Разговорник

bg трябва да направя нещо   »   he ‫חייבים משהו‬

72 [седемдесет и две]

трябва да направя нещо

трябва да направя нещо

‫72 [שבעים ושתיים]‬

72 [shiv\'im ushtaym]

‫חייבים משהו‬

[xayavim mashehu]

Изберете как искате да видите превода:   
български иврит Играйте Повече
Трябва ‫ל--ו--מ---ח -----ו--ח--ב‬ ‫----- מ---- / ל---- ח---- ‫-ה-ו- מ-כ-ח / ל-י-ת ח-י-‬ -------------------------- ‫להיות מוכרח / להיות חייב‬ 0
l-hi---mu-hrax/li--o--xay-v l----- m------------- x---- l-h-o- m-k-r-x-l-h-o- x-y-v --------------------------- lihiot mukhrax/lihiot xayav
Трябва да изпратя писмото. ‫א----ו--ח-- ---ש--ח את-המ---.‬ ‫--- מ---- / ה ל---- א- ה------ ‫-נ- מ-כ-ח / ה ל-ל-ח א- ה-כ-ב-‬ ------------------------------- ‫אני מוכרח / ה לשלוח את המכתב.‬ 0
a-i----h-a-/mu-h-a--h---sh-o---e--h---kht--. a-- m---------------- l------- e- h--------- a-i m-k-r-x-m-k-r-x-h l-s-l-a- e- h-m-k-t-v- -------------------------------------------- ani mukhrax/mukhraxah lishloax et hamikhtav.
Трябва да платя хотела. ‫אני חי-- --- -----למ---.‬ ‫--- ח--- / ת ל--- ל------ ‫-נ- ח-י- / ת ל-ל- ל-ל-ן-‬ -------------------------- ‫אני חייב / ת לשלם למלון.‬ 0
ani--ay-----yevet--e--a-e- l-m--on. a-- x------------ l------- l------- a-i x-y-v-x-y-v-t l-s-a-e- l-m-l-n- ----------------------------------- ani xayav/xayevet leshalem lamalon.
Трябва да станеш рано. ‫-- /-ה----ר- - ה ל-ום מו--ם.‬ ‫-- / ה מ---- / ה ל--- מ------ ‫-ת / ה מ-כ-ח / ה ל-ו- מ-ק-ם-‬ ------------------------------ ‫את / ה מוכרח / ה לקום מוקדם.‬ 0
ata---- muk--a--mukhraxa- --q-m -uqda-. a------ m---------------- l---- m------ a-a-/-t m-k-r-x-m-k-r-x-h l-q-m m-q-a-. --------------------------------------- atah/at mukhrax/mukhraxah laqum muqdam.
Трябва да работиш много. ‫-ת --- ח----- --לע----ה-ב--‬ ‫-- / ה ח--- / ת ל---- ה----- ‫-ת / ה ח-י- / ת ל-ב-ד ה-ב-.- ----------------------------- ‫את / ה חייב / ת לעבוד הרבה.‬ 0
ata--at -a-av/-ayev----a-a-od h-r---. a------ x------------ l------ h------ a-a-/-t x-y-v-x-y-v-t l-'-v-d h-r-e-. ------------------------------------- atah/at xayav/xayevet la'avod harbeh.
Трябва да си точен. ‫-ת /-ה-מו-רח - ה--דייק.‬ ‫-- / ה מ---- / ה ל------ ‫-ת / ה מ-כ-ח / ה ל-י-ק-‬ ------------------------- ‫את / ה מוכרח / ה לדייק.‬ 0
a-ah/a- m----a-/m-------- --da--q. a------ m---------------- l------- a-a-/-t m-k-r-x-m-k-r-x-h l-d-y-q- ---------------------------------- atah/at mukhrax/mukhraxah ledayeq.
Той трябва да зареди колата. ‫-וא --כ-----דל-.‬ ‫--- מ---- ל------ ‫-ו- מ-כ-ח ל-ד-ק-‬ ------------------ ‫הוא מוכרח לתדלק.‬ 0
hu --k-r-x--e--dl-q. h- m------ l-------- h- m-k-r-x l-t-d-e-. -------------------- hu mukhrax letadleq.
Той трябва да поправи колата. ‫הוא-חי---ל-קן א--המכ---ת-‬ ‫--- ח--- ל--- א- ה-------- ‫-ו- ח-י- ל-ק- א- ה-כ-נ-ת-‬ --------------------------- ‫הוא חייב לתקן את המכונית.‬ 0
hwi ---av-l--a-e---t --mekho---. h-- x---- l------ e- h---------- h-i x-y-v l-t-q-n e- h-m-k-o-i-. -------------------------------- hwi xayav letaqen et hamekhonit.
Той трябва да измие колата. ‫-ו--ח-יב----ו---ת ---ו--ת-‬ ‫--- ח--- ל---- א- ה-------- ‫-ו- ח-י- ל-ח-ץ א- ה-כ-נ-ת-‬ ---------------------------- ‫הוא חייב לרחוץ את המכונית.‬ 0
hwi ---av---rx--s e- h-m--ho-i-. h-- x---- l------ e- h---------- h-i x-y-v l-r-o-s e- h-m-k-o-i-. -------------------------------- hwi xayav lirxots et hamekhonit.
Тя трябва да пазарува. ‫היא ח-י-- ל--ות---י--.‬ ‫--- ח---- ל---- ק------ ‫-י- ח-י-ת ל-ש-ת ק-י-ת-‬ ------------------------ ‫היא חייבת לעשות קניות.‬ 0
