Разговорник

bg желая, бих желал, искам, бих искал нещо   »   mk нешто сака

70 [седемдесет]

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

70 [седумдесет]

70 [syedoomdyesyet]

нешто сака

[nyeshto saka]

Изберете как искате да видите превода:   
български македонски Играйте Повече
Искате ли да пушите? Са-ат--л---а--у-и-е? С----- л- д- п------ С-к-т- л- д- п-ш-т-? -------------------- Сакате ли да пушите? 0
S-ka-ye------ -oos-----? S------ l- d- p--------- S-k-t-e l- d- p-o-h-t-e- ------------------------ Sakatye li da pooshitye?
Искате ли да танцувате? С-к--- л--------цу-ат-? С----- л- д- т--------- С-к-т- л- д- т-н-у-а-е- ----------------------- Сакате ли да танцувате? 0
S--atye-li--- tan-zo--at-e? S------ l- d- t------------ S-k-t-e l- d- t-n-z-o-a-y-? --------------------------- Sakatye li da tantzoovatye?
Искате ли да се разходите? С--ате--- да -- -рош--ат-? С----- л- д- с- п--------- С-к-т- л- д- с- п-о-е-а-е- -------------------------- Сакате ли да се прошетате? 0
Sa-a--e--i d- --e---o-h-----ye? S------ l- d- s-- p------------ S-k-t-e l- d- s-e p-o-h-e-a-y-? ------------------------------- Sakatye li da sye proshyetatye?
Искам да пуша. Јас-с-----д- п----. Ј-- с---- д- п----- Ј-с с-к-м д- п-ш-м- ------------------- Јас сакам да пушам. 0
Јa- s--am-da-po-sh-m. Ј-- s---- d- p------- Ј-s s-k-m d- p-o-h-m- --------------------- Јas sakam da poosham.
Искате ли цигара? С--аш-л---дн- ц-гар-? С---- л- е--- ц------ С-к-ш л- е-н- ц-г-р-? --------------------- Сакаш ли една цигара? 0
Sakash l------- t--gua-a? S----- l- y---- t-------- S-k-s- l- y-d-a t-i-u-r-? ------------------------- Sakash li yedna tziguara?
Той иска огънче. Т-ј-сак----п--ка. Т-- с--- з------- Т-ј с-к- з-п-л-а- ----------------- Тој сака запалка. 0
T---saka zap----. T-- s--- z------- T-ј s-k- z-p-l-a- ----------------- Toј saka zapalka.
Искам да пия нещо. С--ам-да------пија---ешт-. С---- д- с- н------ н----- С-к-м д- с- н-п-ј-м н-ш-о- -------------------------- Сакам да се напијам нешто. 0
Sa-a--d---ye n--iјam n--shto. S---- d- s-- n------ n------- S-k-m d- s-e n-p-ј-m n-e-h-o- ----------------------------- Sakam da sye napiјam nyeshto.
Искам да ям нещо. Са-а--д- ј-д-м неш--. С---- д- ј---- н----- С-к-м д- ј-д-м н-ш-о- --------------------- Сакам да јадам нешто. 0
S---m--- --d-- n----t-. S---- d- ј---- n------- S-k-m d- ј-d-m n-e-h-o- ----------------------- Sakam da јadam nyeshto.
Искам да си отдъхна малко. С---- ---к---а--е о----ам. С---- м---- д- с- о------- С-к-м м-л-у д- с- о-м-р-м- -------------------------- Сакам малку да се одморам. 0
S-------l-o--d--------mo---. S---- m----- d- s-- o------- S-k-m m-l-o- d- s-e o-m-r-m- ---------------------------- Sakam malkoo da sye odmoram.
Бих искал / искала да Ви попитам нещо. С---м д---е п-а-а- ----о. С---- д- В- п----- н----- С-к-м д- В- п-а-а- н-ш-о- ------------------------- Сакам да Ве прашам нешто. 0
S--am d--Vye-p-asha- -y--hto. S---- d- V-- p------ n------- S-k-m d- V-e p-a-h-m n-e-h-o- ----------------------------- Sakam da Vye prasham nyeshto.
Бих искал / искала да Ви помоля за нещо. С-к-- да--е ---о------ не-то. С---- д- В- з------ з- н----- С-к-м д- В- з-м-л-м з- н-ш-о- ----------------------------- Сакам да Ве замолам за нешто. 0
S-k-m d---y- z------ ----yesh--. S---- d- V-- z------ z- n------- S-k-m d- V-e z-m-l-m z- n-e-h-o- -------------------------------- Sakam da Vye zamolam za nyeshto.
Бих искал / искала да Ви поканя на нещо. С---м -а В--пок-н---за ----о. С---- д- В- п------ з- н----- С-к-м д- В- п-к-н-м з- н-ш-о- ----------------------------- Сакам да Ве поканам за нешто. 0
S-ka--d- -y- -o--n----a n-eshto. S---- d- V-- p------ z- n------- S-k-m d- V-e p-k-n-m z- n-e-h-o- -------------------------------- Sakam da Vye pokanam za nyeshto.
Какво обичате / желаете, моля? Што-сак-те, -ола-? Ш-- с------ м----- Ш-о с-к-т-, м-л-м- ------------------ Што сакате, молам? 0
Shto sa-atye, -ol-m? S--- s------- m----- S-t- s-k-t-e- m-l-m- -------------------- Shto sakatye, molam?
Желаете ли кафе? Са-а---л- -афе? С----- л- к---- С-к-т- л- к-ф-? --------------- Сакате ли кафе? 0
Sa-a-------k-fy-? S------ l- k----- S-k-t-e l- k-f-e- ----------------- Sakatye li kafye?
Или предпочитате чай? И-и--------с--а-- -а-? И-- п----- с----- ч--- И-и п-в-ќ- с-к-т- ч-ј- ---------------------- Или повеќе сакате чај? 0
I-- --v--k-y----k---- c-aј? I-- p-------- s------ c---- I-i p-v-e-j-e s-k-t-e c-a-? --------------------------- Ili povyekjye sakatye chaј?
Ние искаме да се приберем вкъщи. С---ме д- -атув--е---ка- дом-. С----- д- п------- н---- д---- С-к-м- д- п-т-в-м- н-к-ј д-м-. ------------------------------ Сакаме да патуваме накај дома. 0
Sa-a--e--a-pat---a--e-----ј --m-. S------ d- p--------- n---- d---- S-k-m-e d- p-t-o-a-y- n-k-ј d-m-. --------------------------------- Sakamye da patoovamye nakaј doma.
Желаете ли такси? С-кате--- та-си? С----- л- т----- С-к-т- л- т-к-и- ---------------- Сакате ли такси? 0
Sakatye -i-taksi? S------ l- t----- S-k-t-e l- t-k-i- ----------------- Sakatye li taksi?
Те искат да се обадят по телефона. Вие са-----да -е----ни-ат-. В-- с----- д- т------------ В-е с-к-т- д- т-л-ф-н-р-т-. --------------------------- Вие сакате да телефонирате. 0
V--e -a----- d- -y----fon-ra-y-. V--- s------ d- t--------------- V-y- s-k-t-e d- t-e-y-f-n-r-t-e- -------------------------------- Viye sakatye da tyelyefoniratye.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Два езика = два речеви центъра!

