Разговорник

bg трябва да направя нещо   »   lt ką privalėti

72 [седемдесет и две]

трябва да направя нещо

трябва да направя нещо

72 [septyniasdešimt du]

ką privalėti

Изберете как искате да видите превода:   
български литовски Играйте Повече
Трябва pr------- / t----i privalėti / turėti 0
Трябва да изпратя писмото. Aš p------- / t---- i------- l-----. Aš privalau / turiu išsiųsti laišką. 0
Трябва да платя хотела. Aš p------- / t---- s------- u- v-------. Aš privalau / turiu sumokėti už viešbutį. 0
Трябва да станеш рано. Tu t--- a----- k-----. Tu turi anksti keltis. 0
Трябва да работиш много. Tu t--- d--- d-----. Tu turi daug dirbti. 0
Трябва да си точен. Tu t--- n-------- / b--- p--------- / a----- l----. Tu turi nevėluoti / būti punktualus / ateiti laiku. 0
Той трябва да зареди колата. Ji- t--- p--------- d-----. Jis turi prisipilti degalų. 0
Той трябва да поправи колата. Ji- t--- s----------- a---------. Jis turi suremontuoti automobilį. 0
Той трябва да измие колата. Ji- t--- n------- a---------. Jis turi nuplauti automobilį. 0
Тя трябва да пазарува. Ji t--- a---------. Ji turi apsipirkti. 0
Тя трябва да изчисти жилището. Ji t--- t------- b---. Ji turi tvarkyti butą. 0
Тя трябва да изпере прането. Ji t--- s------ s---------. Ji turi skalbti skalbinius. 0
Ние трябва да тръгваме веднага за училище. (M--) t--- t----- e--- į m------. (Mes) tuoj turime eiti į mokyklą. 0
Ние трябва да тръгваме веднага за работа. (M--) t--- t----- e--- į d----. (Mes) tuoj turime eiti į darbą. 0
Ние трябва да отидем веднага на лекар. (M--) t--- t----- e--- p-- g-------. (Mes) tuoj turime eiti pas gydytoją. 0
Вие трябва да чакате автобуса. (J--) t----- l----- a-------. (Jūs) turite laukti autobuso. 0
Вие трябва да чакате влака. (J--) t----- l----- t--------. (Jūs) turite laukti traukinio. 0
Вие трябва да чакате таксито. (J--) t----- l----- t----. (Jūs) turite laukti taksi. 0

Защо има толкова много различни езици?

Днес има над 6000 различни езика по света. Ето защо имаме нужда от устни и писмени преводачи. Преди много време, всички все още говорели на един и същи език. Това се променило, обаче, когато хората започнали да мигрират. Те напуснали своята африканска родина и се разпръснали по целия свят. Това пространствено разделение също довело и до езиково разделение. Защото всеки народ разработил своя собствена форма на комуникация. Много различни езици произлезли от общия пра-език. Но човек никога не остава на едно място задълго. Така че езиците ставали все по- разделени един от друг. Някъде в този процес, един и същ общ корен вече не можел да бъде разпознат. Освен това, никой народ не е живял в изолация в продължение на хиляди години. Но винаги е имал контакти с други народи. Това променяло езиците. Те взимали елементи от чужди езици или се сливали. Поради това развитието на езиците никога не спирало. Ето защо, миграциите и контактите с нови народи обясняват множеството езици. Защо езиците са толкова различни, това вече е друг въпрос. Всеки еволюция следва определени правила. Така че трябва да има причина езиците да са такива, каквито са. Поради тези причини, учените се интересуват от тях вече години наред. Те искат да разберат защо езиците се развиват по различен начин. С цел да се изследва това, е нужно да се проследи историята на езиците. Чак тогава може да се определи какво ги е променило. Все още е неизвестно какво оказва влияние върху развитието на езиците. Културните фактори сякаш са по-важни от биологичните фактори. Така да се каже, историята на различните народи формира техните езици. Очевидно, езиците ни казват повече, отколкото знаем...