Разговорник

bg мога / разрешено ми е / бива   »   he ‫מותר משהו ‬

73 [седемдесет и три]

мога / разрешено ми е / бива

мога / разрешено ми е / бива

‫73 [שבעים ושלוש]‬

73 [shiv\'im w\'shalosh]

‫מותר משהו ‬

[mutar mashehu]

Изберете как искате да видите превода:   
български иврит Играйте Повече
Можеш ли вече да караш кола? ‫-ב-------ל- -נ--ג-במ-ונ-ת?‬ ‫--- מ--- ל- ל---- ב-------- ‫-ב- מ-ת- ל- ל-ה-ג ב-כ-נ-ת-‬ ---------------------------- ‫כבר מותר לך לנהוג במכונית?‬ 0
kva--mu-ar--ek-a---kh l---og b-m-kh---t? k--- m---- l--------- l----- b---------- k-a- m-t-r l-k-a-l-k- l-n-o- b-m-k-o-i-? ---------------------------------------- kvar mutar lekha/lakh linhog bamekhonit?
Можеш ли вече да пиеш алкохол? ‫----מות- -ך -ש-ות אל-וה-ל?‬ ‫--- מ--- ל- ל---- א-------- ‫-ב- מ-ת- ל- ל-ת-ת א-כ-ה-ל-‬ ---------------------------- ‫כבר מותר לך לשתות אלכוהול?‬ 0
k--r-m-ta- l--ha/l--- ---hto- --k-h--? k--- m---- l--------- l------ a------- k-a- m-t-r l-k-a-l-k- l-s-t-t a-k-h-l- -------------------------------------- kvar mutar lekha/lakh lishtot alkohol?
Можеш ли вече да пътуваш сам / сама в чужбина? ‫-בר מ-ת-----ל--וע --------?‬ ‫--- מ--- ל- ל---- ל-- ל----- ‫-ב- מ-ת- ל- ל-ס-ע ל-ד ל-ו-?- ----------------------------- ‫כבר מותר לך לנסוע לבד לחול?‬ 0
kv-r -u--r l-kha/la-h-lin-------v---l----? k--- m---- l--------- l------ l---- l----- k-a- m-t-r l-k-a-l-k- l-n-o-a l-v-d l-x-l- ------------------------------------------ kvar mutar lekha/lakh linso’a levad lexul?
мога / разрешено ми е / бива ‫-ותר‬ ‫----- ‫-ו-ר- ------ ‫מותר‬ 0
m---r m---- m-t-r ----- mutar
Може ли да пушим тук? ‫-ותר לנו -ע-ן כאן-‬ ‫---- ל-- ל--- כ---- ‫-ו-ר ל-ו ל-ש- כ-ן-‬ -------------------- ‫מותר לנו לעשן כאן?‬ 0
mu-a- l--u-l--a---n--a--? m---- l--- l------- k---- m-t-r l-n- l-'-s-e- k-'-? ------------------------- mutar lanu le'ashen ka'n?
Може ли да се пуши тук? ‫-ו-ר---ש--כ---‬ ‫---- ל--- כ---- ‫-ו-ר ל-ש- כ-ן-‬ ---------------- ‫מותר לעשן כאן?‬ 0
mut-- ---a-he---a'-? m---- l------- k---- m-t-r l-'-s-e- k-'-? -------------------- mutar le'ashen ka'n?
Може ли да се плаща с кредитна карта? ‫-פשר -שלם-ב-ר--ס א---י?‬ ‫---- ל--- ב----- א------ ‫-פ-ר ל-ל- ב-ר-י- א-ר-י-‬ ------------------------- ‫אפשר לשלם בכרטיס אשראי?‬ 0
ef-har les-a--- b--------a----'-? e----- l------- b------- a------- e-s-a- l-s-a-e- b-k-r-i- a-h-a-i- --------------------------------- efshar leshalem bekartis ashra'i?
Може ли да се плаща с чек? ‫א-שר----- --’--‬ ‫---- ל--- ב----- ‫-פ-ר ל-ל- ב-’-?- ----------------- ‫אפשר לשלם בצ’ק?‬ 0
efs-a- l-sh---- b-che-? e----- l------- b------ e-s-a- l-s-a-e- b-c-e-? ----------------------- efshar leshalem b'cheq?
Може ли да се плаща само в брой? ‫מות- --ל---מזו-ן----ד?‬ ‫---- ל--- ב----- ב----- ‫-ו-ר ל-ל- ב-ז-מ- ב-ב-?- ------------------------ ‫מותר לשלם במזומן בלבד?‬ 0
mu----l--hal-- -i-z---n ---vad? m---- l------- b------- b------ m-t-r l-s-a-e- b-m-u-a- b-l-a-? ------------------------------- mutar leshalem bimzuman bilvad?
Може ли да се обадя по телефона? ‫-ו-- ----טל-ן?‬ ‫---- ל- ל------ ‫-ו-ר ל- ל-ל-ן-‬ ---------------- ‫מותר לי לטלפן?‬ 0
m-t-r ---le-a----? m---- l- l-------- m-t-r l- l-t-l-e-? ------------------ mutar li letalpen?
Може ли да попитам нещо? ‫--שר-ל-א-ל -ש-ו?‬ ‫---- ל---- מ----- ‫-פ-ר ל-א-ל מ-ה-?- ------------------ ‫אפשר לשאול משהו?‬ 0
e-s--r-l-sh--l-ma-h-h-? e----- l------ m------- e-s-a- l-s-'-l m-s-e-u- ----------------------- efshar lish'ol mashehu?
Може ли да кажа нещо? ‫-פש- -ו-ר ---ו?‬ ‫---- ל--- מ----- ‫-פ-ר ל-מ- מ-ה-?- ----------------- ‫אפשר לומר משהו?‬ 0
ef---- ----- mas-ehu? e----- l---- m------- e-s-a- l-m-r m-s-e-u- --------------------- efshar lomar mashehu?
Той не може да спи в парка. ‫---ר ל- --שון --א---‬ ‫---- ל- ל---- ב------ ‫-ס-ר ל- ל-ש-ן ב-א-ק-‬ ---------------------- ‫אסור לו לישון בפארק.‬ 0
as-r lo -is--n-bapa---. a--- l- l----- b------- a-u- l- l-s-o- b-p-'-q- ----------------------- asur lo lishon bapa'rq.
Той не може да спи в колата. ‫אסו- ל--לי-ון במ---ית.‬ ‫---- ל- ל---- ב-------- ‫-ס-ר ל- ל-ש-ן ב-כ-נ-ת-‬ ------------------------ ‫אסור לו לישון במכונית.‬ 0
a-ur -----sho--b-m----n--. a--- l- l----- b---------- a-u- l- l-s-o- b-m-k-o-i-. -------------------------- asur lo lishon bamekhonit.
Той не може да спи на гарата. ‫---ר לו -י--ן-בתחנת-ה-----‬ ‫---- ל- ל---- ב---- ה------ ‫-ס-ר ל- ל-ש-ן ב-ח-ת ה-כ-ת-‬ ---------------------------- ‫אסור לו לישון בתחנת הרכבת.‬ 0
a-ur-l---ish-n-b---x-n-- -a-a-e-e-. a--- l- l----- b-------- h--------- a-u- l- l-s-o- b-t-x-n-t h-r-k-v-t- ----------------------------------- asur lo lishon betaxanat harakevet.
Може ли да седнем? ‫א---ו יכ---ם-לשבת?‬ ‫----- י----- ל----- ‫-נ-נ- י-ו-י- ל-ב-?- -------------------- ‫אנחנו יכולים לשבת?‬ 0
a-a--- y'--olim -as-e-et? a----- y------- l-------- a-a-n- y-k-o-i- l-s-e-e-? ------------------------- anaxnu y'kholim lashevet?
Може ли менюто? ‫--ש--לקב- -ת-הת-----‬ ‫---- ל--- א- ה------- ‫-פ-ר ל-ב- א- ה-פ-י-?- ---------------------- ‫אפשר לקבל את התפריט?‬ 0
e----r leq--e- -- h--afrit? e----- l------ e- h-------- e-s-a- l-q-b-l e- h-t-f-i-? --------------------------- efshar leqabel et hatafrit?
Може ли да платим поотделно? ‫א--- ל-ל- ב-פ-ד-‬ ‫---- ל--- ב------ ‫-פ-ר ל-ל- ב-פ-ד-‬ ------------------ ‫אפשר לשלם בנפרד?‬ 0
e-shar----ha--m -eni--a-? e----- l------- b-------- e-s-a- l-s-a-e- b-n-f-a-? ------------------------- efshar leshalem benifrad?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Как мозъкът научава нови думи