На нашия мозък не му прави впечатление, когато учим нов език. Това е така, защото той има различни зони за съхранение на различните езици. Не всички езици, които учим се съхраняват на едно място. Езиците, които научаваме като възрастни имат своя собствена складова площ. Това означава, че мозъкът обработва новите правила на друго място. Те не се съхраняват заедно с родния език. Хората, които растат двуезични, от друга страна, използват само един участък на мозъка. Множество проучвания са стигнали до това заключение. Невролози са изследвали различни участници в експерименти. Тези участници говорели два езика свободно. Една част от тестовата група, обаче ,била израснала с двата езика. Другата част, напротив, била научила втория език по-късно в живота. Изследователите могли да измерват мозъчната им дейност по време на езикови тестове. По този начин те можели да видят кои области на мозъка функционират по време на експеримента. И установили, че "късно" научилите езика имат два речеви центъра! Изследователите вече отдавна подозирали, че това е така. Хората с мозъчни увреждания показват различни признаци. Така че, увреждането на мозъка също може да доведе до проблеми с говора. Засегнатите често не могат да произнасят или разбират думи. Но двуезични жертви на катастрофи понякога показват необичайни симптоми. Техните речеви проблеми не винаги се отразяват и на двата езика. Ако само една част от мозъка е пострадала, другата все още може да функционира. Тогава пациентите говорят единия език по-добре от другия. Двата различни езика също отново се пре-научават с различна скорост. Това доказва, че двата езика не се съхраняват на едно и също място. Тъй като не са научени по едно и също време, те образуват два центъра. Все още не е известно как мозъкът ни управлява множеството езици. Но новите открития могат да доведат до нови учебни стратегии.