Разговорник

bg желая, бих желал, искам, бих искал нещо   »   zh 喜欢某事

70 [седемдесет]

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

70[七十]

70 [Qīshí]

喜欢某事

[xǐhuān mǒu shì]

Изберете как искате да видите превода:   
български китайски (опростен) Играйте Повече
Искате ли да пушите? 您 - -烟 - ？ 您 想 抽- 吗 ？ 您 想 抽- 吗 ？ ---------- 您 想 抽烟 吗 ？ 0
ní--x-ǎng -hō-yān--a? n-- x---- c------ m-- n-n x-ǎ-g c-ō-y-n m-? --------------------- nín xiǎng chōuyān ma?
Искате ли да танцувате? 您----- --？ 您 想 跳- 吗 ？ 您 想 跳- 吗 ？ ---------- 您 想 跳舞 吗 ？ 0
N----iǎ-g-----wǔ --? N-- x---- t----- m-- N-n x-ǎ-g t-à-w- m-? -------------------- Nín xiǎng tiàowǔ ma?
Искате ли да се разходите? 您 - 去 -步 吗-？ 您 想 去 散- 吗 ？ 您 想 去 散- 吗 ？ ------------ 您 想 去 散步 吗 ？ 0
Ní- -i-ng ---sà-bù ma? N-- x---- q- s---- m-- N-n x-ǎ-g q- s-n-ù m-? ---------------------- Nín xiǎng qù sànbù ma?
Искам да пуша. 我---抽- 。 我 想 抽- 。 我 想 抽- 。 -------- 我 想 抽烟 。 0
Wǒ ---ng-ch-uyān. W- x---- c------- W- x-ǎ-g c-ō-y-n- ----------------- Wǒ xiǎng chōuyān.
Искате ли цигара? 你 - ---支 烟 吗-？ 你 想 要 一- 烟 吗 ？ 你 想 要 一- 烟 吗 ？ -------------- 你 想 要 一支 烟 吗 ？ 0
Nǐ----n- -----ī -----ān m-? N- x---- y-- y- z-- y-- m-- N- x-ǎ-g y-o y- z-ī y-n m-? --------------------------- Nǐ xiǎng yào yī zhī yān ma?
Той иска огънче. 他---要-打火机 。 他 想 要 打-- 。 他 想 要 打-机 。 ----------- 他 想 要 打火机 。 0
T-----n- --o d--uǒj-. T- x---- y-- d------- T- x-ǎ-g y-o d-h-ǒ-ī- --------------------- Tā xiǎng yào dǎhuǒjī.
Искам да пия нещо. 我 想 喝-儿 -西-。 我 想 喝-- 东- 。 我 想 喝-儿 东- 。 ------------ 我 想 喝点儿 东西 。 0
Wǒ -iǎ-g -- diǎn--- ----xī. W- x---- h- d--- e- d------ W- x-ǎ-g h- d-ǎ- e- d-n-x-. --------------------------- Wǒ xiǎng hē diǎn er dōngxī.
Искам да ям нещо. 我-想 -点---- 。 我 想 吃-- 东- 。 我 想 吃-儿 东- 。 ------------ 我 想 吃点儿 东西 。 0
Wǒ-xi-n- -h- di-- er---ngx-. W- x---- c-- d--- e- d------ W- x-ǎ-g c-ī d-ǎ- e- d-n-x-. ---------------------------- Wǒ xiǎng chī diǎn er dōngxī.
Искам да си отдъхна малко. 我 ---息----。 我 想 休- 一- 。 我 想 休- 一- 。 ----------- 我 想 休息 一下 。 0
Wǒ ----g--i-xí yī--à. W- x---- x---- y----- W- x-ǎ-g x-ū-í y-x-à- --------------------- Wǒ xiǎng xiūxí yīxià.
Бих искал / искала да Ви попитам нещо. 我-- - 您--些--情 。 我 想 问 您 一- 事- 。 我 想 问 您 一- 事- 。 --------------- 我 想 问 您 一些 事情 。 0
W- -iǎ-- wèn n-n-yī--ē--hìqín-. W- x---- w-- n-- y---- s------- W- x-ǎ-g w-n n-n y-x-ē s-ì-í-g- ------------------------------- Wǒ xiǎng wèn nín yīxiē shìqíng.
Бих искал / искала да Ви помоля за нещо. 我 想-求 - -- 事- 。 我 想 求 您 点- 事- 。 我 想 求 您 点- 事- 。 --------------- 我 想 求 您 点儿 事情 。 0
Wǒ--i--g---ú nín-diǎn er-s-ìqí-g. W- x---- q-- n-- d--- e- s------- W- x-ǎ-g q-ú n-n d-ǎ- e- s-ì-í-g- --------------------------------- Wǒ xiǎng qiú nín diǎn er shìqíng.
Бих искал / искала да Ви поканя на нещо. 我 想 邀请 --。 我 想 邀- 您 。 我 想 邀- 您 。 ---------- 我 想 邀请 您 。 0
W- -iǎng yā----g-n-n. W- x---- y------ n--- W- x-ǎ-g y-o-ǐ-g n-n- --------------------- Wǒ xiǎng yāoqǐng nín.
Какво обичате / желаете, моля? 请- 您---点---么-？ 请- 您 要 点- 什- ？ 请- 您 要 点- 什- ？ -------------- 请问 您 要 点儿 什么 ？ 0
Qǐn-w-- n-- -àod-ǎn--r ------? Q------ n-- y------ e- s------ Q-n-w-n n-n y-o-i-n e- s-é-m-? ------------------------------ Qǐngwèn nín yàodiǎn er shénme?
Желаете ли кафе? 您-要--啡 --？ 您 要 咖- 吗 ？ 您 要 咖- 吗 ？ ---------- 您 要 咖啡 吗 ？ 0
N-- yào kāfēi --? N-- y-- k---- m-- N-n y-o k-f-i m-? ----------------- Nín yào kāfēi ma?
Или предпочитате чай? 或--您-更-欢 喝--？ 或- 您 更-- 喝- ？ 或- 您 更-欢 喝- ？ ------------- 或者 您 更喜欢 喝茶 ？ 0
H--zhě -----èn- -ǐh--- -ē-c-á? H----- n-- g--- x----- h- c--- H-ò-h- n-n g-n- x-h-ā- h- c-á- ------------------------------ Huòzhě nín gèng xǐhuān hē chá?
Ние искаме да се приберем вкъщи. 我--- ---。 我- 想 回- 。 我- 想 回- 。 --------- 我们 想 回家 。 0
W-men-x-ǎng h-- ---. W---- x---- h-- j--- W-m-n x-ǎ-g h-í j-ā- -------------------- Wǒmen xiǎng huí jiā.
Желаете ли такси? 你--要-打出---- ？ 你- 要 打--- 吗 ？ 你- 要 打-租- 吗 ？ ------------- 你们 要 打出租车 吗 ？ 0
N-men y-- dǎ chūzū--h- -a? N---- y-- d- c---- c-- m-- N-m-n y-o d- c-ū-ū c-ē m-? -------------------------- Nǐmen yào dǎ chūzū chē ma?
Те искат да се обадят по телефона. 他--想 --电--。 他- 想 打 电- 。 他- 想 打 电- 。 ----------- 他们 想 打 电话 。 0
Tā----xiǎn---ǎ di-nh--. T---- x---- d- d------- T-m-n x-ǎ-g d- d-à-h-à- ----------------------- Tāmen xiǎng dǎ diànhuà.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Два езика = два речеви центъра!

