни за това! Езиците са много сложни структури. Компютрите, от друга страна, се основават на прости математически принципи. Следователно, те не винаги могат да обработят правилно езиците. Една програма за превод трябва напълно да научи даден език. За да може това да се случи, експертите трябва да го обучат на хиляди думи и правила. Това е практически невъзможно . За компютъра е по-лесно да схрусква цифри. В това си го бива! Компютърът може да изчисли кои комбинации са често срещани. Той разпознава, например, кои думи често се срещат една до друга. За тази цел е нужно да бъде захранен с текстове на различни езици. По този начин той научава какво е характерно за дадени езици. Този статистически метод подобрява автоматичните преводи. Въпреки това, компютрите не могат да заменят хората. Никоя машина не може да имитира човешкия мозък, когато става дума за език. Затова устните и писмените преводачи ще имат работа още дълго време! В бъдеще, простите текстове със сигурност ще могат да бъдат превеждани от компютри. Песните, поезията и литературата, от друга страна, се нуждаят от живи елементи. Те виреят върху човешкият езиков усет. И е по-добре така...