h--x--eve-----as-----n--t. h- x------ l------- q----- h- x-y-v-t l-'-s-o- q-i-t- -------------------------- hi xayevet la'assot qniot.
Тя трябва да изчисти жилището. ‫ה-א חיי-ת -נ-ו- ------רה.‬ ‫--- ח---- ל---- א- ה------ ‫-י- ח-י-ת ל-ק-ת א- ה-י-ה-‬ --------------------------- ‫היא חייבת לנקות את הדירה.‬ 0
hi -aye--t----aq---et-hadi---. h- x------ l------ e- h------- h- x-y-v-t l-n-q-t e- h-d-r-h- ------------------------------ hi xayevet lenaqot et hadirah.
Тя трябва да изпере прането. ‫היא חייב- לע----כ-י---‬ ‫--- ח---- ל---- כ------ ‫-י- ח-י-ת ל-ש-ת כ-י-ה-‬ ------------------------ ‫היא חייבת לעשות כביסה.‬ 0
hi--a-e-e- l---ssot k---ah. h- x------ l------- k------ h- x-y-v-t l-'-s-o- k-i-a-. --------------------------- hi xayevet la'assot kvisah.
Ние трябва да тръгваме веднага за училище. ‫--חנו -יי-ים ל-כת -ב---ה-פ- --ד--ע-.‬ ‫----- ח----- ל--- ל--- ה--- ע-- מ---- ‫-נ-נ- ח-י-י- ל-כ- ל-י- ה-פ- ע-ד מ-ט-‬ -------------------------------------- ‫אנחנו חייבים ללכת לבית הספר עוד מעט.‬ 0
anax-u---y--i----l--h---l--e-t-h-s-f-- -- me'a-. a----- x------ l------- l------------- o- m----- a-a-n- x-y-v-m l-l-k-e- l-v-y---a-e-e- o- m-'-t- ------------------------------------------------ anaxnu xayavim lalekhet l'veyt-hasefer od me'at.
Ние трябва да тръгваме веднага за работа. ‫-נחנ----י-ים-ללכת ל-ב-דה--------.‬ ‫----- ח----- ל--- ל----- ע-- מ---- ‫-נ-נ- ח-י-י- ל-כ- ל-ב-ד- ע-ד מ-ט-‬ ----------------------------------- ‫אנחנו חייבים ללכת לעבודה עוד מעט.‬ 0
a-a-n--xayavim lalek-et -a'a-o--h od m-'at. a----- x------ l------- l-------- o- m----- a-a-n- x-y-v-m l-l-k-e- l-'-v-d-h o- m-'-t- ------------------------------------------- anaxnu xayavim lalekhet la'avodah od me'at.
Ние трябва да отидем веднага на лекар. ‫-נחנ--ח-י--- -ל-ת--ר-פ---ו--מעט-‬ ‫----- ח----- ל--- ל---- ע-- מ---- ‫-נ-נ- ח-י-י- ל-כ- ל-ו-א ע-ד מ-ט-‬ ---------------------------------- ‫אנחנו חייבים ללכת לרופא עוד מעט.‬ 0
an--nu x-ya-i- -a-ekhe- l-r-------m---t. a----- x------ l------- l----- o- m----- a-a-n- x-y-v-m l-l-k-e- l-r-f- o- m-'-t- ---------------------------------------- anaxnu xayavim lalekhet larofe od me'at.
Вие трябва да чакате автобуса. ‫-ת--/-ן מ-כרח---/ חות ל-מת-ן-לא--ו--ס.‬ ‫--- / ן מ------ / ח-- ל----- ל--------- ‫-ת- / ן מ-כ-ח-ם / ח-ת ל-מ-י- ל-ו-ו-ו-.- ---------------------------------------- ‫אתם / ן מוכרחים / חות להמתין לאוטובוס.‬ 0
at-m---en-mu---axi---u-hr-xo- -e--mti- l---o-us. a-------- m------------------ l------- l-------- a-e-/-t-n m-k-r-x-m-m-k-r-x-t l-h-m-i- l-o-o-u-. ------------------------------------------------ atem/aten mukhraxim/mukhraxot lehamtin l'otobus.
Вие трябва да чакате влака. ‫------- ח--ב-ם / ו- -המ--ן-לרכבת-‬ ‫--- / ן ח----- / ו- ל----- ל------ ‫-ת- / ן ח-י-י- / ו- ל-מ-י- ל-כ-ת-‬ ----------------------------------- ‫אתם / ן חייבים / ות להמתין לרכבת.‬ 0
at---at-n -aya-im/--y--o- ----mti---ar-ke-et. a-------- x-------------- l------- l--------- a-e-/-t-n x-y-v-m-x-y-v-t l-h-m-i- l-r-k-v-t- --------------------------------------------- atem/aten xayavim/xayavot lehamtin larakevet.
Вие трябва да чакате таксито. ‫-תם - ן ח-י----/-----ה-תין ל------‬ ‫--- / ן ח----- / ו- ל----- ל------- ‫-ת- / ן ח-י-י- / ו- ל-מ-י- ל-ו-י-.- ------------------------------------ ‫אתם / ן חייבים / ות להמתין למונית.‬ 0
a-em-ate---a-a-------avo- -ehamt---la--ni-. a-------- x-------------- l------- l------- a-e-/-t-n x-y-v-m-x-y-v-t l-h-m-i- l-m-n-t- ------------------------------------------- atem/aten xayavim/xayavot lehamtin lamonit.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Защо има толкова много различни езици?

