Разговорник

bg желая, бих желал, искам, бих искал нещо   »   ku to like something

70 [седемдесет]

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

70[heftê]

to like something

Изберете как искате да видите превода:   
български кюрдски (курманджи) Играйте Повече
Искате ли да пушите? Hû- dix-az-n-ci-----bik-şînin? H-- d------- c----- b--------- H-n d-x-a-i- c-x-r- b-k-ş-n-n- ------------------------------ Hûn dixwazin cixarê bikişînin? 0
Искате ли да танцувате? Hû- --xw-z-n d-ns ---in? H-- d------- d--- b----- H-n d-x-a-i- d-n- b-k-n- ------------------------ Hûn dixwazin dans bikin? 0
Искате ли да се разходите? H-- d--wa-i---i-in--e-ê? H-- d------- b---- g---- H-n d-x-a-i- b-ç-n g-r-? ------------------------ Hûn dixwazin biçin gerê? 0
Искам да пуша. Ez di-w-z----i--re-ê b-k-şînim. E- d------- c------- b--------- E- d-x-a-i- c-x-r-y- b-k-ş-n-m- ------------------------------- Ez dixwazim cixareyê bikişînim. 0
Искате ли цигара? Hû- c-xar---k--dix-azi-? H-- c--------- d-------- H-n c-x-r-y-k- d-x-a-i-? ------------------------ Hûn cixareyekî dixwazin? 0
Той иска огънче. Ew --i- --x---e. E- a--- d------- E- a-i- d-x-a-e- ---------------- Ew agir dixwaze. 0
Искам да пия нещо. E- --xwaz---t---ek----xwi-. E- d------- t------ v------ E- d-x-a-i- t-ş-e-î v-x-i-. --------------------------- Ez dixwazim tiştekî vexwim. 0
Искам да ям нещо. E--di-w--im-tişte---b-xw--. E- d------- t------ b------ E- d-x-a-i- t-ş-e-î b-x-i-. --------------------------- Ez dixwazim tiştekî bixwim. 0
Искам да си отдъхна малко. Ez dixw-zim p-çe---b------w- ve-i-. E- d------- p----- b---- x-- v----- E- d-x-a-i- p-ç-k- b-h-a x-e v-d-m- ----------------------------------- Ez dixwazim piçekê bêhna xwe vedim. 0
Бих искал / искала да Ви попитам нещо. Ez d--w------eş-e-- ji-w---ipi---m. E- d------- t------ j- w- b-------- E- d-x-a-i- t-ş-e-î j- w- b-p-r-i-. ----------------------------------- Ez dixwazim teştekî ji we bipirsim. 0
Бих искал / искала да Ви помоля за нещо. E- dixw--i---iştek--j--w-----a-b-kim. E- d------- t------ j- w- t--- b----- E- d-x-a-i- t-ş-e-î j- w- t-k- b-k-m- ------------------------------------- Ez dixwazim tiştekî ji we tika bikim. 0
Бих искал / искала да Ви поканя на нещо. E- -i--az-m-we-vexw-n-m--iş--k-. E- d------- w- v------- t------- E- d-x-a-i- w- v-x-î-i- t-ş-e-î- -------------------------------- Ez dixwazim we vexwînim tiştekî. 0
Какво обичате / желаете, моля? H-n--- ----azi- -----r--- -w--re? H-- ç- d------- j- k----- x-- r-- H-n ç- d-x-a-i- j- k-r-m- x-e r-? --------------------------------- Hûn çi dixwazin ji kerema xwe re? 0
Желаете ли кафе? Hûn--e-w--ekê-di-waz--? H-- q-------- d-------- H-n q-h-e-e-ê d-x-a-i-? ----------------------- Hûn qehweyekê dixwazin? 0
Или предпочитате чай? An-ça-----h-ld---jêr-n? A- ç----- h------------ A- ç-y-k- h-l-i-i-ê-i-? ----------------------- An çayekê hildibijêrin? 0
Ние искаме да се приберем вкъщи. Em--i-wa-i- bi--ne----ê. E- d------- b----- m---- E- d-x-a-i- b-ç-n- m-l-. ------------------------ Em dixwazin biçine malê. 0
Желаете ли такси? H----e-si-- --x-azin? H-- t------ d-------- H-n t-x-i-ê d-x-a-i-? --------------------- Hûn texsiyê dixwazin? 0
Те искат да се обадят по телефона. Hun-di---z-n-telef-nê b--i-. H-- d------- t------- b----- H-n d-x-a-i- t-l-f-n- b-k-n- ---------------------------- Hun dixwazin telefonê bikin. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Няма намерено видео!

Два езика = два речеви центъра!

На нашия мозък не му прави впечатление, когато учим нов език. Това е така, защото той има различни зони за съхранение на различните езици. Не всички езици, които учим се съхраняват на едно място. Езиците, които научаваме като възрастни имат своя собствена складова площ. Това означава, че мозъкът обработва новите правила на друго място. Те не се съхраняват заедно с родния език. Хората, които растат двуезични, от друга страна, използват само един участък на мозъка. Множество проучвания са стигнали до това заключение. Невролози са изследвали различни участници в експерименти. Тези участници говорели два езика свободно. Една част от тестовата група, обаче ,била израснала с двата езика. Другата част, напротив, била научила втория език по-късно в живота. Изследователите могли да измерват мозъчната им дейност по време на езикови тестове. По този начин те можели да видят кои области на мозъка функционират по време на експеримента. И установили, че "късно" научилите езика имат два речеви центъра! Изследователите вече отдавна подозирали, че това е така. Хората с мозъчни увреждания показват различни признаци. Така че, увреждането на мозъка също може да доведе до проблеми с говора. Засегнатите често не могат да произнасят или разбират думи. Но двуезични жертви на катастрофи понякога показват необичайни симптоми. Техните речеви проблеми не винаги се отразяват и на двата езика. Ако само една част от мозъка е пострадала, другата все още може да функционира. Тогава пациентите говорят единия език по-добре от другия. Двата различни езика също отново се пре-научават с различна скорост. Това доказва, че двата езика не се съхраняват на едно и също място. Тъй като не са научени по едно и също време, те образуват два центъра. Все още не е известно как мозъкът ни управлява множеството езици. Но новите открития могат да доведат до нови учебни стратегии.