Разговорник

bg мога / разрешено ми е / бива   »   hu valamit szabad, lehet (-hat, -het)

73 [седемдесет и три]

мога / разрешено ми е / бива

мога / разрешено ми е / бива

73 [hetvenhárom]

valamit szabad, lehet (-hat, -het)

Изберете как искате да видите превода:   
български унгарски Играйте Повече
Можеш ли вече да караш кола? V-zet-e------- ---ó-? V--------- m-- a----- V-z-t-e-s- m-r a-t-t- --------------------- Vezethetsz már autót? 0
Можеш ли вече да пиеш алкохол? Ihatsz-már a--o--l-? I----- m-- a-------- I-a-s- m-r a-k-h-l-? -------------------- Ihatsz már alkoholt? 0
Можеш ли вече да пътуваш сам / сама в чужбина? M----sz-m-----y-d-l---lfö--e? M------ m-- e------ k-------- M-h-t-z m-r e-y-d-l k-l-ö-r-? ----------------------------- Mehetsz már egyedül külfödre? 0
мога / разрешено ми е / бива s---a- (-h--- -h--) s----- (----- ----- s-a-a- (-h-t- --e-) ------------------- szabad (-hat, -het) 0
Може ли да пушим тук? D--ány-z---un- -tt? D------------- i--- D-h-n-o-h-t-n- i-t- ------------------- Dohányozhatunk itt? 0
Може ли да се пуши тук? Sz-bad itt do-ányozni? S----- i-- d---------- S-a-a- i-t d-h-n-o-n-? ---------------------- Szabad itt dohányozni? 0
Може ли да се плаща с кредитна карта? (Sz---d) Leh-- --t -i--l-á---á-a--f---tn-? (------- L---- i-- h------------- f------- (-z-b-d- L-h-t i-t h-t-l-á-t-á-a- f-z-t-i- ------------------------------------------ (Szabad) Lehet itt hitelkártyával fizetni? 0
Може ли да се плаща с чек? (------)-----t i-----ek-el -iz---i? (------- L---- i-- c------ f------- (-z-b-d- L-h-t i-t c-e-k-l f-z-t-i- ----------------------------------- (Szabad) Lehet itt csekkel fizetni? 0
Може ли да се плаща само в брой? Csa--k-szpén--el-l-he- fi--t-i? C--- k---------- l---- f------- C-a- k-s-p-n-z-l l-h-t f-z-t-i- ------------------------------- Csak készpénzzel lehet fizetni? 0
Може ли да се обадя по телефона? S-a-a--tel-f-n---o-? S----- t------------ S-a-a- t-l-f-n-l-o-? -------------------- Szabad telefonálnom? 0
Може ли да попитам нещо? Ké-dez-e-ek v---m--? K---------- v------- K-r-e-h-t-k v-l-m-t- -------------------- Kérdezhetek valamit? 0
Може ли да кажа нещо? M--dh-tok va--mit? M-------- v------- M-n-h-t-k v-l-m-t- ------------------ Mondhatok valamit? 0
Той не може да спи в парка. Ne--alu---t-a --r-b-n. N-- a------ a p------- N-m a-u-h-t a p-r-b-n- ---------------------- Nem aludhat a parkban. 0
Той не може да спи в колата. Nem-alu-ha- -z----ób-n. N-- a------ a- a------- N-m a-u-h-t a- a-t-b-n- ----------------------- Nem aludhat az autóban. 0
Той не може да спи на гарата. N-- al--h---- p-ly---va-on. N-- a------ a p------------ N-m a-u-h-t a p-l-a-d-a-o-. --------------------------- Nem aludhat a pályaudvaron. 0
Може ли да седнем? L-ülhe----? L---------- L-ü-h-t-n-? ----------- Leülhetünk? 0
Може ли менюто? Ka----u-k --y-étlapo-? K-------- e-- é------- K-p-a-u-k e-y é-l-p-t- ---------------------- Kaphatunk egy étlapot? 0
Може ли да платим поотделно? F----h--ünk--ül-n? F---------- k----- F-z-t-e-ü-k k-l-n- ------------------ Fizethetünk külön? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Как мозъкът научава нови думи

Когато учим непознати думи, мозъкът ни запаметява ново съдържание. Заучаването става само чрез постоянно повтаряне. Колко добре нашият мозък запаметява думите зависи от множество фактори. Но най-важното е редовно да преговаряме научената лексика. Само думите, които използваме или пишем често се запаметяват. Може да се каже, че тези думи се архивират като изображения. Този принцип на обучение също важи и при маймуните. Маймуните могат да се научат да "четат" думи, ако ги виждат достатъчно често. Въпреки, че не разбират думите, те ги разпознават по тяхната форма. За да говорим свободно даден език, ние се нуждаем от много думи. Затова речниковият ни запас трябва да бъде добре организиран. Защото паметта ни функционира като архив. За да намери думата бързо, тя трябва да знае къде да търси. Затова е по-добре думите да се учат в определен контекст. Тогава мозъкът ни винаги ще бъде в състояние да отвори правилния "файл". Но дори и това, което сме научили добре може да бъде забравено. В този случай, информацията се премества от активната в пасивната памет. Чрез забравянето ние се освобождаваме от ненужните знания. По този начин мозъкът ни прави място за нови и по-важни неща. Следователно е важно да активираме своите знания регулярно. Но информацията, която е в пасивната памет не се губи завинаги. Когато видим една забравена дума, ние си я припомняме отново. Вторият път научаваме по-бързо вече наученото. Човек, който иска да разшири речника си също трябва да разшири своите хобита. Защото всеки от нас има определени интереси. Ето защо, ние обикновено сме заети с едни и същи неща. Но езикът се състои от много различни семантични полета. Човек, който се интересува от политика понякога също трябва да чете и спортните вестници!