Днес има над 6000 различни езика по света. Ето защо имаме нужда от устни и писмени преводачи. Преди много време, всички все още говорели на един и същи език. Това се променило, обаче, когато хората започнали да мигрират. Те напуснали своята африканска родина и се разпръснали по целия свят. Това пространствено разделение също довело и до езиково разделение. Защото всеки народ разработил своя собствена форма на комуникация. Много различни езици произлезли от общия пра-език. Но човек никога не остава на едно място задълго. Така че езиците ставали все по- разделени един от друг. Някъде в този процес, един и същ общ корен вече не можел да бъде разпознат. Освен това, никой народ не е живял в изолация в продължение на хиляди години. Но винаги е имал контакти с други народи. Това променяло езиците. Те взимали елементи от чужди езици или се сливали. Поради това развитието на езиците никога не спирало. Ето защо, миграциите и контактите с нови народи обясняват множеството езици. Защо езиците са толкова различни, това вече е друг въпрос. Всеки еволюция следва определени правила. Така че трябва да има причина езиците да са такива, каквито са. Поради тези причини, учените се интересуват от тях вече години наред. Те искат да разберат защо езиците се развиват по различен начин. С цел да се изследва това, е нужно да се проследи историята на езиците. Чак тогава може да се определи какво ги е променило. Все още е неизвестно какво оказва влияние върху развитието на езиците. Културните фактори сякаш са по-важни от биологичните фактори. Така да се каже, историята на различните народи формира техните езици. Очевидно, езиците ни казват повече, отколкото знаем...