Разговорник

bg мога / разрешено ми е / бива   »   eo rajti fari ion

73 [седемдесет и три]

мога / разрешено ми е / бива

мога / разрешено ми е / бива

73 [sepdek tri]

rajti fari ion

Изберете как искате да видите превода:   
български есперанто Играйте Повече
Можеш ли вече да караш кола? Ĉ- -- j-- ra-ta--stiri -----? Ĉ- v- j-- r----- s---- a----- Ĉ- v- j-m r-j-a- s-i-i a-t-n- ----------------------------- Ĉu vi jam rajtas stiri aŭton? 0
Можеш ли вече да пиеш алкохол? Ĉ- -i-j-m -a-tas-tr-nk- -l--ho-o-? Ĉ- v- j-- r----- t----- a--------- Ĉ- v- j-m r-j-a- t-i-k- a-k-h-l-n- ---------------------------------- Ĉu vi jam rajtas trinki alkoholon? 0
Можеш ли вече да пътуваш сам / сама в чужбина? Ĉ---i--am-rajtas-s-le ---uri e---er--n---? Ĉ- v- j-- r----- s--- v----- e------------ Ĉ- v- j-m r-j-a- s-l- v-t-r- e-s-e-l-n-e-? ------------------------------------------ Ĉu vi jam rajtas sole veturi eksterlanden? 0
мога / разрешено ми е / бива r---i r---- r-j-i ----- rajti 0
Може ли да пушим тук? Ĉ- -- r-jta- fumi ĉ----e? Ĉ- n- r----- f--- ĉ------ Ĉ- n- r-j-a- f-m- ĉ---i-? ------------------------- Ĉu ni rajtas fumi ĉi-tie? 0
Може ли да се пуши тук? Ĉu o-i-ra---s -u-i-ĉi-ti-? Ĉ- o-- r----- f--- ĉ------ Ĉ- o-i r-j-a- f-m- ĉ---i-? -------------------------- Ĉu oni rajtas fumi ĉi-tie? 0
Може ли да се плаща с кредитна карта? Ĉu-oni ------ pag- -e- k--d--k-rto? Ĉ- o-- r----- p--- p-- k----------- Ĉ- o-i r-j-a- p-g- p-r k-e-i-k-r-o- ----------------------------------- Ĉu oni rajtas pagi per kreditkarto? 0
Може ли да се плаща с чек? Ĉu --i---j--s-pa---pe- -ek-? Ĉ- o-- r----- p--- p-- ĉ---- Ĉ- o-i r-j-a- p-g- p-r ĉ-k-? ---------------------------- Ĉu oni rajtas pagi per ĉeko? 0
Може ли да се плаща само в брой? Ĉu -n- r-jt-----g---u---o--ante? Ĉ- o-- r----- p--- n-- k-------- Ĉ- o-i r-j-a- p-g- n-r k-n-a-t-? -------------------------------- Ĉu oni rajtas pagi nur kontante? 0
Може ли да се обадя по телефона? Ĉ---i-r--t---nu-------o--? Ĉ- m- r----- n-- t-------- Ĉ- m- r-j-a- n-r t-l-f-n-? -------------------------- Ĉu mi rajtas nur telefoni? 0
Може ли да попитам нещо? Ĉu--i --j--- --- d--a-d--ion? Ĉ- m- r----- n-- d------ i--- Ĉ- m- r-j-a- n-r d-m-n-i i-n- ----------------------------- Ĉu mi rajtas nur demandi ion? 0
Може ли да кажа нещо? Ĉu -i--a-t-s n-r ---- -on? Ĉ- m- r----- n-- d--- i--- Ĉ- m- r-j-a- n-r d-r- i-n- -------------------------- Ĉu mi rajtas nur diri ion? 0
Той не може да спи в парка. Li ---ra-tas-do-m- en l----rko. L- n- r----- d---- e- l- p----- L- n- r-j-a- d-r-i e- l- p-r-o- ------------------------------- Li ne rajtas dormi en la parko. 0
Той не може да спи в колата. Li ----a--as -o-mi en--a aŭt-. L- n- r----- d---- e- l- a---- L- n- r-j-a- d-r-i e- l- a-t-. ------------------------------ Li ne rajtas dormi en la aŭto. 0
Той не може да спи на гарата. Li -e-ra--as---r---en l- s-----o-o. L- n- r----- d---- e- l- s--------- L- n- r-j-a- d-r-i e- l- s-a-i-o-o- ----------------------------------- Li ne rajtas dormi en la stacidomo. 0
Може ли да седнем? Ĉ--n---a-tas--i-i--? Ĉ- n- r----- s------ Ĉ- n- r-j-a- s-d-ĝ-? -------------------- Ĉu ni rajtas sidiĝi? 0
Може ли менюто? Ĉ---- -ajt---h-vi la---n-o-? Ĉ- n- r----- h--- l- m------ Ĉ- n- r-j-a- h-v- l- m-n-o-? ---------------------------- Ĉu ni rajtas havi la menuon? 0
Може ли да платим поотделно? Ĉ--ni ra-t---pa-- -pa-te? Ĉ- n- r----- p--- a------ Ĉ- n- r-j-a- p-g- a-a-t-? ------------------------- Ĉu ni rajtas pagi aparte? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Как мозъкът научава нови думи

Когато учим непознати думи, мозъкът ни запаметява ново съдържание. Заучаването става само чрез постоянно повтаряне. Колко добре нашият мозък запаметява думите зависи от множество фактори. Но най-важното е редовно да преговаряме научената лексика. Само думите, които използваме или пишем често се запаметяват. Може да се каже, че тези думи се архивират като изображения. Този принцип на обучение също важи и при маймуните. Маймуните могат да се научат да "четат" думи, ако ги виждат достатъчно често. Въпреки, че не разбират думите, те ги разпознават по тяхната форма. За да говорим свободно даден език, ние се нуждаем от много думи. Затова речниковият ни запас трябва да бъде добре организиран. Защото паметта ни функционира като архив. За да намери думата бързо, тя трябва да знае къде да търси. Затова е по-добре думите да се учат в определен контекст. Тогава мозъкът ни винаги ще бъде в състояние да отвори правилния "файл". Но дори и това, което сме научили добре може да бъде забравено. В този случай, информацията се премества от активната в пасивната памет. Чрез забравянето ние се освобождаваме от ненужните знания. По този начин мозъкът ни прави място за нови и по-важни неща. Следователно е важно да активираме своите знания регулярно. Но информацията, която е в пасивната памет не се губи завинаги. Когато видим една забравена дума, ние си я припомняме отново. Вторият път научаваме по-бързо вече наученото. Човек, който иска да разшири речника си също трябва да разшири своите хобита. Защото всеки от нас има определени интереси. Ето защо, ние обикновено сме заети с едни и същи неща. Но езикът се състои от много различни семантични полета. Човек, който се интересува от политика понякога също трябва да чете и спортните вестници!