Разговорник

bg трябва да направя нещо   »   am የሆነ ነገር ለማድረግ / ማድረግ አለበት

72 [седемдесет и две]

трябва да направя нещо

трябва да направя нещо

72 [ሰባ ሁለት]

72 [seba huleti]

የሆነ ነገር ለማድረግ / ማድረግ አለበት

[yehone negeri lemesirati (āsigedaji)]

Изберете как искате да видите превода:   
български амхарски Играйте Повече
Трябва መ-- -ይ- መ-ረግ -ለበት መ-- ወ-- መ--- ያ--- መ-ን ወ-ም መ-ረ- ያ-በ- ----------------- መሆን ወይም መደረግ ያለበት 0
me--n------mi---d-r--- -al-b--i m----- w----- m------- y------- m-h-n- w-y-m- m-d-r-g- y-l-b-t- ------------------------------- mehoni weyimi mederegi yalebeti
Трябва да изпратя писмото. ፖ-----መላክ-አ---። ፖ---- መ-- አ---- ፖ-ታ-ን መ-ክ አ-ብ-። --------------- ፖስታውን መላክ አለብኝ። 0
pos-ta-in- -e-aki--l-b----. p--------- m----- ā-------- p-s-t-w-n- m-l-k- ā-e-i-y-. --------------------------- positawini melaki ālebinyi.
Трябва да платя хотела. ሆቴ---ክ-- አ---። ሆ-- መ--- አ---- ሆ-ል መ-ፈ- አ-ብ-። -------------- ሆቴል መክፈል አለብኝ። 0
h-tē-i m-k---l- -le---yi. h----- m------- ā-------- h-t-l- m-k-f-l- ā-e-i-y-. ------------------------- hotēli mekifeli ālebinyi.
Трябва да станеш рано. በ-ዋ----ሳ--አለብህ/-። በ--- መ--- አ------ በ-ዋ- መ-ሳ- አ-ብ-/-። ----------------- በጠዋት መነሳት አለብህ/ሽ። 0
be---wa-- m-n--at--āl---h--sh-. b-------- m------- ā----------- b-t-e-a-i m-n-s-t- ā-e-i-i-s-i- ------------------------------- bet’ewati menesati ālebihi/shi.
Трябва да работиш много. ብ----ራ- -ለብህ/-። ብ- መ--- አ------ ብ- መ-ራ- አ-ብ-/-። --------------- ብዙ መስራት አለብህ/ሽ። 0
b-z- m--irati---e-i--/sh-. b--- m------- ā----------- b-z- m-s-r-t- ā-e-i-i-s-i- -------------------------- bizu mesirati ālebihi/shi.
Трябва да си точен. በ--- መገ-ት -ለ---ሽ። በ--- መ--- አ------ በ-ኣ- መ-ኘ- አ-ብ-/-። ----------------- በሰኣቱ መገኘት አለብህ/ሽ። 0
b---’a-- me-e-y-ti āleb--i--hi. b------- m-------- ā----------- b-s-’-t- m-g-n-e-i ā-e-i-i-s-i- ------------------------------- bese’atu megenyeti ālebihi/shi.
Той трябва да зареди колата. እሱ -ዳጅ---ላት-አ-በት። እ- ነ-- መ--- አ---- እ- ነ-ጅ መ-ላ- አ-በ-። ----------------- እሱ ነዳጅ መሙላት አለበት። 0
i-u ----j--m---l-t--ā---e--. i-- n----- m------- ā------- i-u n-d-j- m-m-l-t- ā-e-e-i- ---------------------------- isu nedaji memulati ālebeti.
Той трябва да поправи колата. እ- ---ውን-መ-ገ---ለበት። እ- መ---- መ--- አ---- እ- መ-ና-ን መ-ገ- አ-በ-። ------------------- እሱ መኪናውን መጠገን አለበት። 0
isu mekīn-w-ni m---e-----āl-b--i. i-- m--------- m-------- ā------- i-u m-k-n-w-n- m-t-e-e-i ā-e-e-i- --------------------------------- isu mekīnawini met’egeni ālebeti.
Той трябва да измие колата. እ--መ--ውን------ለ--። እ- መ---- ማ-- አ---- እ- መ-ና-ን ማ-ብ አ-በ-። ------------------ እሱ መኪናውን ማጠብ አለበት። 0
i----ekī--wini-m-t--b- -l-b-ti. i-- m--------- m------ ā------- i-u m-k-n-w-n- m-t-e-i ā-e-e-i- ------------------------------- isu mekīnawini mat’ebi ālebeti.
Тя трябва да пазарува. እሷ -በያ ----ት አ---። እ- ገ-- መ---- አ---- እ- ገ-ያ መ-ብ-ት አ-ባ-። ------------------ እሷ ገበያ መገብየት አለባት። 0
iswa---b--- me-e-iye-- ā-e-ati. i--- g----- m--------- ā------- i-w- g-b-y- m-g-b-y-t- ā-e-a-i- ------------------------------- iswa gebeya megebiyeti ālebati.
Тя трябва да изчисти жилището. እሷ-መኖ--ውን ማ-ዳት-አለባ-። እ- መ----- ማ--- አ---- እ- መ-ሪ-ው- ማ-ዳ- አ-ባ-። -------------------- እሷ መኖሪያውን ማፅዳት አለባት። 0
is-a -en---y--in---at͟-’i--t- ā-e--ti. i--- m----------- m---------- ā------- i-w- m-n-r-y-w-n- m-t-s-i-a-i ā-e-a-i- -------------------------------------- iswa menorīyawini mat͟s’idati ālebati.
Тя трябва да изпере прането. እ- ልብ-ቹን ማጠ- አ-ባ-። እ- ል---- ማ-- አ---- እ- ል-ሶ-ን ማ-ብ አ-ባ-። ------------------ እሷ ልብሶቹን ማጠብ አለባት። 0
i--a---bis-c-un----t--b--ā------. i--- l---------- m------ ā------- i-w- l-b-s-c-u-i m-t-e-i ā-e-a-i- --------------------------------- iswa libisochuni mat’ebi ālebati.
Ние трябва да тръгваме веднага за училище. እ- -ደ -ም-ር- ቤ- ወድ-ው ----አ-ብን። እ- ወ- ት---- ቤ- ወ--- መ-- አ---- እ- ወ- ት-ህ-ት ቤ- ወ-ያ- መ-ድ አ-ብ-። ----------------------------- እኛ ወደ ትምህርት ቤት ወድያው መሄድ አለብን። 0
in-- -e-- ----h-r-ti-------e-iy-----e-ēd- -le----. i--- w--- t--------- b--- w------- m----- ā------- i-y- w-d- t-m-h-r-t- b-t- w-d-y-w- m-h-d- ā-e-i-i- -------------------------------------------------- inya wede timihiriti bēti wediyawi mehēdi ālebini.
Ние трябва да тръгваме веднага за работа. እ- ወደ-ስራ --ያው -ሄድ--ለብን። እ- ወ- ስ- ወ--- መ-- አ---- እ- ወ- ስ- ወ-ያ- መ-ድ አ-ብ-። ----------------------- እኛ ወደ ስራ ወድያው መሄድ አለብን። 0
in-a -ed--sira -ediy-w-----ēd- -l--i-i. i--- w--- s--- w------- m----- ā------- i-y- w-d- s-r- w-d-y-w- m-h-d- ā-e-i-i- --------------------------------------- inya wede sira wediyawi mehēdi ālebini.
Ние трябва да отидем веднага на лекар. እ- ወ--ዶ-ተ--ወድ-ው መ-ድ-አለብ-። እ- ወ- ዶ--- ወ--- መ-- አ---- እ- ወ- ዶ-ተ- ወ-ያ- መ-ድ አ-ብ-። ------------------------- እኛ ወደ ዶክተር ወድያው መሄድ አለብን። 0
i------de d--i--r- --di-a-i -e--d- --eb---. i--- w--- d------- w------- m----- ā------- i-y- w-d- d-k-t-r- w-d-y-w- m-h-d- ā-e-i-i- ------------------------------------------- inya wede dokiteri wediyawi mehēdi ālebini.
Вие трябва да чакате автобуса. እ--- አ---- ---- አለባ--። እ--- አ---- መ--- አ----- እ-ን- አ-ቶ-ስ መ-በ- አ-ባ-ሁ- ---------------------- እናንተ አውቶቢስ መጠበቅ አለባችሁ። 0
i--nite-ā-i----s--m-t--bek-i-ā--b-c-ih-. i------ ā-------- m--------- ā---------- i-a-i-e ā-i-o-ī-i m-t-e-e-’- ā-e-a-h-h-. ---------------------------------------- inanite āwitobīsi met’ebek’i ālebachihu.
Вие трябва да чакате влака. እ--ተ ባ-- --በ--አለባ-ሁ። እ--- ባ-- መ--- አ----- እ-ን- ባ-ር መ-በ- አ-ባ-ሁ- -------------------- እናንተ ባቡር መጠበቅ አለባችሁ። 0
i-ani-e b-bu-i --t-e----- ā---ach-hu. i------ b----- m--------- ā---------- i-a-i-e b-b-r- m-t-e-e-’- ā-e-a-h-h-. ------------------------------------- inanite baburi met’ebek’i ālebachihu.
Вие трябва да чакате таксито. እ--- -ክ-----ቅ--ለባች-። እ--- ታ-- መ--- አ----- እ-ን- ታ-ሲ መ-በ- አ-ባ-ሁ- -------------------- እናንተ ታክሲ መጠበቅ አለባችሁ። 0
i--ni-- t--i-ī me-’--ek-i-ā--b-c-i-u. i------ t----- m--------- ā---------- i-a-i-e t-k-s- m-t-e-e-’- ā-e-a-h-h-. ------------------------------------- inanite takisī met’ebek’i ālebachihu.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Няма намерено видео!

