Разговорник

bg желая, бих желал, искам, бих искал нещо   »   sq tё dёshirosh diçka

70 [седемдесет]

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

70 [shtatёdhjetё]

tё dёshirosh diçka

Изберете как искате да видите превода:   
български албански Играйте Повече
Искате ли да пушите? A d-------- t- p--- d----? A dёshironi tё pini duhan? 0
Искате ли да танцувате? A d-------- t- k------? A dёshironi tё kёrceni? 0
Искате ли да се разходите? A d-------- t- d---- s-------? A dёshironi tё dilni shёtitje? 0
Искам да пуша. Dё------ t- p- d----. Dёshiroj tё pi duhan. 0
Искате ли цигара? A d------- n-- c-----? A dёshiron njё cigare? 0
Той иска огънче. Ai d------- z----. Ai dёshiron zjarr. 0
Искам да пия нещо. Dё------ t- p- d----. Dёshiroj tё pi diçka. 0
Искам да ям нещо. Dё------ t- h- d----. Dёshiroj tё ha diçka. 0
Искам да си отдъхна малко. Dё------ t- p----- p--. Dёshiroj tё pushoj pak. 0
Бих искал / искала да Ви попитам нещо. Dё------ t--- p--- p-- d----. Dёshiroj t’ju pyes pёr diçka. 0
Бих искал / искала да Ви помоля за нещо. Dё------ t--- k----- d----. Dёshiroj t’ju kёrkoj diçka. 0
Бих искал / искала да Ви поканя на нещо. Dё------ t--- f--- p-- d---. Dёshiroj t’ju ftoj pёr diku. 0
Какво обичате / желаете, моля? Çf--- d-------- j- l----? Çfarё dёshironi ju lutem? 0
Желаете ли кафе? A d-------- n-- k---? A dёshironi njё kafe? 0
Или предпочитате чай? Ap- j- p----- m- s---- n-- ç--? Apo ju pёlqen mё shumё njё çaj? 0
Ние искаме да се приберем вкъщи. Dё-------- t- s------ n- s-----. Dёshirojmë tё shkojmё nё shtёpi. 0
Желаете ли такси? A d-------- n-- t----? A dёshironi njё taksi? 0
Те искат да се обадят по телефона. At- d--------- t- t----------. Ata dёshirojnë tё telefonojnё. 0

Два езика = два речеви центъра!

На нашия мозък не му прави впечатление, когато учим нов език. Това е така, защото той има различни зони за съхранение на различните езици. Не всички езици, които учим се съхраняват на едно място. Езиците, които научаваме като възрастни имат своя собствена складова площ. Това означава, че мозъкът обработва новите правила на друго място. Те не се съхраняват заедно с родния език. Хората, които растат двуезични, от друга страна, използват само един участък на мозъка. Множество проучвания са стигнали до това заключение. Невролози са изследвали различни участници в експерименти. Тези участници говорели два езика свободно. Една част от тестовата група, обаче ,била израснала с двата езика. Другата част, напротив, била научила втория език по-късно в живота. Изследователите могли да измерват мозъчната им дейност по време на езикови тестове. По този начин те можели да видят кои области на мозъка функционират по време на експеримента. И установили, че "късно" научилите езика имат два речеви центъра! Изследователите вече отдавна подозирали, че това е така. Хората с мозъчни увреждания показват различни признаци. Така че, увреждането на мозъка също може да доведе до проблеми с говора. Засегнатите често не могат да произнасят или разбират думи. Но двуезични жертви на катастрофи понякога показват необичайни симптоми. Техните речеви проблеми не винаги се отразяват и на двата езика. Ако само една част от мозъка е пострадала, другата все още може да функционира. Тогава пациентите говорят единия език по-добре от другия. Двата различни езика също отново се пре-научават с различна скорост. Това доказва, че двата езика не се съхраняват на едно и също място. Тъй като не са научени по едно и също време, те образуват два центъра. Все още не е известно как мозъкът ни управлява множеството езици. Но новите открития могат да доведат до нови учебни стратегии.