На нашия мозък не му прави впечатление, когато учим нов език. Това е така, защото той има различни зони за съхранение на различните езици. Не всички езици, които учим се съхраняват на едно място. Езиците, които научаваме като възрастни имат своя собствена складова площ. Това означава, че мозъкът обработва новите правила на друго място. Те не се съхраняват заедно с родния език. Хората, които растат двуезични, от друга страна, използват само един участък на мозъка. Множество проучвания са стигнали до това заключение. Невролози са изследвали различни участници в експерименти. Тези участници говорели два езика свободно. Една част от тестовата група, обаче ,била израснала с двата езика. Другата част, напротив, била научила втория език по-късно в живота. Изследователите могли да измерват мозъчната им дейност по време на езикови тестове. По този начин те можели да видят кои области на мозъка функционират по време на експеримента. И установили, че "късно" научилите езика имат два речеви центъра! Изследователите вече отдавна подозирали, че това е така. Хората с мозъчни увреждания показват различни признаци. Така че, увреждането на мозъка също може да доведе до проблеми с говора. Засегнатите често не могат да произнасят или разбират думи. Но двуезични жертви на катастрофи понякога показват необичайни симптоми. Техните речеви проблеми не винаги се отразяват и на двата езика. Ако само една част от мозъка е пострадала, другата все още може да функционира. Тогава пациентите говорят единия език по-добре от другия. Двата различни езика също отново се пре-научават с различна скорост. Това доказва, че двата езика не се съхраняват на едно и също място. Тъй като не са научени по едно и също време, те образуват два центъра. Все още не е известно как мозъкът ни управлява множеството езици. Но новите открития могат да доведат до нови учебни стратегии.