Разговорник

bg мога / разрешено ми е / бива   »   et midagi tohtima

73 [седемдесет и три]

мога / разрешено ми е / бива

мога / разрешено ми е / бива

73 [seitsekümmend kolm]

midagi tohtima

Изберете как искате да видите превода:   
български естонски Играйте Повече
Можеш ли вече да караш кола? T---- sa-j-b--a-t-ga ---t-? T---- s- j--- a----- s----- T-h-d s- j-b- a-t-g- s-i-a- --------------------------- Tohid sa juba autoga sõita? 0
Можеш ли вече да пиеш алкохол? To-i- s--j-ba al-o-ol----ua? T---- s- j--- a------- j---- T-h-d s- j-b- a-k-h-l- j-u-? ---------------------------- Tohid sa juba alkoholi juua? 0
Можеш ли вече да пътуваш сам / сама в чужбина? T-h---sa-ju-----s---äl-s---l- --i-a? T---- s- j--- ü--- v--------- s----- T-h-d s- j-b- ü-s- v-l-s-a-l- s-i-a- ------------------------------------ Tohid sa juba üksi välismaale sõita? 0
мога / разрешено ми е / бива t-h---a t------ t-h-i-a ------- tohtima 0
Може ли да пушим тук? T----- -e -ii---u--s-----? T----- m- s--- s---------- T-h-m- m- s-i- s-i-s-t-d-? -------------------------- Tohime me siin suitsetada? 0
Може ли да се пуши тук? To-i-----n--u---et-da? T---- s--- s---------- T-h-b s-i- s-i-s-t-d-? ---------------------- Tohib siin suitsetada? 0
Може ли да се плаща с кредитна карта? T---b--i-- -r---it--ar-i-- ----t-? T---- s--- k-------------- m------ T-h-b s-i- k-e-i-t-a-r-i-a m-k-t-? ---------------------------------- Tohib siin krediitkaardiga maksta? 0
Може ли да се плаща с чек? Tohi---i-n--š--ig----ksta? T---- s--- t------ m------ T-h-b s-i- t-e-i-a m-k-t-? -------------------------- Tohib siin tšekiga maksta? 0
Може ли да се плаща само в брой? Toh-----i---------s-la--ha- -ak---? T---- s--- a----- s-------- m------ T-h-b s-i- a-n-l- s-l-r-h-s m-k-t-? ----------------------------------- Tohib siin ainult sularahas maksta? 0
Може ли да се обадя по телефона? Tohin--a h--ke-------ta--? T---- m- h----- h--------- T-h-n m- h-t-e- h-l-s-a-a- -------------------------- Tohin ma hetkel helistada? 0
Може ли да попитам нещо? T-h-n----h-tkel ---ag--k--i--? T---- m- h----- m----- k------ T-h-n m- h-t-e- m-d-g- k-s-d-? ------------------------------ Tohin ma hetkel midagi küsida? 0
Може ли да кажа нещо? Toh-- ma h--kel--ida-i ----a? T---- m- h----- m----- ö----- T-h-n m- h-t-e- m-d-g- ö-l-a- ----------------------------- Tohin ma hetkel midagi öelda? 0
Той не може да спи в парка. T--ei---hi -----s--agad-. T- e- t--- p----- m------ T- e- t-h- p-r-i- m-g-d-. ------------------------- Ta ei tohi pargis magada. 0
Той не може да спи в колата. Ta--i -o----uto--ma-a--. T- e- t--- a---- m------ T- e- t-h- a-t-s m-g-d-. ------------------------ Ta ei tohi autos magada. 0
Той не може да спи на гарата. Ta--i-to-- -o-g-ja--as-ma-a--. T- e- t--- r---------- m------ T- e- t-h- r-n-i-a-m-s m-g-d-. ------------------------------ Ta ei tohi rongijaamas magada. 0
Може ли да седнем? Toh--e m- i-tud-? T----- m- i------ T-h-m- m- i-t-d-? ----------------- Tohime me istuda? 0
Може ли менюто? T---me ---m------s-a--? T----- m- m----- s----- T-h-m- m- m-n-ü- s-a-a- ----------------------- Tohime me menüüd saada? 0
Може ли да платим поотделно? To-i---m- -r---i mak-ta? T----- m- e----- m------ T-h-m- m- e-a-d- m-k-t-? ------------------------ Tohime me eraldi maksta? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Как мозъкът научава нови думи

Когато учим непознати думи, мозъкът ни запаметява ново съдържание. Заучаването става само чрез постоянно повтаряне. Колко добре нашият мозък запаметява думите зависи от множество фактори. Но най-важното е редовно да преговаряме научената лексика. Само думите, които използваме или пишем често се запаметяват. Може да се каже, че тези думи се архивират като изображения. Този принцип на обучение също важи и при маймуните. Маймуните могат да се научат да "четат" думи, ако ги виждат достатъчно често. Въпреки, че не разбират думите, те ги разпознават по тяхната форма. За да говорим свободно даден език, ние се нуждаем от много думи. Затова речниковият ни запас трябва да бъде добре организиран. Защото паметта ни функционира като архив. За да намери думата бързо, тя трябва да знае къде да търси. Затова е по-добре думите да се учат в определен контекст. Тогава мозъкът ни винаги ще бъде в състояние да отвори правилния "файл". Но дори и това, което сме научили добре може да бъде забравено. В този случай, информацията се премества от активната в пасивната памет. Чрез забравянето ние се освобождаваме от ненужните знания. По този начин мозъкът ни прави място за нови и по-важни неща. Следователно е важно да активираме своите знания регулярно. Но информацията, която е в пасивната памет не се губи завинаги. Когато видим една забравена дума, ние си я припомняме отново. Вторият път научаваме по-бързо вече наученото. Човек, който иска да разшири речника си също трябва да разшири своите хобита. Защото всеки от нас има определени интереси. Ето защо, ние обикновено сме заети с едни и същи неща. Но езикът се състои от много различни семантични полета. Човек, който се интересува от политика понякога също трябва да чете и спортните вестници!