Разговорник

bg желая, бих желал, искам, бих искал нещо   »   ka სურვილი

70 [седемдесет]

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

70 [სამოცდაათი]

70 [samotsdaati]

სურვილი

[survili]

Изберете как искате да видите превода:   
български грузински Играйте Повече
Искате ли да пушите? მო-ევა---ებ---? მ----- გ------- მ-წ-ვ- გ-ე-ა-თ- --------------- მოწევა გნებავთ? 0
m-ts'--- -nebav-? m------- g------- m-t-'-v- g-e-a-t- ----------------- mots'eva gnebavt?
Искате ли да танцувате? ცეკვ- -ნ-ბ-ვ-? ც---- გ------- ც-კ-ა გ-ე-ა-თ- -------------- ცეკვა გნებავთ? 0
ts-k--a---eba--? t------ g------- t-e-'-a g-e-a-t- ---------------- tsek'va gnebavt?
Искате ли да се разходите? გ-სეი-ნ-ბა -ნება-თ? გ--------- გ------- გ-ს-ი-ნ-ბ- გ-ე-ა-თ- ------------------- გასეირნება გნებავთ? 0
g--ei--e-- gn--avt? g--------- g------- g-s-i-n-b- g-e-a-t- ------------------- gaseirneba gnebavt?
Искам да пуша. მო-ევ- მ-ნდ-. მ----- მ----- მ-წ-ვ- მ-ნ-ა- ------------- მოწევა მინდა. 0
m-t--eva-mi--a. m------- m----- m-t-'-v- m-n-a- --------------- mots'eva minda.
Искате ли цигара? გ--და --გა-ეტი? გ---- ს-------- გ-ნ-ა ს-გ-რ-ტ-? --------------- გინდა სიგარეტი? 0
gin-- --gar-t--? g---- s--------- g-n-a s-g-r-t-i- ---------------- ginda sigaret'i?
Той иска огънче. მ-ს ც-ცხლი--ნდ-. მ-- ც----- უ---- მ-ს ც-ც-ლ- უ-დ-. ---------------- მას ცეცხლი უნდა. 0
m---t-e-----i-u--a. m-- t-------- u---- m-s t-e-s-h-i u-d-. ------------------- mas tsetskhli unda.
Искам да пия нещо. რამ-ს დალევ---ი-და. რ---- დ----- მ----- რ-მ-ს დ-ლ-ვ- მ-ნ-ა- ------------------- რამის დალევა მინდა. 0
ramis-d--ev--m-n--. r---- d----- m----- r-m-s d-l-v- m-n-a- ------------------- ramis daleva minda.
Искам да ям нещо. რ---- ჭა-ა--ი---. რ---- ჭ--- მ----- რ-მ-ს ჭ-მ- მ-ნ-ა- ----------------- რამის ჭამა მინდა. 0
ram-----'-ma --nda. r---- c----- m----- r-m-s c-'-m- m-n-a- ------------------- ramis ch'ama minda.
Искам да си отдъхна малко. მინ-ა ც--ა-დ---სვ--ო. მ---- ც--- დ--------- მ-ნ-ა ც-ტ- დ-ვ-ს-ე-ო- --------------------- მინდა ცოტა დავისვენო. 0
m--d- -so--a ---i-----. m---- t----- d--------- m-n-a t-o-'- d-v-s-e-o- ----------------------- minda tsot'a davisveno.
Бих искал / искала да Ви попитам нещо. რაღა- -ინ-ა გკ---ოთ. რ---- მ---- გ------- რ-ღ-ც მ-ნ-ა გ-ი-ხ-თ- -------------------- რაღაც მინდა გკითხოთ. 0
r---at- -i-da g---tkh-t. r------ m---- g--------- r-g-a-s m-n-a g-'-t-h-t- ------------------------ raghats minda gk'itkhot.
Бих искал / искала да Ви помоля за нещо. რ---ც მ-ნ-----ხოვ-თ. რ---- მ---- გ------- რ-ღ-ც მ-ნ-ა გ-ხ-ვ-თ- -------------------- რაღაც მინდა გთხოვოთ. 0
ra------mi-d----kho-ot. r------ m---- g-------- r-g-a-s m-n-a g-k-o-o-. ----------------------- raghats minda gtkhovot.
Бих искал / искала да Ви поканя на нещо. რა--ზ- მ---ა-დ----ტი--თ. რ----- მ---- დ---------- რ-მ-ზ- მ-ნ-ა დ-გ-ა-ი-ო-. ------------------------ რამეზე მინდა დაგპატიჟოთ. 0
r----e--in-a-d-g-'a-'--hot. r----- m---- d------------- r-m-z- m-n-a d-g-'-t-i-h-t- --------------------------- rameze minda dagp'at'izhot.
Какво обичате / желаете, моля? რ- ---ბავთ? რ- გ------- რ- გ-ე-ა-თ- ----------- რა გნებავთ? 0
r--g----vt? r- g------- r- g-e-a-t- ----------- ra gnebavt?
Желаете ли кафе? გნებავ--ე----ჭ-ქა -ა-ა? გ------ ე--- ჭ--- ყ---- გ-ე-ა-თ ე-თ- ჭ-ქ- ყ-ვ-? ----------------------- გნებავთ ერთი ჭიქა ყავა? 0
g--------r---c---k---ava? g------ e--- c----- q---- g-e-a-t e-t- c-'-k- q-v-? ------------------------- gnebavt erti ch'ika qava?
Или предпочитате чай? თ- ე-თ- ჭ-ქ----ი --რჩევნ-ა-? თ- ე--- ჭ--- ჩ-- გ---------- თ- ე-თ- ჭ-ქ- ჩ-ი გ-რ-ე-ნ-ა-? ---------------------------- თუ ერთი ჭიქა ჩაი გირჩევნიათ? 0
tu -r-- -h--ka ch----i-c-ev-i-t? t- e--- c----- c--- g----------- t- e-t- c-'-k- c-a- g-r-h-v-i-t- -------------------------------- tu erti ch'ika chai girchevniat?
Ние искаме да се приберем вкъщи. ჩ----ს-ხ--- -ა-ვ-ა-------. ჩ--- ს----- წ----- გ------ ჩ-ე- ს-ხ-შ- წ-ს-ლ- გ-ი-დ-. -------------------------- ჩვენ სახლში წასვლა გვინდა. 0
c---n -ak-lshi-t--a--la gv---a. c---- s------- t------- g------ c-v-n s-k-l-h- t-'-s-l- g-i-d-. ------------------------------- chven sakhlshi ts'asvla gvinda.
Желаете ли такси? ტ-ქ---გნ-ბ-ვთ? ტ---- გ------- ტ-ქ-ი გ-ე-ა-თ- -------------- ტაქსი გნებავთ? 0
t'a-s- --eba--? t----- g------- t-a-s- g-e-a-t- --------------- t'aksi gnebavt?
Те искат да се обадят по телефона. თ---ნ-დარ-კ---გნე----. თ---- დ------ გ------- თ-ვ-ნ დ-რ-კ-ა გ-ე-ა-თ- ---------------------- თქვენ დარეკვა გნებავთ. 0
t-ven--a-e-'va ---ba-t. t---- d------- g------- t-v-n d-r-k-v- g-e-a-t- ----------------------- tkven darek'va gnebavt.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Два езика = два речеви центъра!