Когато учим непознати думи, мозъкът ни запаметява ново съдържание. Заучаването става само чрез постоянно повтаряне. Колко добре нашият мозък запаметява думите зависи от множество фактори. Но най-важното е редовно да преговаряме научената лексика. Само думите, които използваме или пишем често се запаметяват. Може да се каже, че тези думи се архивират като изображения. Този принцип на обучение също важи и при маймуните. Маймуните могат да се научат да "четат" думи, ако ги виждат достатъчно често. Въпреки, че не разбират думите, те ги разпознават по тяхната форма. За да говорим свободно даден език, ние се нуждаем от много думи. Затова речниковият ни запас трябва да бъде добре организиран. Защото паметта ни функционира като архив. За да намери думата бързо, тя трябва да знае къде да търси. Затова е по-добре думите да се учат в определен контекст. Тогава мозъкът ни винаги ще бъде в състояние да отвори правилния "файл". Но дори и това, което сме научили добре може да бъде забравено. В този случай, информацията се премества от активната в пасивната памет. Чрез забравянето ние се освобождаваме от ненужните знания. По този начин мозъкът ни прави място за нови и по-важни неща. Следователно е важно да активираме своите знания регулярно. Но информацията, която е в пасивната памет не се губи завинаги. Когато видим една забравена дума, ние си я припомняме отново. Вторият път научаваме по-бързо вече наученото. Човек, който иска да разшири речника си също трябва да разшири своите хобита. Защото всеки от нас има определени интереси. Ето защо, ние обикновено сме заети с едни и същи неща. Но езикът се състои от много различни семантични полета. Човек, който се интересува от политика понякога също трябва да чете и спортните вестници!