Разговорник

bg желая, бих желал, искам, бих искал нещо   »   es querer algo

70 [седемдесет]

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

70 [setenta]

querer algo

Изберете как искате да видите превода:   
български испански Играйте Повече
Искате ли да пушите? ¿-u-rría (ust--) --m-r? ¿------- (------ f----- ¿-u-r-í- (-s-e-) f-m-r- ----------------------- ¿Querría (usted) fumar?
Искате ли да танцувате? ¿Q-e--í- -uste-) -aila-? ¿------- (------ b------ ¿-u-r-í- (-s-e-) b-i-a-? ------------------------ ¿Querría (usted) bailar?
Искате ли да се разходите? ¿-uer--- (-ste-)-pa-e-r? ¿------- (------ p------ ¿-u-r-í- (-s-e-) p-s-a-? ------------------------ ¿Querría (usted) pasear?
Искам да пуша. (--- --err-a --mar. (--- q------ f----- (-o- q-e-r-a f-m-r- ------------------- (Yo) querría fumar.
Искате ли цигара? ¿-u--r-a- u----g-rril-o? ¿-------- u- c---------- ¿-u-r-í-s u- c-g-r-i-l-? ------------------------ ¿Querrías un cigarrillo?
Той иска огънче. (-l)-q---ría -n e-c----d-r. (--- q------ u- e---------- (-l- q-e-r-a u- e-c-n-e-o-. --------------------------- (Él) querría un encendedor.
Искам да пия нещо. (-o) q----ía beber-----. (--- q------ b---- a---- (-o- q-e-r-a b-b-r a-g-. ------------------------ (Yo) querría beber algo.
Искам да ям нещо. Q-e-----comer -l--. Q------ c---- a---- Q-e-r-a c-m-r a-g-. ------------------- Querría comer algo.
Искам да си отдъхна малко. Quer-------ca------- --c-. Q------ d-------- u- p---- Q-e-r-a d-s-a-s-r u- p-c-. -------------------------- Querría descansar un poco.
Бих искал / искала да Ви попитам нещо. Querrí- p--gu------ alg-. Q------ p---------- a---- Q-e-r-a p-e-u-t-r-e a-g-. ------------------------- Querría preguntarle algo.
Бих искал / искала да Ви помоля за нещо. Q-e-ría-p-d-rle algo. Q------ p------ a---- Q-e-r-a p-d-r-e a-g-. --------------------- Querría pedirle algo.
Бих искал / искала да Ви поканя на нещо. Qu-rr-a--nv----le-- ----- -lgo. Q------ i-------- / --- a a---- Q-e-r-a i-v-t-r-e / --a a a-g-. ------------------------------- Querría invitarle / -la a algo.
Какво обичате / желаете, моля? ¿Q-é q-err-a - des--? ¿--- q------ / d----- ¿-u- q-e-r-a / d-s-a- --------------------- ¿Qué querría / desea?
Желаете ли кафе? ¿-uer-ía----te---un-ca-é? ¿------- (------ u- c---- ¿-u-r-í- (-s-e-) u- c-f-? ------------------------- ¿Querría (usted) un café?
Или предпочитате чай? ¿O p-ef-ere un-té? ¿- p------- u- t-- ¿- p-e-i-r- u- t-? ------------------ ¿O prefiere un té?
Ние искаме да се приберем вкъщи. Qu--ríam---i--o- a --s-. Q--------- i---- a c---- Q-e-r-a-o- i-n-s a c-s-. ------------------------ Querríamos irnos a casa.
Желаете ли такси? ¿Qu---í--s un-tax-? ¿--------- u- t---- ¿-u-r-í-i- u- t-x-? ------------------- ¿Querríais un taxi?
Те искат да се обадят по телефона. (E-l-- / --las) --e----- lla-ar-por -e-é---o. (----- / e----- q------- l----- p-- t-------- (-l-o- / e-l-s- q-e-r-a- l-a-a- p-r t-l-f-n-. --------------------------------------------- (Ellos / ellas) querrían llamar por teléfono.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Два езика = два речеви центъра!

На нашия мозък не му прави впечатление, когато учим нов език. Това е така, защото той има различни зони за съхранение на различните езици. Не всички езици, които учим се съхраняват на едно място. Езиците, които научаваме като възрастни имат своя собствена складова площ. Това означава, че мозъкът обработва новите правила на друго място. Те не се съхраняват заедно с родния език. Хората, които растат двуезични, от друга страна, използват само един участък на мозъка. Множество проучвания са стигнали до това заключение. Невролози са изследвали различни участници в експерименти. Тези участници говорели два езика свободно. Една част от тестовата група, обаче ,била израснала с двата езика. Другата част, напротив, била научила втория език по-късно в живота. Изследователите могли да измерват мозъчната им дейност по време на езикови тестове. По този начин те можели да видят кои области на мозъка функционират по време на експеримента. И установили, че "късно" научилите езика имат два речеви центъра! Изследователите вече отдавна подозирали, че това е така. Хората с мозъчни увреждания показват различни признаци. Така че, увреждането на мозъка също може да доведе до проблеми с говора. Засегнатите често не могат да произнасят или разбират думи. Но двуезични жертви на катастрофи понякога показват необичайни симптоми. Техните речеви проблеми не винаги се отразяват и на двата езика. Ако само една част от мозъка е пострадала, другата все още може да функционира. Тогава пациентите говорят единия език по-добре от другия. Двата различни езика също отново се пре-научават с различна скорост. Това доказва, че двата езика не се съхраняват на едно и също място. Тъй като не са научени по едно и също време, те образуват два центъра. Все още не е известно как мозъкът ни управлява множеството езици. Но новите открития могат да доведат до нови учебни стратегии.