Разговорник

bg мога / разрешено ми е / бива   »   es poder hacer algo

73 [седемдесет и три]

мога / разрешено ми е / бива

мога / разрешено ми е / бива

73 [setenta y tres]

poder hacer algo

Изберете как искате да видите превода:   
български испански Играйте Повече
Можеш ли вече да караш кола? ¿Ya --ed---con-----? ¿-- p----- c-------- ¿-a p-e-e- c-n-u-i-? -------------------- ¿Ya puedes conducir?
Можеш ли вече да пиеш алкохол? ¿Ya-p-e-e- b-be--a----ol? ¿-- p----- b---- a------- ¿-a p-e-e- b-b-r a-c-h-l- ------------------------- ¿Ya puedes beber alcohol?
Можеш ли вече да пътуваш сам / сама в чужбина? ¿Ya-pu-des -iaj-r ---o-/----l ---r------? ¿-- p----- v----- s--- /-- a- e---------- ¿-a p-e-e- v-a-a- s-l- /-a a- e-t-a-j-r-? ----------------------------------------- ¿Ya puedes viajar solo /-a al extranjero?
мога / разрешено ми е / бива p-d-r p---- p-d-r ----- poder
Може ли да пушим тук? ¿-o---------ar -quí? ¿------- f---- a---- ¿-o-e-o- f-m-r a-u-? -------------------- ¿Podemos fumar aquí?
Може ли да се пуши тук? ¿-e-pu-d--f-ma--aqu-? ¿-- p---- f---- a---- ¿-e p-e-e f-m-r a-u-? --------------------- ¿Se puede fumar aquí?
Може ли да се плаща с кредитна карта? ¿Se p-----p---r-c-n t--je-- d-----d-t-? ¿-- p---- p---- c-- t------ d- c------- ¿-e p-e-e p-g-r c-n t-r-e-a d- c-é-i-o- --------------------------------------- ¿Se puede pagar con tarjeta de crédito?
Може ли да се плаща с чек? ¿S--p-ed---a--r --n-c--que? ¿-- p---- p---- c-- c------ ¿-e p-e-e p-g-r c-n c-e-u-? --------------------------- ¿Se puede pagar con cheque?
Може ли да се плаща само в брой? ¿Sólo se p---------r-en-e-ec-iv-? ¿---- s- p---- p---- e- e-------- ¿-ó-o s- p-e-e p-g-r e- e-e-t-v-? --------------------------------- ¿Sólo se puede pagar en efectivo?
Може ли да се обадя по телефона? ¿--e-o -a---ez ha-e---n-----m---? ¿----- t-- v-- h---- u-- l------- ¿-u-d- t-l v-z h-c-r u-a l-a-a-a- --------------------------------- ¿Puedo tal vez hacer una llamada?
Може ли да попитам нещо? ¿P--d- ----v------g-n-a- al-o? ¿----- t-- v-- p-------- a---- ¿-u-d- t-l v-z p-e-u-t-r a-g-? ------------------------------ ¿Puedo tal vez preguntar algo?
Може ли да кажа нещо? ¿P-e-o-ta---ez-----r -l-o? ¿----- t-- v-- d---- a---- ¿-u-d- t-l v-z d-c-r a-g-? -------------------------- ¿Puedo tal vez decir algo?
Той не може да спи в парка. É---- -u-----o-m---e--e---ar---. É- n- p---- d----- e- e- p------ É- n- p-e-e d-r-i- e- e- p-r-u-. -------------------------------- Él no puede dormir en el parque.
Той не може да спи в колата. Él--- pu-de-dormi- -n----co---. É- n- p---- d----- e- e- c----- É- n- p-e-e d-r-i- e- e- c-c-e- ------------------------------- Él no puede dormir en el coche.
Той не може да спи на гарата. É- n--puede -o-mir-e--l--e-t-----. É- n- p---- d----- e- l- e-------- É- n- p-e-e d-r-i- e- l- e-t-c-ó-. ---------------------------------- Él no puede dormir en la estación.
Може ли да седнем? ¿Pode-os-----a---s? ¿------- s--------- ¿-o-e-o- s-n-a-n-s- ------------------- ¿Podemos sentarnos?
Може ли менюто? ¿P--e--s-ve---- c-r--? ¿------- v-- l- c----- ¿-o-e-o- v-r l- c-r-a- ---------------------- ¿Podemos ver la carta?
Може ли да платим поотделно? ¿-od-mo--p--ar p-- sepa--d-? ¿------- p---- p-- s-------- ¿-o-e-o- p-g-r p-r s-p-r-d-? ---------------------------- ¿Podemos pagar por separado?

Как мозъкът научава нови думи

Когато учим непознати думи, мозъкът ни запаметява ново съдържание. Заучаването става само чрез постоянно повтаряне. Колко добре нашият мозък запаметява думите зависи от множество фактори. Но най-важното е редовно да преговаряме научената лексика. Само думите, които използваме или пишем често се запаметяват. Може да се каже, че тези думи се архивират като изображения. Този принцип на обучение също важи и при маймуните. Маймуните могат да се научат да "четат" думи, ако ги виждат достатъчно често. Въпреки, че не разбират думите, те ги разпознават по тяхната форма. За да говорим свободно даден език, ние се нуждаем от много думи. Затова речниковият ни запас трябва да бъде добре организиран. Защото паметта ни функционира като архив. За да намери думата бързо, тя трябва да знае къде да търси. Затова е по-добре думите да се учат в определен контекст. Тогава мозъкът ни винаги ще бъде в състояние да отвори правилния "файл". Но дори и това, което сме научили добре може да бъде забравено. В този случай, информацията се премества от активната в пасивната памет. Чрез забравянето ние се освобождаваме от ненужните знания. По този начин мозъкът ни прави място за нови и по-важни неща. Следователно е важно да активираме своите знания регулярно. Но информацията, която е в пасивната памет не се губи завинаги. Когато видим една забравена дума, ние си я припомняме отново. Вторият път научаваме по-бързо вече наученото. Човек, който иска да разшири речника си също трябва да разшири своите хобита. Защото всеки от нас има определени интереси. Ето защо, ние обикновено сме заети с едни и същи неща. Но езикът се състои от много различни семантични полета. Човек, който се интересува от политика понякога също трябва да чете и спортните вестници!