Разговорник

bg желая, бих желал, искам, бих искал нещо   »   sk niečo chcieť / želať si

70 [седемдесет]

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

70 [sedemdesiat]

niečo chcieť / želať si

Изберете как искате да видите превода:   
български словашки Играйте Повече
Искате ли да пушите? C---li-by-st- -ajči-? C----- b- s-- f------ C-c-l- b- s-e f-j-i-? --------------------- Chceli by ste fajčiť? 0
Искате ли да танцувате? Ch--li b--s-e--anco-ať? C----- b- s-- t-------- C-c-l- b- s-e t-n-o-a-? ----------------------- Chceli by ste tancovať? 0
Искате ли да се разходите? C---l--b- ste-sa--s- p----á-za-? C----- b- s-- s- í-- p---------- C-c-l- b- s-e s- í-ť p-e-h-d-a-? -------------------------------- Chceli by ste sa ísť prechádzať? 0
Искам да пуша. C--e--b- s-m f-j--ť. C---- b- s-- f------ C-c-l b- s-m f-j-i-. -------------------- Chcel by som fajčiť. 0
Искате ли цигара? C---l-a- -y ---c--are-u? C------- b- s- c-------- C-c-l-a- b- s- c-g-r-t-? ------------------------ Chcel(a) by si cigaretu? 0
Той иска огънче. Ch-e- -y oheň. C---- b- o---- C-c-l b- o-e-. -------------- Chcel by oheň. 0
Искам да пия нещо. Ch---(a)--y som--i-čo-pi-. C------- b- s-- n---- p--- C-c-l-a- b- s-m n-e-o p-ť- -------------------------- Chcel(a) by som niečo piť. 0
Искам да ям нещо. Chce--a)--- -om nie-----sť. C------- b- s-- n---- j---- C-c-l-a- b- s-m n-e-o j-s-. --------------------------- Chcel(a) by som niečo jesť. 0
Искам да си отдъхна малко. Chc-l(a)--y--o---- t-o-hu o-poči-úť. C------- b- s-- s- t----- o--------- C-c-l-a- b- s-m s- t-o-h- o-p-č-n-ť- ------------------------------------ Chcel(a) by som si trochu odpočinúť. 0
Бих искал / искала да Ви попитам нещо. C--el--)-by---- sa -ás n-eč- -pýt-ť. C------- b- s-- s- V-- n---- s------ C-c-l-a- b- s-m s- V-s n-e-o s-ý-a-. ------------------------------------ Chcel(a) by som sa Vás niečo spýtať. 0
Бих искал / искала да Ви помоля за нещо. C-c-l(a) by--om---s-o-------p--ros-ť. C------- b- s-- V-- o n---- p-------- C-c-l-a- b- s-m V-s o n-e-o p-p-o-i-. ------------------------------------- Chcel(a) by som Vás o niečo poprosiť. 0
Бих искал / искала да Ви поканя на нещо. C-c-l(-) b- s-m V-s n- ------po-v-ť. C------- b- s-- V-- n- n---- p------ C-c-l-a- b- s-m V-s n- n-e-o p-z-a-. ------------------------------------ Chcel(a) by som Vás na niečo pozvať. 0
Какво обичате / желаете, моля? Č- -i ž--á-e--pr--ím? Č- s- ž------ p------ Č- s- ž-l-t-, p-o-í-? --------------------- Čo si želáte, prosím? 0
Желаете ли кафе? Že------i -áv-? Ž----- s- k---- Ž-l-t- s- k-v-? --------------- Želáte si kávu? 0
Или предпочитате чай? A---o--i -a---j --lá-e-č-j? A---- s- r----- ž----- č--- A-e-o s- r-d-e- ž-l-t- č-j- --------------------------- Alebo si radšej želáte čaj? 0
Ние искаме да се приберем вкъщи. C--el- by--me-ís---om--. C----- b- s-- í-- d----- C-c-l- b- s-e í-ť d-m-v- ------------------------ Chceli by sme ísť domov. 0
Желаете ли такси? Chcel--b---t- -ax--? C----- b- s-- t----- C-c-l- b- s-e t-x-k- -------------------- Chceli by ste taxík? 0
Те искат да се обадят по телефона. Chc--i--- -----ono--ť. C----- b- t----------- C-c-l- b- t-l-f-n-v-ť- ---------------------- Chceli by telefonovať. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Два езика = два речеви центъра!

На нашия мозък не му прави впечатление, когато учим нов език. Това е така, защото той има различни зони за съхранение на различните езици. Не всички езици, които учим се съхраняват на едно място. Езиците, които научаваме като възрастни имат своя собствена складова площ. Това означава, че мозъкът обработва новите правила на друго място. Те не се съхраняват заедно с родния език. Хората, които растат двуезични, от друга страна, използват само един участък на мозъка. Множество проучвания са стигнали до това заключение. Невролози са изследвали различни участници в експерименти. Тези участници говорели два езика свободно. Една част от тестовата група, обаче ,била израснала с двата езика. Другата част, напротив, била научила втория език по-късно в живота. Изследователите могли да измерват мозъчната им дейност по време на езикови тестове. По този начин те можели да видят кои области на мозъка функционират по време на експеримента. И установили, че "късно" научилите езика имат два речеви центъра! Изследователите вече отдавна подозирали, че това е така. Хората с мозъчни увреждания показват различни признаци. Така че, увреждането на мозъка също може да доведе до проблеми с говора. Засегнатите често не могат да произнасят или разбират думи. Но двуезични жертви на катастрофи понякога показват необичайни симптоми. Техните речеви проблеми не винаги се отразяват и на двата езика. Ако само една част от мозъка е пострадала, другата все още може да функционира. Тогава пациентите говорят единия език по-добре от другия. Двата различни езика също отново се пре-научават с различна скорост. Това доказва, че двата езика не се съхраняват на едно и също място. Тъй като не са научени по едно и също време, те образуват два центъра. Все още не е известно как мозъкът ни управлява множеството езици. Но новите открития могат да доведат до нови учебни стратегии.