Защо има толкова много различни езици?

Днес има над 6000 различни езика по света. Ето защо имаме нужда от устни и писмени преводачи. Преди много време, всички все още говорели на един и същи език. Това се променило, обаче, когато хората започнали да мигрират. Те напуснали своята африканска родина и се разпръснали по целия свят. Това пространствено разделение също довело и до езиково разделение. Защото всеки народ разработил своя собствена форма на комуникация. Много различни езици произлезли от общия пра-език. Но човек никога не остава на едно място задълго. Така че езиците ставали все по- разделени един от друг. Някъде в този процес, един и същ общ корен вече не можел да бъде разпознат. Освен това, никой народ не е живял в изолация в продължение на хиляди години. Но винаги е имал контакти с други народи. Това променяло езиците. Те взимали елементи от чужди езици или се сливали. Поради това развитието на езиците никога не спирало. Ето защо, миграциите и контактите с нови народи обясняват множеството езици. Защо езиците са толкова различни, това вече е друг въпрос. Всеки еволюция следва определени правила. Така че трябва да има причина езиците да са такива, каквито са. Поради тези причини, учените се интересуват от тях вече години наред. Те искат да разберат защо езиците се развиват по различен начин. С цел да се изследва това, е нужно да се проследи историята на езиците. Чак тогава може да се определи какво ги е променило. Все още е неизвестно какво оказва влияние върху развитието на езиците. Културните фактори сякаш са по-важни от биологичните фактори. Така да се каже, историята на различните народи формира техните езици. Очевидно, езиците ни казват повече, отколкото знаем...