Разговорник

bg желая, бих желал, искам, бих искал нещо   »   ro „a dori” ceva

70 [седемдесет]

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

70 [şaptezeci]

„a dori” ceva

Изберете как искате да видите превода:   
български румънски Играйте Повече
Искате ли да пушите? Dor--i ---fu-a-i? D----- s- f------ D-r-ţ- s- f-m-ţ-? ----------------- Doriţi să fumaţi? 0
Искате ли да танцувате? D--iţ- s---a----i? D----- s- d------- D-r-ţ- s- d-n-a-i- ------------------ Doriţi să dansaţi? 0
Искате ли да се разходите? D-ri-i s---e-g--i-----li-b-r-? D----- s- m------ l- p-------- D-r-ţ- s- m-r-e-i l- p-i-b-r-? ------------------------------ Doriţi să mergeţi la plimbare? 0
Искам да пуша. Vre---s- f-me-. V---- s- f----- V-e-u s- f-m-z- --------------- Vreau să fumez. 0
Искате ли цигара? V-ei---ţ---r-? V--- o ţ------ V-e- o ţ-g-r-? -------------- Vrei o ţigară? 0
Той иска огънче. E- vr-a-un f-c. E- v--- u- f--- E- v-e- u- f-c- --------------- El vrea un foc. 0
Искам да пия нещо. Do-e---s--be-u -ev-. D----- s- b--- c---- D-r-s- s- b-a- c-v-. -------------------- Doresc să beau ceva. 0
Искам да ям нещо. D---s- -ă mă-â-c --v-. D----- s- m----- c---- D-r-s- s- m-n-n- c-v-. ---------------------- Doresc să mănânc ceva. 0
Искам да си отдъхна малко. Do-e-- -ă m- odihn-sc pu-in. D----- s- m- o------- p----- D-r-s- s- m- o-i-n-s- p-ţ-n- ---------------------------- Doresc să mă odihnesc puţin. 0
Бих искал / искала да Ви попитам нещо. Do-es- să v--în-reb-c--a. D----- s- v- î----- c---- D-r-s- s- v- î-t-e- c-v-. ------------------------- Doresc să vă întreb ceva. 0
Бих искал / искала да Ви помоля за нещо. Dor--- s- -- -o- c-va. D----- s- v- r-- c---- D-r-s- s- v- r-g c-v-. ---------------------- Doresc să vă rog ceva. 0
Бих искал / искала да Ви поканя на нещо. D-resc -ă-vă i--i- l- -e-a. D----- s- v- i---- l- c---- D-r-s- s- v- i-v-t l- c-v-. --------------------------- Doresc să vă invit la ceva. 0
Какво обичате / желаете, моля? C---ori-- -ă-r--? C- d----- v- r--- C- d-r-ţ- v- r-g- ----------------- Ce doriţi vă rog? 0
Желаете ли кафе? Do---- o ---e-? D----- o c----- D-r-ţ- o c-f-a- --------------- Doriţi o cafea? 0
Или предпочитате чай? Sa- do-i-----i-b-------ce-i? S-- d----- m-- b--- u- c---- S-u d-r-ţ- m-i b-n- u- c-a-? ---------------------------- Sau doriţi mai bine un ceai? 0
Ние искаме да се приберем вкъщи. Vr----- --rg----ca--. V--- s- m----- a----- V-e- s- m-r-e- a-a-ă- --------------------- Vrem să mergem acasă. 0
Желаете ли такси? V-e----- -axi? V---- u- t---- V-e-i u- t-x-? -------------- Vreţi un taxi? 0
Те искат да се обадят по телефона. E- v-- s- -e---n-t--e-on. E- v-- s- d-- u- t------- E- v-r s- d-a u- t-l-f-n- ------------------------- Ei vor să dea un telefon. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Два езика = два речеви центъра!

На нашия мозък не му прави впечатление, когато учим нов език. Това е така, защото той има различни зони за съхранение на различните езици. Не всички езици, които учим се съхраняват на едно място. Езиците, които научаваме като възрастни имат своя собствена складова площ. Това означава, че мозъкът обработва новите правила на друго място. Те не се съхраняват заедно с родния език. Хората, които растат двуезични, от друга страна, използват само един участък на мозъка. Множество проучвания са стигнали до това заключение. Невролози са изследвали различни участници в експерименти. Тези участници говорели два езика свободно. Една част от тестовата група, обаче ,била израснала с двата езика. Другата част, напротив, била научила втория език по-късно в живота. Изследователите могли да измерват мозъчната им дейност по време на езикови тестове. По този начин те можели да видят кои области на мозъка функционират по време на експеримента. И установили, че "късно" научилите езика имат два речеви центъра! Изследователите вече отдавна подозирали, че това е така. Хората с мозъчни увреждания показват различни признаци. Така че, увреждането на мозъка също може да доведе до проблеми с говора. Засегнатите често не могат да произнасят или разбират думи. Но двуезични жертви на катастрофи понякога показват необичайни симптоми. Техните речеви проблеми не винаги се отразяват и на двата езика. Ако само една част от мозъка е пострадала, другата все още може да функционира. Тогава пациентите говорят единия език по-добре от другия. Двата различни езика също отново се пре-научават с различна скорост. Това доказва, че двата езика не се съхраняват на едно и също място. Тъй като не са научени по едно и също време, те образуват два центъра. Все още не е известно как мозъкът ни управлява множеството езици. Но новите открития могат да доведат до нови учебни стратегии.