На нашия мозък не му прави впечатление, когато учим нов език. Това е така, защото той има различни зони за съхранение на различните езици. Не всички езици, които учим се съхраняват на едно място. Езиците, които научаваме като възрастни имат своя собствена складова площ. Това означава, че мозъкът обработва новите правила на друго място. Те не се съхраняват заедно с родния език. Хората, които растат двуезични, от друга страна, използват само един участък на мозъка. Множество проучвания са стигнали до това заключение. Невролози са изследвали различни участници в експерименти. Тези участници говорели два езика свободно. Една част от тестовата група, обаче ,била израснала с двата езика. Другата част, напротив, била научила втория език по-късно в живота. Изследователите могли да измерват мозъчната им дейност по време на езикови тестове. По този начин те можели да видят кои области на мозъка функционират по време на експеримента. И установили, че "късно" научилите езика имат два речеви центъра! Изследователите вече отдавна подозирали, че това е така. Хората с мозъчни увреждания показват различни признаци. Така че, увреждането на мозъка също може да доведе до проблеми с говора. Засегнатите често не могат да произнасят или разбират думи. Но двуезични жертви на катастрофи понякога показват необичайни симптоми. Техните речеви проблеми не винаги се отразяват и на двата езика. Ако само една част от мозъка е пострадала, другата все още може да функционира. Тогава пациентите говорят единия език по-добре от другия. Двата различни езика също отново се пре-научават с различна скорост. Това доказва, че двата езика не се съхраняват на едно и също място. Тъй като не са научени по едно и също време, те образуват два центъра. Все още не е известно как мозъкът ни управлява множеството езици. Но новите открития могат да доведат до нови учебни стратегии.