Разговорник

bg желая, бих желал, искам, бих искал нещо   »   tr bir şey arzu etmek

70 [седемдесет]

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

70 [yetmiş]

bir şey arzu etmek

Изберете как искате да видите превода:   
български турски Играйте Повече
Искате ли да пушите? Siga---iç--k-i-t-y-r--us-nu-? S----- i---- i------ m------- S-g-r- i-m-k i-t-y-r m-s-n-z- ----------------------------- Sigara içmek istiyor musunuz? 0
Искате ли да танцувате? Da------e- i-t--o-----u--z? D--- e---- i------ m------- D-n- e-m-k i-t-y-r m-s-n-z- --------------------------- Dans etmek istiyor musunuz? 0
Искате ли да се разходите? G---e----it--k ist--o--mus-n-z? G------ g----- i------ m------- G-z-e-e g-t-e- i-t-y-r m-s-n-z- ------------------------------- Gezmeye gitmek istiyor musunuz? 0
Искам да пуша. Sig-ra -çm-- is-iy--u-. S----- i---- i--------- S-g-r- i-m-k i-t-y-r-m- ----------------------- Sigara içmek istiyorum. 0
Искате ли цигара? B-r-si-ara is-e- ---in? B-- s----- i---- m----- B-r s-g-r- i-t-r m-s-n- ----------------------- Bir sigara ister misin? 0
Той иска огънче. O (er--k-----ş-i-t---r. O (------ a--- i------- O (-r-e-) a-e- i-t-y-r- ----------------------- O (erkek) ateş istiyor. 0
Искам да пия нещо. Bir -----çm---is-iyo--m. B-- ş-- i---- i--------- B-r ş-y i-m-k i-t-y-r-m- ------------------------ Bir şey içmek istiyorum. 0
Искам да ям нещо. B--şe- ye--k --t----um. B----- y---- i--------- B-r-e- y-m-k i-t-y-r-m- ----------------------- Birşey yemek istiyorum. 0
Искам да си отдъхна малко. B--az di-le-m-- --t----u-. B---- d-------- i--------- B-r-z d-n-e-m-k i-t-y-r-m- -------------------------- Biraz dinlenmek istiyorum. 0
Бих искал / искала да Ви попитам нещо. Si-e---r şey--or-ak-i--i--ru-. S--- b-- ş-- s----- i--------- S-z- b-r ş-y s-r-a- i-t-y-r-m- ------------------------------ Size bir şey sormak istiyorum. 0
Бих искал / искала да Ви помоля за нещо. S--den b---ş---ri-a -tme- -s-i-orum. S----- b-- ş-- r--- e---- i--------- S-z-e- b-r ş-y r-c- e-m-k i-t-y-r-m- ------------------------------------ Sizden bir şey rica etmek istiyorum. 0
Бих искал / искала да Ви поканя на нещо. S--i bi- ş-ye ----t etme---stiyor--. S--- b-- ş--- d---- e---- i--------- S-z- b-r ş-y- d-v-t e-m-k i-t-y-r-m- ------------------------------------ Sizi bir şeye davet etmek istiyorum. 0
Какво обичате / желаете, моля? N---sti--r-un-z-l----n? N- i----------- l------ N- i-t-y-r-u-u- l-t-e-? ----------------------- Ne istiyorsunuz lütfen? 0
Желаете ли кафе? Bi----h-- i---r--i--n--? B-- k---- i---- m------- B-r k-h-e i-t-r m-s-n-z- ------------------------ Bir kahve ister misiniz? 0
Или предпочитате чай? Y--s- ---ı-m- t--cih e--r---i-? Y---- ç--- m- t----- e--------- Y-k-a ç-y- m- t-r-i- e-e-s-n-z- ------------------------------- Yoksa çayı mı tercih edersiniz? 0
Ние искаме да се приберем вкъщи. Eve-git-e- i---y-ru-. E-- g----- i--------- E-e g-t-e- i-t-y-r-z- --------------------- Eve gitmek istiyoruz. 0
Желаете ли такси? T--s- -st----i--ni-? T---- i---- m------- T-k-i i-t-r m-s-n-z- -------------------- Taksi ister misiniz? 0
Те искат да се обадят по телефона. Tel-fon ---ek-isti-or-ar. T------ e---- i---------- T-l-f-n e-m-k i-t-y-r-a-. ------------------------- Telefon etmek istiyorlar. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Два езика = два речеви центъра!

На нашия мозък не му прави впечатление, когато учим нов език. Това е така, защото той има различни зони за съхранение на различните езици. Не всички езици, които учим се съхраняват на едно място. Езиците, които научаваме като възрастни имат своя собствена складова площ. Това означава, че мозъкът обработва новите правила на друго място. Те не се съхраняват заедно с родния език. Хората, които растат двуезични, от друга страна, използват само един участък на мозъка. Множество проучвания са стигнали до това заключение. Невролози са изследвали различни участници в експерименти. Тези участници говорели два езика свободно. Една част от тестовата група, обаче ,била израснала с двата езика. Другата част, напротив, била научила втория език по-късно в живота. Изследователите могли да измерват мозъчната им дейност по време на езикови тестове. По този начин те можели да видят кои области на мозъка функционират по време на експеримента. И установили, че "късно" научилите езика имат два речеви центъра! Изследователите вече отдавна подозирали, че това е така. Хората с мозъчни увреждания показват различни признаци. Така че, увреждането на мозъка също може да доведе до проблеми с говора. Засегнатите често не могат да произнасят или разбират думи. Но двуезични жертви на катастрофи понякога показват необичайни симптоми. Техните речеви проблеми не винаги се отразяват и на двата езика. Ако само една част от мозъка е пострадала, другата все още може да функционира. Тогава пациентите говорят единия език по-добре от другия. Двата различни езика също отново се пре-научават с различна скорост. Това доказва, че двата езика не се съхраняват на едно и също място. Тъй като не са научени по едно и също време, те образуват два центъра. Все още не е известно как мозъкът ни управлява множеството езици. Но новите открития могат да доведат до нови учебни стратегии.