Разговорник

bg мога / разрешено ми е / бива   »   it potere

73 [седемдесет и три]

мога / разрешено ми е / бива

мога / разрешено ми е / бива

73 [settantatré]

potere

Изберете как искате да видите превода:   
български италиански Играйте Повече
Можеш ли вече да караш кола? P--- ------idare? P--- g-- g------- P-o- g-à g-i-a-e- ----------------- Puoi già guidare? 0
Можеш ли вече да пиеш алкохол? Puo- g-à ---e --c-l? P--- g-- b--- a----- P-o- g-à b-r- a-c-l- -------------------- Puoi già bere alcol? 0
Можеш ли вече да пътуваш сам / сама в чужбина? P--- ------d--- -l--est--o-d- s--o? P--- g-- a----- a--------- d- s---- P-o- g-à a-d-r- a-l-e-t-r- d- s-l-? ----------------------------------- Puoi già andare all’estero da solo? 0
мога / разрешено ми е / бива p-ter--- -v--e i---e-me--o-di p----- / a---- i- p------- d- p-t-r- / a-e-e i- p-r-e-s- d- ----------------------------- potere / avere il permesso di 0
Може ли да пушим тук? P--sia-o f--a-e----? P------- f----- q--- P-s-i-m- f-m-r- q-i- -------------------- Possiamo fumare qui? 0
Може ли да се пуши тук? È p-r-es---f-ma---q-i? È p------- f----- q--- È p-r-e-s- f-m-r- q-i- ---------------------- È permesso fumare qui? 0
Може ли да се плаща с кредитна карта? Si p---pag-r--con -----rta di--r-d-t-? S- p-- p----- c-- l- c---- d- c------- S- p-ò p-g-r- c-n l- c-r-a d- c-e-i-o- -------------------------------------- Si può pagare con la carta di credito? 0
Може ли да се плаща с чек? S- p-ò--a-are-co- ---a-----o? S- p-- p----- c-- u- a------- S- p-ò p-g-r- c-n u- a-s-g-o- ----------------------------- Si può pagare con un assegno? 0
Може ли да се плаща само в брой? Si p-- p-g--e----- -----n----i? S- p-- p----- s--- i- c-------- S- p-ò p-g-r- s-l- i- c-n-a-t-? ------------------------------- Si può pagare solo in contanti? 0
Може ли да се обадя по телефона? Poss--t---f-n-re-un--o---t-? P---- t--------- u- m------- P-s-o t-l-f-n-r- u- m-m-n-o- ---------------------------- Posso telefonare un momento? 0
Може ли да попитам нещо? P---o-ch--de-e-q---c-sa? P---- c------- q-------- P-s-o c-i-d-r- q-a-c-s-? ------------------------ Posso chiedere qualcosa? 0
Може ли да кажа нещо? Pos-- ---- --al-o--? P---- d--- q-------- P-s-o d-r- q-a-c-s-? -------------------- Posso dire qualcosa? 0
Той не може да спи в парка. N---p-- d----re a- parco. N-- p-- d------ a- p----- N-n p-ò d-r-i-e a- p-r-o- ------------------------- Non può dormire al parco. 0
Той не може да спи в колата. No- può -----re-in auto --m--chi-a. N-- p-- d------ i- a--- / m-------- N-n p-ò d-r-i-e i- a-t- / m-c-h-n-. ----------------------------------- Non può dormire in auto / macchina. 0
Той не може да спи на гарата. N-n p---d-rmi---i--s--zi-ne. N-- p-- d------ i- s-------- N-n p-ò d-r-i-e i- s-a-i-n-. ---------------------------- Non può dormire in stazione. 0
Може ли да седнем? Po-s---o s----ci? P------- s------- P-s-i-m- s-d-r-i- ----------------- Possiamo sederci? 0
Може ли менюто? P--s-a---av--- i- me--? P------- a---- i- m---- P-s-i-m- a-e-e i- m-n-? ----------------------- Possiamo avere il menu? 0
Може ли да платим поотделно? P--s--mo----a-- -ep--atame--e? P------- p----- s------------- P-s-i-m- p-g-r- s-p-r-t-m-n-e- ------------------------------ Possiamo pagare separatamente? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Как мозъкът научава нови думи

Когато учим непознати думи, мозъкът ни запаметява ново съдържание. Заучаването става само чрез постоянно повтаряне. Колко добре нашият мозък запаметява думите зависи от множество фактори. Но най-важното е редовно да преговаряме научената лексика. Само думите, които използваме или пишем често се запаметяват. Може да се каже, че тези думи се архивират като изображения. Този принцип на обучение също важи и при маймуните. Маймуните могат да се научат да "четат" думи, ако ги виждат достатъчно често. Въпреки, че не разбират думите, те ги разпознават по тяхната форма. За да говорим свободно даден език, ние се нуждаем от много думи. Затова речниковият ни запас трябва да бъде добре организиран. Защото паметта ни функционира като архив. За да намери думата бързо, тя трябва да знае къде да търси. Затова е по-добре думите да се учат в определен контекст. Тогава мозъкът ни винаги ще бъде в състояние да отвори правилния "файл". Но дори и това, което сме научили добре може да бъде забравено. В този случай, информацията се премества от активната в пасивната памет. Чрез забравянето ние се освобождаваме от ненужните знания. По този начин мозъкът ни прави място за нови и по-важни неща. Следователно е важно да активираме своите знания регулярно. Но информацията, която е в пасивната памет не се губи завинаги. Когато видим една забравена дума, ние си я припомняме отново. Вторият път научаваме по-бързо вече наученото. Човек, който иска да разшири речника си също трябва да разшири своите хобита. Защото всеки от нас има определени интереси. Ето защо, ние обикновено сме заети с едни и същи неща. Но езикът се състои от много различни семантични полета. Човек, който се интересува от политика понякога също трябва да чете и спортните вестници!