Разговорник

bg желая, бих желал, искам, бих искал нещо   »   lv kaut ko vēlēties

70 [седемдесет]

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

70 [septiņdesmit]

kaut ko vēlēties

Изберете как искате да видите превода:   
български латвийски Играйте Повече
Искате ли да пушите? V-i -ū- vē-a-i-- -mē---? V-- J-- v------- s------ V-i J-s v-l-t-e- s-ē-ē-? ------------------------ Vai Jūs vēlaties smēķēt? 0
Искате ли да танцувате? Vai -ū------tie- --j-t? V-- J-- v------- d----- V-i J-s v-l-t-e- d-j-t- ----------------------- Vai Jūs vēlaties dejot? 0
Искате ли да се разходите? V-- J----ē----e- i-- p-s-a-gā-i--? V-- J-- v------- i-- p------------ V-i J-s v-l-t-e- i-t p-s-a-g-t-e-? ---------------------------------- Vai Jūs vēlaties iet pastaigāties? 0
Искам да пуша. Es-vē-os---ē---. E- v---- s------ E- v-l-s s-ē-ē-. ---------------- Es vēlos smēķēt. 0
Искате ли цигара? V-i -- vēli-- -ig--e--? V-- t- v----- c-------- V-i t- v-l-e- c-g-r-t-? ----------------------- Vai tu vēlies cigareti? 0
Той иска огънче. V-ņ----la----esmē-ēt. V--- v---- p--------- V-ņ- v-l-s p-e-m-ķ-t- --------------------- Viņš vēlas piesmēķēt. 0
Искам да пия нещо. E- v--os--au- ko-i-dzer-. E- v---- k--- k- i------- E- v-l-s k-u- k- i-d-e-t- ------------------------- Es vēlos kaut ko iedzert. 0
Искам да ям нещо. E----l---kau- -o----. E- v---- k--- k- ē--- E- v-l-s k-u- k- ē-t- --------------------- Es vēlos kaut ko ēst. 0
Искам да си отдъхна малко. E---ē----n---u-z -t-ūs--e-. E- v---- n------ a--------- E- v-l-s n-d-u-z a-p-s-i-s- --------------------------- Es vēlos nedaudz atpūsties. 0
Бих искал / искала да Ви попитам нещо. E- v-l-s-J-ms-ko -a----ā-. E- v---- J--- k- p-------- E- v-l-s J-m- k- p-j-u-ā-. -------------------------- Es vēlos Jums ko pajautāt. 0
Бих искал / искала да Ви помоля за нещо. Es--ē-----u-s-ko--ū-t. E- v---- J--- k- l---- E- v-l-s J-m- k- l-g-. ---------------------- Es vēlos Jums ko lūgt. 0
Бих искал / искала да Ви поканя на нещо. E- -ē--s J-- -- -----ko-------n-t. E- v---- J-- u- k--- k- u--------- E- v-l-s J-s u- k-u- k- u-a-c-n-t- ---------------------------------- Es vēlos Jūs uz kaut ko uzaicināt. 0
Какво обичате / желаете, моля? K- -ūs--l-d-u--vē--t---? K- J--- l----- v-------- K- J-s- l-d-u- v-l-t-e-? ------------------------ Ko Jūs, lūdzu, vēlaties? 0
Желаете ли кафе? Vai-Jūs vēl-t-es-k--iju? V-- J-- v------- k------ V-i J-s v-l-t-e- k-f-j-? ------------------------ Vai Jūs vēlaties kafiju? 0
Или предпочитате чай? V--b-- Jūs-l-bā---ēl----s tēju? V----- J-- l---- v------- t---- V-r-ū- J-s l-b-k v-l-t-e- t-j-? ------------------------------- Varbūt Jūs labāk vēlaties tēju? 0
Ние искаме да се приберем вкъщи. M-------mi----ra--t m-j-s. M-- v------- b----- m----- M-s v-l-m-e- b-a-k- m-j-s- -------------------------- Mēs vēlamies braukt mājās. 0
Желаете ли такси? V-----s-vē-----s -akso-et-u? V-- J-- v------- t---------- V-i J-s v-l-t-e- t-k-o-e-r-? ---------------------------- Vai Jūs vēlaties taksometru? 0
Те искат да се обадят по телефона. Vi-i -ēla- p-e--a--t. V--- v---- p--------- V-ņ- v-l-s p-e-v-n-t- --------------------- Viņi vēlas piezvanīt. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Два езика = два речеви центъра!

На нашия мозък не му прави впечатление, когато учим нов език. Това е така, защото той има различни зони за съхранение на различните езици. Не всички езици, които учим се съхраняват на едно място. Езиците, които научаваме като възрастни имат своя собствена складова площ. Това означава, че мозъкът обработва новите правила на друго място. Те не се съхраняват заедно с родния език. Хората, които растат двуезични, от друга страна, използват само един участък на мозъка. Множество проучвания са стигнали до това заключение. Невролози са изследвали различни участници в експерименти. Тези участници говорели два езика свободно. Една част от тестовата група, обаче ,била израснала с двата езика. Другата част, напротив, била научила втория език по-късно в живота. Изследователите могли да измерват мозъчната им дейност по време на езикови тестове. По този начин те можели да видят кои области на мозъка функционират по време на експеримента. И установили, че "късно" научилите езика имат два речеви центъра! Изследователите вече отдавна подозирали, че това е така. Хората с мозъчни увреждания показват различни признаци. Така че, увреждането на мозъка също може да доведе до проблеми с говора. Засегнатите често не могат да произнасят или разбират думи. Но двуезични жертви на катастрофи понякога показват необичайни симптоми. Техните речеви проблеми не винаги се отразяват и на двата езика. Ако само една част от мозъка е пострадала, другата все още може да функционира. Тогава пациентите говорят единия език по-добре от другия. Двата различни езика също отново се пре-научават с различна скорост. Това доказва, че двата езика не се съхраняват на едно и също място. Тъй като не са научени по едно и също време, те образуват два центъра. Все още не е известно как мозъкът ни управлява множеството езици. Но новите открития могат да доведат до нови учебни стратегии.