Разговорник

bg мога / разрешено ми е / бива   »   bs nešto smjeti

73 [седемдесет и три]

мога / разрешено ми е / бива

мога / разрешено ми е / бива

73 [sedamdeset i tri]

nešto smjeti

Изберете как искате да видите превода:   
български босненски Играйте Повече
Можеш ли вече да караш кола? S---e-----v-ć --z--- a-to? S----- l- v-- v----- a---- S-i-e- l- v-ć v-z-t- a-t-? -------------------------- Smiješ li već voziti auto? 0
Можеш ли вече да пиеш алкохол? S-i--š -- već p-----l--h--? S----- l- v-- p--- a------- S-i-e- l- v-ć p-t- a-k-h-l- --------------------------- Smiješ li već piti alkohol? 0
Можеш ли вече да пътуваш сам / сама в чужбина? S---eš-li v-ć---m pu-o--t- - ----t-ans--o? S----- l- v-- s-- p------- u i------------ S-i-e- l- v-ć s-m p-t-v-t- u i-o-t-a-s-v-? ------------------------------------------ Smiješ li već sam putovati u inostranstvo? 0
мога / разрешено ми е / бива s-je-i s----- s-j-t- ------ smjeti 0
Може ли да пушим тук? S-i-emo -i ---je-pu--t-? S------ l- o---- p------ S-i-e-o l- o-d-e p-š-t-? ------------------------ Smijemo li ovdje pušiti? 0
Може ли да се пуши тук? S--je -i se-ovdj- -uši-i? S---- l- s- o---- p------ S-i-e l- s- o-d-e p-š-t-? ------------------------- Smije li se ovdje pušiti? 0
Може ли да се плаща с кредитна карта? S--j- l- -e-----it--kredi---m -art--o-? S---- l- s- p------ k-------- k-------- S-i-e l- s- p-a-i-i k-e-i-n-m k-r-i-o-? --------------------------------------- Smije li se platiti kreditnom karticom? 0
Може ли да се плаща с чек? S---- li--e-pl---ti -ek-m? S---- l- s- p------ č----- S-i-e l- s- p-a-i-i č-k-m- -------------------------- Smije li se platiti čekom? 0
Може ли да се плаща само в брой? Smi------se pl-t--i----- g---v-no-? S---- l- s- p------ s--- g--------- S-i-e l- s- p-a-i-i s-m- g-t-v-n-m- ----------------------------------- Smije li se platiti samo gotovinom? 0
Може ли да се обадя по телефона? S---em-----e-ef-ni--ti? S----- l- t------------ S-i-e- l- t-l-f-n-r-t-? ----------------------- Smijem li telefonirati? 0
Може ли да попитам нещо? Sm--em-l---ešt- --t-ti? S----- l- n---- p------ S-i-e- l- n-š-o p-t-t-? ----------------------- Smijem li nešto pitati? 0
Може ли да кажа нещо? Sm--em-li --št- ----? S----- l- n---- r---- S-i-e- l- n-š-o r-ć-? --------------------- Smijem li nešto reći? 0
Той не може да спи в парка. On n-----je spa-at- - p-rk-. O- n- s---- s------ u p----- O- n- s-i-e s-a-a-i u p-r-u- ---------------------------- On ne smije spavati u parku. 0
Той не може да спи в колата. O- -- smi-e--p-va-i-- au--. O- n- s---- s------ u a---- O- n- s-i-e s-a-a-i u a-t-. --------------------------- On ne smije spavati u autu. 0
Той не може да спи на гарата. On-n- -mije spavat- -a--eljezni-k---stan---. O- n- s---- s------ n- ž----------- s------- O- n- s-i-e s-a-a-i n- ž-l-e-n-č-o- s-a-i-i- -------------------------------------------- On ne smije spavati na željezničkoj stanici. 0
Може ли да седнем? S-ij-mo li s-est-? S------ l- s------ S-i-e-o l- s-e-t-? ------------------ Smijemo li sjesti? 0
Може ли менюто? Smi---o l--dobiti-j-lo--ik? S------ l- d----- j-------- S-i-e-o l- d-b-t- j-l-v-i-? --------------------------- Smijemo li dobiti jelovnik? 0
Може ли да платим поотделно? Mo---- l----a--ti -dvoj-n-? M----- l- p------ o-------- M-ž-m- l- p-a-i-i o-v-j-n-? --------------------------- Možemo li platiti odvojeno? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Как мозъкът научава нови думи

Когато учим непознати думи, мозъкът ни запаметява ново съдържание. Заучаването става само чрез постоянно повтаряне. Колко добре нашият мозък запаметява думите зависи от множество фактори. Но най-важното е редовно да преговаряме научената лексика. Само думите, които използваме или пишем често се запаметяват. Може да се каже, че тези думи се архивират като изображения. Този принцип на обучение също важи и при маймуните. Маймуните могат да се научат да "четат" думи, ако ги виждат достатъчно често. Въпреки, че не разбират думите, те ги разпознават по тяхната форма. За да говорим свободно даден език, ние се нуждаем от много думи. Затова речниковият ни запас трябва да бъде добре организиран. Защото паметта ни функционира като архив. За да намери думата бързо, тя трябва да знае къде да търси. Затова е по-добре думите да се учат в определен контекст. Тогава мозъкът ни винаги ще бъде в състояние да отвори правилния "файл". Но дори и това, което сме научили добре може да бъде забравено. В този случай, информацията се премества от активната в пасивната памет. Чрез забравянето ние се освобождаваме от ненужните знания. По този начин мозъкът ни прави място за нови и по-важни неща. Следователно е важно да активираме своите знания регулярно. Но информацията, която е в пасивната памет не се губи завинаги. Когато видим една забравена дума, ние си я припомняме отново. Вторият път научаваме по-бързо вече наученото. Човек, който иска да разшири речника си също трябва да разшири своите хобита. Защото всеки от нас има определени интереси. Ето защо, ние обикновено сме заети с едни и същи неща. Но езикът се състои от много различни семантични полета. Човек, който се интересува от политика понякога също трябва да чете и спортните вестници!